Фил Хоган
С удоволствие ще намина (16)

15.

Събудих се на канапето вкъщи на развиделяване, стиснал в ръка кадифения ластик на Абигейл, с косми от тъмната й вълниста коса, оплетени в тъканта. Унесох се пак, заспивах и се будех, като че в треска, а в ума ми се прескачаха образите на Абигейл и Шарп. В девет часа се насилих да стана. Избръснах се, изкъпах се и звъннах на Уенди, за да кажа, че днес няма да бъда в офиса.

А сега какво? Нямаше смисъл да вървя след Шарп до работата му и обратно. Едва ли щеше да последва друго, освен пак да се закотвя пред къщата на „Рейстрик Роуд“, изпълнен с едва сдържан копнеж и омраза. Поседях известно време сред кутиите и чекмеджетата в задната стая. Занемарил бях сортирането и картотекирането — работата, която доскоро толкова ме зареждаше и ми носеше такова удовлетворение. Захванах се да подреждам снимки и бележки. Свалях файлове от телефона, принтирах. Обичах да имам всичко на хартия, сортирано, реално, достъпно, класифицирано. Но сега не можех да се съсредоточа. Исках Абигейл да разбере какъв мъж се е намърдал в леглото й. Не беше лектор в Кеймбридж, това беше сигурно. Оттук трябваше да започна. Сетих се за визитката, която жената в „Уорнинкс“ ми беше дала и след известно колебание се обадих в университета.

Секретарката, която ми вдигна, не знаеше нищо за д-р Шарп.

— Нека само да направя справка. — Чух я как се консултира с колеги, после се върна на телефона. — Имало е човек с името Дъглас Шарп преди две или три години, но не е бил преподавател, а курсист в следдипломната квалификация. — После замълча, сякаш проверяваше още нещо. — Възможно е да е водил някакъв курс.

— Имате ли адреса му?

— Само за момент.

Отново остави слушалката, но след минута се обади мъжки глас.

— Разбрах, че се интересувате от Дъглас Шарп. Мога ли да попитам за какво става въпрос?

— Да, разбира се, благодаря ви. Обажда се брат му. Опитвам се да го открия. За съжаление има здравословен проблем в семейството и трябва да го информирам.

— Разбирам. Но се опасявам, че той напусна колежа преди известно време. Наистина нямам представа къде може да се намира в момента.

— Но е учил при вас?

— Беше докторант. Как казахте, че се казвате?

— Шарп.

— Разбира се. Казахте, че сте братя?

— Не сме много близки. Не поддържаме връзка. Но майка ни е сериозно болна. Казахте, че е напуснал преди известно време.

— Мога да помоля ръководителя му да ви се обади.

— Много мило от ваша страна. Как е името му?

— Нейното име. Грийнинг. Професор Грийнинг.

— Както разбирате, много е спешно…

— Разбира се.

Дадох на мъжа фиктивен номер и после затворих.

Нещата бяха започнали да се размърдват. Изчаках един час и се обадих до портиерната, като помолих да ме свържат с кабинета на проф. Грийнинг.

— Предполагам, че тя също се опитва да се свърже с мен — казах. — Името ми е Шарп.

Човекът отсреща се поколеба.

— Дъглас Шарп?

— Аз съм брат му.

— Разбирам. Един момент, сър.

Имах късмет. Заета беше, но в момента беше в почивка.

— Опасявам се, че не мога да ви помогна. Брат ви не остави адрес, когато напусна. Съчувствам ви, разбира се, но както вероятно знаете, той си тръгна под подозрение и, бих добавила, набързо.

— И не е довършил докторантурата си?

— Всъщност не. Сам се досещате, дори и само ако сте чели новините във вестниците, че това беше изключително неуместен вариант. А ние имаме съответните правомощия. Той донесе на колежа достатъчно нежелана медийна публичност. Нека не задълбаваме повече.

