Фил Хоган
С удоволствие ще намина (26)

25.

Както вече споменах, Зоуи беше тази, която ни съобщи новината, хем възмутена, хем изумена, хем ококорена от старание да възмути и изуми и нас. Информацията беше оскъдна, основана най-вече на слух, който беше стигнал до един от приятелите на Зоуи, служител в адвокатска кантора, че прибрала се от почивка семейна двойка се е натъкнала на неидентифициран труп на мъж.

— Никога няма да познаете кои са — каза тя, обръщайки се към Катя с почти неуместно вълнение.

Катя зяпна срещу нея.

— О, Боже Господи, Куксън…

Зоуи прехапа уста с очи, светнали от вълнение.

Катя се обърна към мен.

— Да им се обадим ли?

— Според мен, не. Въпреки че това може да ускори продажбата.

Обедните новини не добавиха нищо ново, освен че информираха за нервното разстройство на мисис Куксън, 46-годишна, фармацевт, която открила разлагащ се труп на верандата на луксозния си дом, когато се върнала със съпруга си от десетдневна почивка на Сейшелите. Не се съобщаваше дали полицията има подозрения относно смъртта и начина, по който е починал мъжът.

— Със сигурност трябва да е бил крадец — отбеляза Уенди. — Какво друго може да търси непознат мъж в техния двор?

— А, не мога просто да седя тук така — скочи на крака Катя и погледна навън към улицата със скръстени ръце. — Знаете ли какво ще стане сега? Ще ни изкарат виновни, че сме сложили табелата и сме привлекли крадци в къщата им, докато са били на почивка. Въпреки че, разбира се, все някой трябва да е знаел, че няма да ги има.

От регионалните вечерни новини бяха изпратили репортер на мястото на събитието — ако не на самото място, то поне там, където полицията беше блокирала алеята. Разбрали бяха, че къщата е обявена за продажба и бяха вкарали в кадър табелата на „Хемингс“ с паркираните полицейски коли на завоя, ясно видими и с ненужно мигащи светлини. Накрая са появи някакъв полицай и преповтори голите факти, като призова за съдействие всеки, който може да е видял нещо необичайно.

До следващата сутрин вече беше ясно, че издирват шофьора на бял джип „4×4“, забелязан да напуска района предишната седмица. Джош влетя в офиса, за да съобщи, че именно неговият инструктор е бил този, който се е обадил за белия джип и че сега го интервюират по телевизията и ще посочи точното място, където го е видял.

„Кой е мистериозният натрапник?“ — питаше от страниците си Сентинел, Влязъл най-сетне и той в час с новината от вторник. За ключовете не се казваше нищо, макар че авторът влизаше в някои подробности относно лицето на мъртвия мъж, наполовина изядено от лисици и гарвани, и стигаше до заключението, че поради липса на друга информация — никакви загрижени приятели или роднини не се бяха обадили, за да съобщят за изчезнал човек — той може да бъде идентифициран по зъбния статус. До излизането на следващия брой на Сентинел след една седмица, историята малко се беше попридвижила. „Натрапникът бил пациент на собственика“ — гласеше заглавието. И както можеше да се очаква при този обрат, който аз не бях предвидил, макар да беше толкова близко до ума (защото колко козметични хирурзи има в едно малко градче?), самият мистър Куксън беше идентифицирал зъбите на Шарп, след като само преди няколко месеца, ги беше избелвал с лазер за сума, възлизаща, според оценката на вестника, на 800 до 1200 паунда. „Историята се заплита“ — гласеше друго заглавие, под което се мъдреше голяма снимка на Шарп, направена по време на едно от събитията в „Уорнинкс“. Статията го описваше като местен семеен мъж и щатен преподавател в Кеймбридж.

И оттук насетне, разбира се, всичко се промени.