Използвам този послеслов, за да изразя съкровената надежда, че изследването ми е просветило всички онези ясновидци, на които досега не е хрумвало да се разграничат от огромната маса, бродеща из цитаделата. Изминалото десетилетие не беше леко, но може би настоящият труд ще осъществи моето желание за по-йерархично и организирано общество. Трябва да се опълчим на огъня с огън, ако искаме да превъзмогнем изпитанията на инквизицията.

Из „За същината на неестествеността“, от неизвестен автор

Интерлюдия
Ода за Подземния свят

Монархията отдавна бе премахната, изтръгната из корен със стомана и кръв. Нови крале и кралици сега управляваха под покрова на нощта, с маски на лицата, скрити от сянката на Котвата.

Цигуларка свиреше омайна соната, самотна на улицата, покрита с перли от дъжд. Гласовете на мъртвите витаеха в лъка й.

Момче, лишено от реч, се взираше в луната. То пееше на език, който изобщо не би трябвало да знае.

Мъж, блед като сняг, видя как светът започва да се променя и в главата му избуяха картини на бъдещето.

Часовник с кукувичка тиктакаше в стаята.

Създания с пламтящи очи се спотайваха в сърцето на цитаделата, със съдби, зависещи от Пейдж Махони и Кръга от рози.

Тези дни свършваха с червени цветя, положени върху гробница.

Ръка без плът вдигна коприната и покри с нея жената с две усмивки и разбито сърце.

Надлъж и шир из цитаделата зашаваха малки светлинки. Пръсти се плъзнаха по гладката повърхност на кристалното кълбо и дълбоко в него плеснаха криле.

Криле, тъмни криле на хоризонта, гасящи една по една звездите.

Към следващата част или към съдържанието

Саманта Шанън Орденът на ясновидците (22)

Метаданни

Данни

Орденът на ясновидците

Информация

История

Сваляне / Връзки

Част IIIДните на монарха

ИнтерлюдияОда за Подземния свят

Саманта Шанън
Орденът на ясновидците (22)

Част III
Дните на монарха

Интерлюдия
Ода за Подземния свят