Фил Хоган
С удоволствие ще намина (30)

29.

Зоуи беше последното предупреждение, което обаче само усили глада ми за сладостта на Абигейл. Не бях си представял сексуално обвързване с Абигейл, не бях преследвал такъв изход, нито пък бях мечтал за него. И въпреки това, много скоро, то се случи. Тя се появи в офиса ми със списък с имущество, който спокойно би могла да изпрати по мейла за по-голямо удобство.

— Най-вече килими и завеси — заобяснява, — но искам също така да оставя и печката и миялната машина, и двете са нови, плюс още едно-две неща. В бараката има няколко градински инструмента. Тук съм предложила някои цени.

Изглеждаше останала съвсем без дъх, като че ли беше тичала дотук и сега имаше само няколко секунди, преди да трябва да хукне отново.

— Чудесно — казах аз. — Ще го придвижим бързо. А иначе как са нещата? Къщата сигурно изглежда доста по-празна, заради…

— Нека ви поканя на вечеря — прекъсна ме тя. Аз зяпнах.

— Това би било… — започнах.

— Довечера — добави тя.

— … чудесно.

* * *

Излязохме и тази вечер, и през уикенда. И в следващите дни. И каквото имаше да се случва, се случи. Сигурно има и такива, на които им е трудно да направят връзка между нестандартния ми начин на живот и успеха ми с жените. Вероятно може да се обясни с липсата на явни намерения от моя страна. Ако не друго, то поне не бихте ме сравнили с нападателен хищник. Що се отнася до Абигейл, възможно е при нея да е било просто копнеж за човешка топлина след смъртта на Шарп и кой може да каже дали с малко повече съчувствие и прикоткване от моя страна, не е щяла да ми се довери и за него. Не отричам и желанието да се насладя на пълен триумф над Шарп след смъртта му — без този последен фалически удар победата просто нямаше да бъде пълна. Кой знае, може пък тази част да е била най-вълнуващата за мен.

Но и това трябваше да свърши. Защото при цялата физическа красота на Абигейл, при цялата естествена чистота на мислите и думите й, онази, другата, истинската интимност — онова отнемащо дъха присъствие и близостта, в които бях вложил толкова много като наблюдател и таен обитател на тавана — започна да избледнява и да губи плътност още в мига на първата ни целувка. Не бих казал, че съм бил апатичен. Както настоявах и по-рано, аз съм просто човек, от плът и кръв. Но доброволно признавам (без да ви обременявам с излишни детайли), че представата за това как стоя скрит високо горе в сумрачната тъмножълта тишина под таванския прозорец с ухо, допряно до пода, и слушам нашите приглушени ласки и съвкупявания, беше също толкова силен двигател за тези първични импулси, колкото и нейното реално откликващо голо присъствие под тялото ми. Бих могъл по-нататък да ви поканя да си представите момента на отстъплението (и обещавам това да бъде последният допълнителен детайл), когато точно в най-сюблимния момент аз се отдръпнах рязко — не се случи първия път, нито втория, но на третия, когато нещата сами го подсказаха и Абигейл, решила, че вече се сме се сближили достатъчно, за да бъде откровена, както и Зоуи беше правила неведнъж преди нея, прошепна в меката светлина на стаята си: „Не си длъжен да го правиш“, а аз й дадох същия отегчен отговор, който бях дал и на Зоуи: „Напротив, длъжен съм“.

Използвайте това, както намерите за добре, ако се налага. Както вече казах, Зоуи беше предупреждението — перфектната илюстрация на една неоспорима истина, или поне истина, вярна за мен: мигът, в който се ражда една физическа връзка, е и мигът на нейната смърт. С ранното предупреждение беше дошло и едно тягостно усещане за загуба. Безспорно предстоеше да се случи — това, от което винаги съм се опитвал да се предпазя, това, срещу което винаги категорично съм се обявявал. Загубата на любовта.