Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (51)

Глава 51

Лив

Самолетът обикаля във въздуха сякаш за стотен път и аз се въртя на седалката. Няма да успея. Трябва да приземят този проклет самолет. Един глас прониква в мислите ми, идвайки от говорителя над мен.

— Дами и господа, ще останем тук още малко. Задържат ни на място. Изглежда, че забавянето ни в окръг Колумбия е довело до пропускането на момента за приземяването ни тук, в Чикаго, и сега трябва да изчакаме реда си.

Една ръка покрива моята, успокоявайки я, прекратявайки безсмисленото ми, нервно потропване по подлакътника.

— Успокой се, имаме време. Ще успеем. — Усмивката на Ел ме успокоява. Поне малко. Нямам думи да опиша колко много значи за мен това, че Ел успя да дойде на това пътуване. Тя направи толкова много, не само подготви правните документи, та не съм сигурна дали щях да се справя без нея. Това, че стоя до мен през цялото време, ми даде увереността, от която се нуждаех, за да знам, че правя каквото трябва. Е, технически, това, което правехме, не беше правилното нещо, дори не съм сигурна дали беше законно, но понякога са необходими поредица от грешки, за да се подредят нещата накрая.

— Толкова ти благодаря, че правиш това с мен — казвам, обръщайки се към красивата жена до мен. — Знам колко трудно трябва да ти е било да оставиш бебето за цял ден. И съм сигурна, че Нико ще има много неща за казване, когато научи истинската причина за пътуването ти извън града. — Наполовина дразнейки я с последния си коментар, правя опит за игрива усмивка, макар да излиза каквато наистина е… жалък опит да прикрия опънатите си нерви.

— Сто пъти ми благодари, Лив. — Тя се усмихва. — Радвам се, че успях да помогна, но наистина, Вини е част от семейството. Бих направила всичко за това момче. — Обръщайки се на седалката, за да бъде с лице към мен, очите й са пълни с искреност, тя казва: — Знам, че сега не мислиш така, но всичко ще се нареди. Просто го чувствам. Той те обича, Лив. Нямаше да бъде толкова ядосан и нещастен, ако не беше така.

Знам, че се опита да помогне, но да чуя как съм направила Вини ядосан и нещастен, кара сърцето ми да се свива. Виждайки лицето ми да помръква, тя продължава:

— Боли. Зная. Но ти жертваш много, за да оправиш нещата за него и някой ден, когато ядът му се успокои, той ще го види.

* * *

Най-сетне спираме пред арената. Таксито едва е спряло, хвърлям пари на предната седалка и отварям вратата със замах. Отвън е тихо, докато се отправяме към входа. Всички вече са вътре. Не е добър знак. Ел трябва да се добере до него, преди да е станало късно.

Бързо минаваме през охраната и тикваме билетите си в ръцете на мъжа, който ги събира, хукваме надолу по коридора, преди да е имал възможността да ги скъса на две и да ни върне нашите половини.

— Насам. — Вика Ел над звука от овациите, идващи от вътрешността на арената. Сграбчвайки вратата на първия вход, който откриваме, гласът на коментатора се разнася от говорителите, изпълвайки въздуха над звука от овациите на тълпата.

— Дами и господа, в червения ъгъл, с ръст от 182 см, тежащ 82 кг, претендентът за световната титла в средна категория, с рекорд от 12–0, очаквайки щастливото число 13 тази вечер, дамите го обичат, мъжете се боят от него… Представям ви Винс „Нееепобедииимия“ Стоун!

Сърцето ми бумти в гърдите, бие учестено в синхрон със звука от овациите на тълпата, а аз гледам, замръзнала на място, как той пристъпва в средата на ринга. Когато кракът ми пресича прага на входа, едва стъпила на килима, който покрива салона, виждам как Вини се обръща, очите му оглеждат тълпата, почти търсейки някого. Изтръгвайки ме от ступора ми, Ел ме сграбчва за ръката и охранителят ни насочва към запазените ни места. Стигаме отпред, откриваме двете ни празни места, само на три реда от клетката.

