Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (22)

Глава 17

Кооперацията, в която живееше Мати Енгел, на „Шлиманщрасе“, южно от „Пренцлауер Алее“, беше боядисана в яркозелено, червено и бяло. До съседната сграда имаше детска градина, по фасадата й бяха нарисувани деца, които се возеха на триколки и играеха с камиончета.

Том Буркхарт намали и спря на мокрия паваж пред детската градина. Мати държеше Сократ в скута си — бяха се върнали в апартамента на Крис, намериха котката, обезопасиха жилището и се опитаха да се свържат с Дитрих, за да му съобщят новината.

Но главният комисар не вдигна мобилния си телефон, а Мати не остави съобщение, той скоро така или иначе щеше да научи. Пресегна се да отвори вратата.

— Ще се оправиш ли? — попита Буркхарт.

— Да, стига повече никога да не се качвам в кола с теб.

— Моля?

— Имаме късмет, че не сме в затвора.

— Глупости! — възмути се колегата й. — През цялото време имах пълен контрол. Но ти ще се оправиш ли?

Мати се поколеба, после каза:

— Трябва да се наспя. Крис може да е някъде, може да е жив, а аз ще спя.

Тонът на Буркхарт се смекчи:

— Ще работиш по-добре, ако си починеш. Утре рано сутринта ще се видим в кабинета на Дитрих.

Мати кимна, излезе от беемвето и забърза към входната врата с котката в ръце. Буркхарт изчака, докато не я видя, че влезе, и потегли.

Мати взе асансьора до третия етаж и спря пред вратата на апартамента си. Отвътре се носеше усиленият звук на телевизора и аромат на пържен лук.

Погледна котката. Как да го направя? Какво да кажа?

Сократ примигваше, но не откъсваше очи от нея. После измяука.

Мати отключи и влезе направо в просторно помещение с диван, два стола и ниска масичка за кафе. В дъното един барплот го делеше от кухнята, където леля й Сесилия, яка жена, прехвърлила седемдесетте, се суетеше с неделната вечеря.

Леля Сесилия беше живяла с Мати през различни периоди от живота й след падането на Берлинската стена. Беше до племенницата си, която се превръщаше от девойка в жена, беше се грижила и за майка й, докато не почина. Мати не знаеше как би се оправяла без нея.

От стаята срещу кухнята долетя още по-силният звук на телевизора — рев на тълпа и крясъци на коментатор:

— Гол на Касиано! Гол на Касиано!

Момчешки глас се изви в пронизителен вик:

— Гол на Касиано! Гол за Берлин!

Сократ скочи от ръцете на Мати и заприпка към олелията. Мати тръгна след него, измъквайки ръце от дъждобрана.

— Никлас? Прибрах се!

Леля й се обади от кухнята:

— Здравей, скъпа! Вечерята ти ще е готова след секундичка.

— Благодаря! — отвърна Мати и надникна в малката стая на сина си. Деветгодишното момче подскачаше на дивана, гледаше повторението и крещеше:

— Гол на Касиано!

Нападателят вкара топката в горния десен ъгъл на мрежата.

Котката скочи в скута на детето.

Слабичкото жилаво момче с големи топли очи първоначално се стресна, но се зарадва още повече и с вик прегърна котката.

— Сократ! Как дойде?

— Аз го донесох — каза Мати. — Щеше да е хубаво и на мен да ми се радваш така.

— Мамо! — усмихна се широко Никлас, който сякаш най-сетне я забеляза.

Тя го прегърна силно и погали котарака.

— Липсваше ми, момчето ми.

Никлас се притисна към нея.

— И ти на мен. Но да го беше видяла, мамо — Касиано! Той е… не е имало друг такъв играч в Берлин.

Мати се загледа в бразилеца, показан в едър план по телевизията. Имаше ли нещо общо с изчезването на Крис?

Синът й сведе очи към котарака и усмивката му се стопи.

— Сократ защо е при нас? — преди майка му да успее да отговори, пак разцъфна в усмивка. — Крис ли е тук?

Мати понякога се удивяваше колко е интуитивен, беше способен да улавя скрити емоции. Но пък такива порастват децата без бащи. Трябваше да му каже.

— Имам неприятна новина.

Физиономията му се напрегна.

— И другия уикенд ли ще работиш?

Мати се поколеба, все още несигурна как и какво да каже.

Никлас стана, пусна котката на земята и сърдито подмина майка си.

— Обеща ми, че пак ще отидем на езерото да караме кану. Скоро ще стане твърде студено!

— Никлас! — рязко повиши глас тя. — Става въпрос за Крис. Затова Сократ е тук.

Момчето спря и се извърна, внезапно пребледнял и смутен. Котката изви гръб и се отърка в глезените му.

— Какво?

— Няма го. Крис е изчезнал.

Синът й се озадачи.

— Какво значи това?

— Никой не знае къде е — Мати реши да не му казва за намерения чип. — Няма го от много време, никой не го е чувал. От твърде много време.

Никлас взе Сокарт, притисна го до гърдите си и заразпитва:

— С кого е бил? По какво е работел?

— Не знам.

— Преди знаеше всичко. Винаги знаеше какво прави.

— Никлас, аз…

На лицето му се изписа горчивина.

— Ако не му беше казала, че няма да се ожениш за него, щеше да знаеш къде е. Сигурно щеше да е тук и двамата да гледаме мача!

Детето се разплака и изтича в стаята си, гушнало Сократ, сякаш котето беше последният му останал приятел на този свят.