Стив Байн
Годината на Демона (20)

20.

Кайда напусна повърхността и се върна в света, където се чувстваше повече у дома си, отколкото навсякъде другаде.

Днес водата беше студена, но това не й пречеше. С наслада усещаше как двата студени потока се затопляха, навлизайки в ушите й. Под вода не можеше да я достигне нито една подигравка. Под вода всички бяха безмълвни.

Торбичката й с пясък придърпа глезените й и бързо я повлече надолу към кораловия риф. Вдясно от себе си видя как другите три ама също порят водата с ръце: Миоко, слаба и стройна като акула; Киоко, по-закръглена, приличаща повече на риба фугу; Шиоко, ниска и силна, която размахваше ръце над главата си, за да ускори спускането си. Шиоко винаги се опитваше да навакса, да изпревари другите две; Миоко винаги беше водачката, а Киоко винаги просто я следваше, поредният делфин в стадото. От това разстояние те изглеждаха просто като светли петна в синьото море, но Кайда ги разпознаваше с лекота.

Радваше се, че трите бяха избрали да се гмуркат край Главата на сепията, продълговатата изпъкнала скала и кораловия риф, който се намираше на три-четири дължини от нея. Докато пътуваха насам, подигравките на Миоко бяха особено груби — затова и Кайда изпита такова облекчение при завръщането си към тишината на водния свят — а когато Миоко беше такава заядлива, лошите думи намираха начин да се превърнат в лоши дела. Другите две момичета не бяха злобни като нея; всъщност те се страхуваха от Миоко, може би дори колкото Кайда. Но нямаше никакво значение дали се водеха по нея от лоялност, или просто за да избегнат подигравките й.

А това, че днес на греблата бе Сен, влошаваше нещата още повече. Той беше глупак, с ум като на морска костенурка. Бе достатъчно съобразителен, за да гребе, когато му се кажеше, но не и да направи разлика между подигравателна и приятелска усмивка. Когато хапливите забележки на Миоко караха другите да се смеят, Сен разбираше единствено, че трябва да се смее заедно с тях. Ако Миоко не се задоволяваше само с приказки, Кайда не можеше да разчита, че Сен ще се намеси, макар той да бе голям мъж, а четирите момичета да бяха още малки.

Пясъкът се завихри около краката на Кайда, когато тя достигна до дългите ластари на мозъчните корали, които всички в селото наричаха Пипалата. Ята от коралови рибки се пръснаха настрани като издухани от вятъра и червените им, бели и жълти телца запърхаха като хиляди знаменца. Премина студена вълна. Кайда се намираше на две или три дължини по-дълбоко от Главата на сепията и когато погледна нагоре, видя останалите, които плуваха с равномерни, грациозни загребвания. Танцуваха като три бели делфина зад стената от раирани коралови рибки.

В сравнение с тях движенията на Кайда изглеждаха тромави. Тя подпъхна чуканчето на лявата си ръка през дръжката на торбичката с пясък, а с дясната извади своя кайгане и подпъхна металното му острие между корала и черупката на най-близката стрида.

Тя се оказа доста упорита и тъй като момичето не можеше да понесе мисълта да счупи красивите зелени клончета на корала, откъртването й отне доста време. Другите ама вече се издигаха към повърхността. Те сигурно носеха не само една нещастна мида в торбичките си. Дробовете на Кайда пареха, но тя не пожела да се издигне нагоре.

Намери втора стрида, прикрепена на още по-дълбоко място от първата. Подмина я и забеляза трета, която беше доста по-мъничка. Четвъртата вече си заслужаваше, затова се спря и се залови за работа със своя кайгане.

Не знаеше какво я накара да погледне нагоре. Когато го направи, трите бели делфина вече не се гмуркаха край Главата на сепията. Кайда погледна към дъното на лодката, с надеждата да види там трите други ама. Едва когато зърна гмуркащата се към нея Шиоко, тя разбра, че я нападат.

Две ръце се вкопчиха в дясната й китка. Това бе Киоко, най-силната от всички; Кайда разбра, че не може да освободи ръката си.

Тънки ръце се плъзнаха откъм гърба й като чифт змиорки. Това сигурно беше Миоко. Тя винаги предпочиташе сама да нанася най-лошите удари. Кайда удари с главата си назад, с надеждата да я улучи навреме, но Миоко беше подготвена. Сигурно бе навела главата си напред, защото черепът на Кайда се удари в нещо твърдо, а не меко и хрущящо като нос.