— Седни, нека се опитам да стигна до него. — Ел надвиква тълпата и аз правя каквото са ме инструктирали, очите ми все още са фокусирани върху гърба на мъжа, който сега стои в своя ъгъл. Ужасена, аз стоя замръзнала на мястото си, докато гледам как Ел спори с още един огромен охранител. Той многократно клати глава, отказвайки на Ел да премине, когато двамата мъже се срещат в средата на ринга и блъсват юмруци, докато реферът изрежда правилата.

Времето ни свършва. Времето ни свършва. Мълчаливо се моля на Бог, опитвайки се да сключа сделка, за да ми помогне. Моля, моля, нека просто да я допуснат. Нека стигне до него навреме и аз ще направя всичко. Всичко. И после гонгът бие…

Със залепени за клетката очи, гледам ужасено как двамата мъже започват да подскачат. Опонентът на Вини удря пръв, ударът му попада в дясното рамо на Вини, но той продължава да се движи. Удряйки го с няколко бързи право в лицето, Вини се обръща леко наляво, вкарвайки удар с лакът, който се забива в скулата на опонента му, а кожата се разцепва от сблъсъка.

Двамата се отдръпват за няколко секунди, подскачат наоколо, чакайки някакъв удобен случай. Откривайки такъв, Ламаро снишава рамо и се хвърля напред, забивайки Вини в клетката, както изглежда в неуспешен опит да го повали на земята. Но сега Вини е притиснат в ъгъла, а опонентът му го удря яростно. Някак си той успява да избегне повечето, макар и не всички, като някои удари попадат в целта, докато той се опитва да се измъкне.

Вини най-сетне успява да избута опонента си и да се съвземе. Но преди да успее да вдигне лявата си ръка, Ламаро го удря с мощен ритник със завъртане, който попада право в лицето на Вини и аз гледам ужасено как главата му се отмята настрани от силата на удара. Той все още стои на крака, но ударът кара Вини да се олюлява, а опонентът му вижда възможност и се хвърля напред, събаряйки Вини на земята, гърбът му се блъска в пода със силно тупване, което ме кара да се свия. Силата на падането му ме оставя без дъх, а аз дори не съм вътре в клетката.

Двамата мъже продължават на земята, преобръщайки се и стоварвайки силни удари с колене един в друг, продължавайки сякаш цяла вечност, но реално вероятно е минало по-малко от минута. А после Ламаро прави маневра и се озовава отгоре, лицето на Вини е притиснато в пода, ръката му е извита в болезнена хватка зад гърба му. И си мисля, че всичко е на път да приключи, молитвите ми са останали нечути, Вини ще изгуби… когато гонгът оповестява края на рунда.

Тълпата полудява и двама млади фенове хукват към клетката, моментално разсейвайки гигантския охранител от неспирните молби на Ел. Тя се шмугва под лявата му ръка в момента, в който той се опитва да хване двамата с дясната си ръка, и се стрелва към клетката. Нико влиза в клетката и се среща с Вини в ъгъла, точно когато Ел стига до тях, викайки обезумяло от другата страна на металната преграда.

Охранителят сграбчва ръката на Ел изотзад, точно когато Нико вдига поглед, зървайки хватката, която огромният охранител прилага на жена му. Гледайки лицето на Нико, за секунда си мисля, че може да се разиграе и още по-брутален бой, когато той излайва нещо на охранителя, който бързо се подчинява, вдигайки ръце в знак, че се предава.

На лицето му все още е изписан гняв, Нико слуша как жена му излива информацията, която той трябва да предаде на Вини. Клатейки глава, почти мога да видя пушека, който се извива от ушите на Нико. Той прехвърля поглед между Ел и Вини и бързо връща вниманието си върху него, върху призовия му боец се изсипва гневна тирада.

Секундите минават и аз гледам от ръба на седалката си, несигурна какво очаквам да се случи. Челюстта на Вини се стяга, докато слуша, после вдига поглед и ме зърва. Никой от нас не помръдва, нито примигва, нито преглъща, нито трепва… и се опитвам да му кажа всичко без думи, да го убедя да ми се довери, да му кажа, че е добре да се вслуша в онова, което чува. Но защо да го прави? Веднъж вече ми се довери и вижте какво направих, когато ми даде дар, който предлага на толкова малко.

Гонгът бие, принуждавайки ни да прекъснем връзката. Очите и тялото се съсредоточават върху настоящата задача, а аз гледам как двамата мъже набързо преповтарят.

