Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (46)

Глава 46

Лив

Вчера с Вини оставихме нещата по необичаен начин. Оставих го да се успокои, мислейки, че ще размисли и ще осъзнае, че макар вероятно да е прав като ми казва, че не разбирам отношенията с майка му, аз само се опитвах да помогна. Но снощи изобщо не се чух с него, а тази сутрин знам, че ще е в залата за първата половина от двойната му тренировка.

Стомахът ми къркори, напомняйки ми, че е почти обед, въпреки че самата мисъл да отида да обядвам сама почти ме кара да си забравя апетита. Споменът как сенатор Найт ме сграбчи все още е пресен в главата ми. Мъжът ме плаши. Отчаянието кара добрите хора да правят лоши неща. Дори не искам да си помислям какво прави с лошите хора. Снощи пропуснах вечерята, гладът ми избледня, когато се замислих за спора си с Вини, собствената ми вина винаги направлява мислите ми, запраща емоциите ми извън контрол.

Минавайки през стъклените въртящи врати за път за обяд, зървам нещо, което кара сърцето ми да спре. Паркиран до тротоара, облегнат на мотоциклета, с небрежно кръстосани глезени, с голям букет ярки цветя в ръце, чака Вини. Всяка женска глава се извърта към него, дори някои от мъжете се спират да позяпат.

Просто мъжът е толкова дяволски безумно секси. Облечен е само с бяла тениска и дънки, които висят перфектно на тясната му талия, косата му е естествена бъркотия, за каквато хората плащат много пари, за да изглеждат поне отчасти така. Стоейки на няколко метра от мен, се намира оригиналът. Онзи, когото другите се опитват да копират. Набола еднодневна брада, самодоволна усмивка с игриви, дълбоки трапчинки, в комплект с искрящи сини очи, които те приковават на място.

— Търсиш ли някого? — питам аз. Той се ухилва безсрамно, когато приближавам.

— Мда, приятелката си. Вероятно ми е бясна, защото се държа като задник. Да си я виждала наоколо?

Сочейки надолу по улицата, продължавам играта.

— Мисля, че отиде натам.

Вини сграбчва протегнатата ми ръка и ме дръпва към себе си, хващайки и двете ми ръце с една от своите и задържайки ги зад гърба ми.

— Прощаваш ли ми? — Той ме целува сладко по устните. Усмихвайки се криво, отговарям:

— Мислиш, че съм лесна. Секси усмивка и няколко цветя?

— Мислиш, че усмивката ми е секси? — Трапчинките стават по-дълбоки. Завъртайки очи, отвръщам:

— Чуваш само частите, които искаш да чуеш. Дръпвайки ме по-близо, той извива вежди.

— Искам да чувам как стенеш името ми, когато правим секс за сдобряване — казва твърде силно той.

— Шшшшшт! — Оглеждам се наоколо и виждам няколко глави да се обръщат.

— Не харесваш, когато казвам „секс“ публично? — Той на практика изкрещява думата „секс“. Улиците са пълни в центъра на Чикаго по обед. Усещам как се изчервявам, когато още хора ни поглеждат.

— Добре, добре. Прощавам ти. Сега, моля те, замълчи.

Той се усмихва триумфално и дръпва ръката ми, за да ме заведе на обяд, носейки цветята, което му печели още повече внимание от обикновено.

* * *

Изпращайки ме до входа на сградата след обяда, той ме кара да се чувствам така, сякаш съм тийнейджърка, която изпращат до вратата на дома, докато баща й наблюдава края на срещата. Той ме целува, без да го интересува, че светът продължава хода си около нас, вероятно ни зяпат глупаво и се чувстват неудобно заради чувствената публична проява. Подавайки ми цветята, които носеше през последния един час, той се усмихва, когато ме плясва по задника, докато се отдалечавам.

— Здравей, Съмър. — Вини ми намигва, когато се обръщам, чувайки го да я поздравява. Отначало си мисля, че се майтапи, но няма как да объркам нещастното лице, което минава покрай мен, развълнувана от усмивката му.