— Но какво се е случило?

Тя замълча, а после въздъхна:

— Ако не знаете, то вече съм казала повече от нужното.

— Портиерът изглежда го познаваше.

— И още как.

— Ако правилно съм разбрал, било е преди две години?

— Преди повече от три. Наистина не мога да ви кажа нищо повече. Все пак, късмет в търсенето.

Все още не знаех какво точно търся, но поне имах подсказка къде да го търся и след по-малко от половин минута вече се бях логнал в онлайн архива на Кеймбридж Нюз. Търсенето на „Дъглас + Шарп“, не даде никакви резултати, но след пет минути името на колежа ми поднесе изобилие от информация, което си струваше чакането: „Скандал на преподавателска вечеря в Колежа заради секс авантюра на професор със студентка“.

Това „професор“ си беше бая изхвърляне, но явно така беше подадена информацията: накратко в историята ставаше въпрос за разгневен баща-мюсюлманин, който пристигнал чак от Глазгоу в късния следобед, заедно с двама също толкова гневни придружители, вероятно братя, настоявайки да говори с мъжа — англичанин с авторитетна позиция — от когото дъщеря му, негова студентка, била забременяла по време на първия си семестър в Кеймбридж. Не ставаше ясно дали виновникът — без посочено име и понижен до асистент според статията — е бил там в момента, за да се изправи пред обвинителите си. Ставаше ясно само, че се е разразил сериозен спор между дошлите мъже и портиера и неговия помощник, който бързо прераснал в сбиване, в което се включили голям брой представители на академичния състав, които пристигали по това време в официално облекло за тържествената вечеря. Тяхната намеса, която целяла да успокои нещата, разбираемо влошила ситуацията още повече, тъй като имало подозрение, че виновникът е сред присъстващите, макар да нямало реални доказателства, че въобще се намира в града. Летели юмруци, проляла се кръв, събрала се тълпа (неколцина свидетели бяха реагирали достатъчно бързо и бяха заснели с камерите на телефоните си как бялото лице на един от преподавателите кърви обилно, вероятно вследствие на разкървавен нос), извикана била полиция, извършени били арести, повдигнато било обвинение, но под натиска на университетските власти, свалено.

Избликът на насилие бил мотивиран от унизителни подробности, известни на познатите на момичето, свидетелстващи за любовни сеанси по два пъти на ден между осемнайсетгодишното девойче и „над трийсетгодишния Дон Жуан“, който го бил срещнал и прелъстил на литературно четене в една от книжарниците в града. Мъжът, за когото се знаело, че е докторант по английска литература, завел момичето, абсолютна въздържателка, на вино бар. Веднъж двамата били забелязани в лодка по река Кам.

Имаше линкове към мнения за опасностите пред студентките в първи курс, за занижения контрол от страна на университетските власти при подбора на външни преподаватели, които имат досег с уязвимите младежи (независимо, че той въобще не беше преподавал на момичето) и за цялостното неглижиране от страна на „арогантните непредставителни елити“ на проблемите, породени от различия в етническата и класовата принадлежност на студентите. В един от последните линкове се споменаваше накратко, че мерзавецът е бил отстранен заради старо, но възобновено обвинение в „морална низост“ и отчислен като докторант. Съдбата на опетненото момиче не ставаше ясна.

Какво ли беше станало с нея? Дали е била осъдена на смърт от посрамените роднини заради опетнената фамилна чест? Дали бащата и братята все още издирваха Шарп? Хрумна ми, че ако знаех кои са, можеше да им дам следа. А може би бяха приели, че станалото е станало и толкоз. Момичето можеше в момента все още да се намира в Кеймбридж, отдавна направило аборт и щастливо продължаващо обучението си с пълна стипендия в някой по-престижен колеж, усилено подготвящо се за финалните си изпити, научило ценен житейски урок и продължило напред.

Не постъпваме ли всички ние така в крайна сметка?