— Добре, сега вече знае. Можем само да се надяваме, че ще ни повярва. — Ел се тръшва в седалката до мен.

— О, Боже мой, Ел. Нико изглежда толкова бесен.

— Мда, двамата с Вини ще трябва да се укрием някъде за три или четири десетилетия, за да му дадем време да се успокои. — Тя се ухилва, правейки всичко възможно да разведри ситуацията. Но сериозно, ще се прибере у дома при един разярен мъж, без значение как приключи мачът.

Първият ритник привлича вниманието и на двете ни, фокусираме се обратно върху клетката. После можем да се тревожим за последиците. Вини преследва опонента си, вкарвайки бърза серия удари, скъсявайки дистанцията помежду им, докато притиска Ламаро в ъгъла. Без намерение да се отказва, Ламаро вдига крак, използвайки клетката зад себе си като опора и забивайки крак в ребрата на Вини, запращайки го три крачки назад, спирайки нападението му.

Вини се съвзема бързо, пристъпвайки напред, когато опонентът му тръгва към него, и запраща силен ритник със завъртане в гърдите на Ламаро. Възстановявайки се бързо, двамата мъже прекарват следващата минута в размяна на удари, буквално пребивайки се един друг. Всеки успешен удар идва по-силен и по-бърз от предишния, изумително е как и двамата все още са на крака.

Накрая и двамата не успяват да продължат с темпото на мъчителната битка в центъра на ринга, и двамата се отдръпват, поставяйки дистанция помежду си. Зървайки часовника с ъгълчето на окото си, гледам как отброява секундите, двадесет, деветнадесет, осемнадесет…

Двамата мъже обикалят бавно в кръг, гърдите им тежко се издуват и спадат, и двамата се борят да си поемат дъх преди другия. Четиринадесет, тринадесет…

Неспособна да седя повече, аз скачам от седалката си, тревогата ме превзема.

— Хайде, Вини… можеш да го направиш! — Чувам как крещя, но усещането е сякаш не съм в тялото си. Всичко е на забавен каданс, докато гледам как се разиграва пред мен. Десет, девет…

Невъзможно е да чуе някого над рева на тълпата, но въпреки това, докато скачам на мястото си, с ръце от двете страни на устата си, за да насоча звука, който идва от мен, мога да се закълна, че улавям погледа на Вини… само за част от секундата.

Осем, седем…

Вини прави фалшива маневра надясно, Ламаро се хваща на лъжата, спускайки ръце съвсем малко отляво и после Вини действа, удряйки го с мощен десен, който идва твърде много за пребитото тяло на опонента му.

Пет, четири…

Опонентът му се олюлява, последен неуспешен опит да остане на крака, но тялото му не може да понесе повече. Сгромолясвайки се на земята на забавен каданс, което приключва с тупване, когато арената притихва, тялото на Ламаро се просва по гръб на пода.

Тълпата вика, докато медицинският персонал се втурва в клетката. Те пъхват нещо под носа на Ламаро и той се съвзема, очите му се отварят рязко. За секунда изглежда така, сякаш ще се опита да стане, но после главата му пада отново и той осъзнава, че не може да продължи. Това е краят.

Две, едно…

Реферът вдига ръката на Вини във въздуха и тълпата полудява. Децибелите се извисяват до болезнено ниво, хора скачат по местата си, викайки и крещейки. Всеки иска да види победителя, особено онези от родния му град.

Клетката започва да се пълни, а аз гледам със сълзи на радост в очите, докато Нико се втурва към Вини, вдигайки го победоносно във въздуха. Ел ме сръчква:

— Хайде.

Тя иска да отида с нея в клетката, за да го видя, да им помогна да отпразнуват победата. Повече от всичко ми се иска да можех. Ще ми се да можех да пренапиша историята на живота ми, за да дам и на двама ни щастлив финал. Но не мога и повече от всичко искам Вини да има своя момент.

— Ти върви. Помогни им да го отпразнуват. Искам да бъде щастлив.

С тъга в очите, тя ми се усмихва, дръпвайки ме за прегръдка. Наблюдавам как се опитва да си проправи път до пълнещата се, хаотична клетка, но не мога да понеса той да мине покрай мен, когато излезе. Така че си тръгвам, не се обръщам назад, докато излизам от арената.