Миоко я стисна през гърдите с бързината на удар с чук. Кайда повърна и последния останал в дробовете й въздух. Пред погледа й заплуваха черни петна.

Тя се опита да освободи дясната си ръка. Щеше да покаже на Миоко колко дълбоко може да реже кайгане. Но Киоко я стискаше здраво. В този миг Шиоко също стигна до нея и трите заедно издърпаха Кайда на половината разстояние до повърхността, преди да я пуснат.

Но само на половината. Кайда не можеше да се оттласне от дъното, а и не се намираше достатъчно близо до повърхността, за да е сигурна, че ще успее да изплува. Пред погледа й вече танцуваха черни петна. Разполагаше с части от секундата, за да реши: да се гмурне надолу — винаги труден избор — или да се опита да стигне до повърхността без помощта на оттласкването.

Тя заплува право нагоре, ритайки като полудяла с крака. Дробовете й се гърчеха толкова силно, че едва не повърна. Когато изскочи над водата, вдъхването й беше шумно, тежко, като на птица. Трябваше да си поеме дъх още пет или шест пъти, преди да чуе смеха на Миоко, който поведе хора от гласове.

Кайда повърна в лодката и предизвика нов взрив от смях. Лодкарят Сен също се смееше; през дървения корпус на лодката Кайда чувстваше вибрациите от дълбокия му, глупав смях. Тя изплю събралото се в устата й повърнато върху крака му и веднага съжали за това. Той не го заслужаваше; просто бе най-близката цел. Беше твърде глупав, за да разбира какво прави. А сега Кайда нямаше повече повърнато в устата си, за да наплюе Миоко и останалите.

Гмурна се отново под водата, не за да заглуши смеха им, а за да си изплакне устата. Остана известно време там, като пълнеше устата си със солена вода и я изплюваше, докато вкусът на жлъчка не се отми. След това изплува на повърхността, пое си дълбоко дъх и отново се гмурна, за да прибере своите кайгане и мида.

Този път другите три не я последваха. Веднъж беше достатъчно. Сигурно щяха да се задоволят да я наблюдават от повърхността и да обсъждат колко резки са движенията й. Дори тишината на водата не бе достатъчна, за да накара гласовете им да замлъкнат в съзнанието на Кайда. Тюлен без перки. Костенурка без плавник. Бяха я наричали и с много по-лоши имена. Очевидно все още не се бяха отегчили.

Кайда се чудеше какво ли бе направила, за да заслужи такива сестри.

Този път имаше достатъчно въздух, когато се оттласна от дъното, макар че през цялото време, докато плуваше към повърхността, си мислеше как на косъм се е измъкнала от удавяне. Отново. Номерът с откъсването от морското дъно беше поредното изобретение на Миоко. Тя наистина бе виртуоз в жестокостите. В някой от следващите дни Кайда нямаше да успее да изплува на повърхността и се чудеше дали тогава Миоко пак щеше да се смее.

Беше сигурна, че другите й две доведени сестри нямаше да го направят. Киоко си бе нацелила Кайда само за да се впише в групичката. Също като риба прилепало, тя се бе прикрепила към акулата, за да не пострада. Шиоко не толкова беше зла, колкото обичаше да се състезава. Тя бе най-младата, винаги се опитваше да направи впечатление, беше обсебена от нуждата да се докаже. Когато прояви истинска злоба, Кайда я прие като един вид емоционално карате, породено от някакво неясно чувство, че така ще успее да защити крехкото си самосъзнание. Жестокостта на Миоко беше от по-чист вид, изпълнена с омраза. Тя задоволяваше злобните си пориви просто защото й бе забавно. Кайда знаеше за малките животни, които понякога попадаха в капаните й, и онова, което Миоко правеше с тях. А след като се сдоби с грозна и саката доведена сестра, тя разшири вкусовете си.

Кайда разби гребена на една голяма вълна и видя, че останалите вече се топлеха около малкия мангал в лодката на Сен. Когато Кайда стигнеше там, чаят вече щеше да е свършил — несъмнено „разлян“ през борда, ако не го бяха изпили всичкия. Това не й пречеше. Гневът щеше да я топли. Но тя забеляза, че вятърът духа силно, че вълните са доста по-високи, отколкото бяха допреди няколко минути. Задаваше се буря и тя приближаваше бързо и яростно.