Стив Байн
Годината на Демона (62)

Кратък речник на японските думи

А-страна: предната част на сградата, към която се приближават командосите.

Ама: традиционни японски гмуркачки, ловци на бисерни миди.

Аум Шинрикьо: Сектата „Върховната истина на Аум“, терористична организация, отговорна за атентата с отровния газ зарин в токийското метро през 1995 година.

Бизен: традиционна японска керамика без глеч и украса.

Бокен: масивен дървен тренировъчен меч, изработен обикновено от дъбова дървесина.

Б-страна: страната на сградата, която се намира от лявата страна на командосите, докато те приближават А-страната.

Бушидо: пътят на воина.

Вакизаши: придружаващ катаната къс извит меч, който се носи в пояса с острието нагоре.

Ваши: традиционна японска ръчно изработена хартия.

Гайджин: буквално „външно лице“; чужденец.

Гейша: професионална артистка, която е придружавала, развличала и в определени случаи е извършвала сексуални услуги на клиентите си.

Гокудо: твърд, изключителен, упорит.

Гуми: клан.

Дайшо: чифт самурайски мечове, катана и вакизаши; буквално „къс и дълъг“.

Доно: почетно обръщение, изразяващо по-голямо уважение от -сан и дори -сама.

Д-страна: задната част на сградата, към която се приближават командосите (или противоположната на А-страната при сгради с неправилна форма).

Зарин: силен невротоксин.

Икко Икки: водено от монаси воини въстание, чието политическо и икономическо влияние продължава близо сто години, докато Тримата обединители не го потушават окончателно през XVI век.

Йорой: броня, доспехи.

Кайгане: остър, твърд инструмент с острие като шпатула, използван от ама, за да изкъртват ракообразни от скалите и коралите.

Кансай: географски регион около Киото, Нара и Осака, в който е била съсредоточена политическата власт през почти цялата история на Япония.

Каппа: обитаващо водите митологично същество, хуманоид с подобни на влечуго черти, без горна част на главата и пълна с вода купа на мястото на мозъка.

Катана: леко извит издължен меч; носи се в ножницата си с острието нагоре.

Кенджуцу: бойното изкуство на владеене на меча.

Киай: силен вик, използван при обучението в бойните изкуства, обикновено преди нанасянето на удар.

Кири: цвят от пауловния, емблема на Хидейоши Тойотоми.

Коку: количеството ориз, необходимо за изхранването на един човек за период от една година; освен това единица за измерване на големината на феодално владение или имение в зависимост от количеството ориз, което земята му може да произведе.

Коте: ръкавици с наръкавници.

Ловът на мечове: указ, ограничаващ правото на самурайската каста да притежава оръжия; издадени са два такива указа, като всеки включвал допълнителни клаузи за контрол над оръжията и други политически декрети.

МДА: метилендиоксиамфетамин, халюциногенен амфетамин.

Одачи: голям извит меч.

О-йорой: пълен комплект самурайска броня; буквално „велика броня“.

Планината Хией: планината, в чието подножие е разположен Киото, дом на стотици манастири и традиционно средище на политическата мощ на будизма в Япония.

Райджин: бог демон на светкавиците, гръмотевиците и бурите.

Ри: измервателна единица, равняваща се на около миля и половина.

Рикиши: сумо борец.

Ронин: буквално „човек вълна“; самурай без господар.

Рюджин: богът дракон на моретата.

Сама: почетно обръщение, изразяващо по-голямо уважение от -сан, но не толкова смирено, колкото -доно.

Сенсей: наставник; учител, професор или лекар, в зависимост от контекста.

Сепуку: ритуално самоубийство чрез изкормване; наричано още харакири.

СИ: секретен информатор.

Соде: ламеларни нараменници.

СОП: стандартна оперативна процедура.

С-страна: страната на сграда, която се намира от дясната страна на командосите, докато те приближават А-страната.

Сугегаса: широкопола, наподобяваща чадър шапка.

Суне-ате: наколенници.

Тайко: голям тъпан в японски стил; съответно изкуството на биенето на подобни тъпани.

Тачи: извит дълъг меч, който се носи в ножницата си с острието надолу.

Темари: топки, изработени ръчно от копринени конци; съответно изкуството за изработване на топки темари.

Тенгу: зъл дух с черти на птица.

Токайдо: буквално „източен морски път“; пътят, който свързва съвременно Токио със съвременно Киото.

Фудо: будистко божество, обикновено представяно като гневен червенокож демон с остри рога и зъби, който често размахва меч и ласо.

Хайдате: ламеларни набедреници.

Хакама: широки плисирани панталони с широк плътен колан около кръста и дължина до глезените.

Хаори: японска къса дреха без ръкави, с подплънки на раменете, често носена над бронята.

Цуба: предпазител за ръката, кръгъл или квадратен, който се поставя на мястото, където дръжката на меча се свързва с острието.

Шакухачи: традиционна японска флейта.

Шамисен: традиционна японска лютня.

Шиноби: нинджа.

Шоджи: плъзгаща се рамка с оризова хартия, която се използва едновременно като врата и стена.

Южни варвари: белите хора (смятани за „южни“, защото европейските мореплаватели били допуснати първо на остров Кюшу, който е най-южният от големите острови на Япония).

Юката: лека роба.

Якудза: член на организиран престъпен синдикат.