Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (34)

Глава 34

Лив

Никога не съм виждала Вини в такова игриво настроение. Пристигаме в болницата и той поема ръката ми, вървим заедно, с преплетени пръсти, към родилното отделение.

— Колко деца искаш да имаш? Въпросът му ме изненадва.

— Две, може би три.

Той се усмихва на отговора ми.

— Ами ти?

— Никога не съм се замислял наистина. — Той замлъква за минута, мислейки. — Шест.

— Шест? — отговарям ужасена. Цифрата ме шокира. Вини се подсмихва.

— Все момчета.

— Шест момчета? Нали осъзнаваш, че няма как да избираш какво да бъде? — дразня го аз, бутайки го с рамо.

Когато минаваме през двойните врати, виждаме Нико. Облечен е в светлосиня манта от глава до пети, главата му е покрита с шапка, а на краката му има калцуни в същия син цвят. Усмивката му е толкова широка, че мога да я видя още преди да е свалил синята маска от лицето си.

Двамата мъже се прегръщат, притискайки се един друг, сълзи изпълват очите и на двама им.

— По десет пръста на ръцете и на краката. Красавец е, също като майка си. — Нико преглъща напиращите сълзи.

— Как е Ел?

— Мрази ме. Крещя нещо за това, че главата ми е прекалено голяма и че вината е изцяло моя, точно преди бебето да излезе. — Широката усмивка не напуска лицето му.

— Ще й мине. — Вини се ухилва, плясвайки Нико по гърба.

— Мда, сестрите казаха същото. Казаха, че е нормално и че ще забрави всичко, веднага щом го почистят и може да го подържи още малко. — Забелязвайки ме за пръв път, Нико ме поздравява с целувка по бузата. — Здрасти, Лив. Благодаря, че дойде.

— Поздравления. Надявам се Ел да не възрази, че съм тук толкова скоро след раждането на бебето.

— Донеси й кафе, няма да й пука даже ако си била родилната зала.

* * *

Два часа по-късно, най-накрая можем да видим майката на бебчо Никълъс. С кафе в ръка, поздравявам Ел.

Тя се усмихва, бързо отпивайки от кафето.

— Знаех си, че няма да ме подведеш.

Изненадвайки ме, сестрата докарва малко прозрачно креватче, където бебето лежи загънато в меко синьо одеяло. Мислейки си, че ще видим бебето само през стъкло, поглеждам надолу към перфектните розови бузки, хипнотизирана от красотата и съвършенството на това живо, дишащо чудо, което е само на един час.

— Мислиш ли, че можеш да го хванеш, без да го изтървеш? — Нико сръчква с лакът Вини.

— Не съм като теб, старче. Ръцете ми все още са добре. — Той се ухилва.

— Измий си проклетите ръце. — Нико сгълчава Вини. Двамата имат интересна динамика. Някаква кръстоска между баща-син и брат-брат, примесена с много предизвикване на авторитета и от двете страни. И все пак двамата очевидно дълбоко се обичат и уважават взаимно.

Нещо се случва, когато виждам Вини нежно да поема бебчо Никълъс от Нико. Тих момент, в който всичката сексуална енергия, която се излъчва от самоуверения и контролиращ мъж, се плъзва под повърхността, позволявайки на красивия, нежен, невероятно любящ мъж да излезе на показ. Само като го наблюдавам как гледа към бебето с изумление от съвършенството му, закрилнически лъв, обожаващ малкото си, кара сърцето ми да се свие. Знам точно какво чувства, когато очите му се пълнят със сълзи, обич се излъчва свободно без друга причина, освен че сърцето му е решило да обича. Знам, защото и аз изпитвам същото… гледайки Вини.

Ел ме хваща да се взирам и ми се усмихва, двамата мъже са в неведение за вниманието ни, докато ги наблюдаваме отблизо.

— Той е добър човек, Лив. Един ден от него ще стане добър баща и съпруг. — Тя се пресяга към ръката ми и я стисва. — Когато си готова.

* * *

Чувство за омиротвореност заменя игривостта от по-рано, настроението на Вини помага да се справя с неспокойството и вината, които, изглежда, винаги се спотайват наоколо напоследък. Решавайки тази вечер да остана в неговия апартамент, аз се преобличам в банята и откривам Вини да седи в долния край на леглото, подпрял глава на ръцете си, размишлявайки.

— Добре ли си? — Заставам между краката му, отпускайки ръце на раменете му.

Вини ме придърпва по-близо, завъртайки глава, за да се сгуши в гърдите ми през тениската.

— Супер съм, а ти? — Той шепне с дрезгав глас, плътността му ми подсказва, че е в настроение, без да се налага употребата на думи.

— Добре съм. Тази вечер беше хубаво. Благодаря ти, че ме взе със себе си.

Вини ме дръпва надолу към себе си, слагайки ме да седна в скута му, голямата му ръка събира косата ми настрани, когато устата му се отправя към врата ми. Усещам думите му, когато ги изрича.

— Искам да правя любов с теб, Лив. Сърцето ми бие силно в гърдите:

— Аз също те искам.

— Повече. Искам повече, Лив.

— Не разбирам. — Отдръпвайки глава, за да го погледна в очите, той свежда поглед за минута, избягвайки моя, размишлявайки, преди бебешко сините му очи да открият моите.

— Никога не съм правил любов с някоя. Най-близкото, до което съм стигал, беше с теб, преди цял един живот. Тогава се изплаших, сега също дяволски ме плаши. Но те искам, Лив. Повече. Просто повече. Дори сам не съм сигурен какво значи това и въпреки това съм по-сигурен, отколкото за каквото и да било друго в целия ми прецакан живот.

Няма думи, с които да отговоря на това, което той ми предлага, затова не го правя, а му давам онова, което иска. Залепвайки уста върху неговата, аз го целувам с цялото си сърце. Различно е от обичайното ни разгорещено и страстно, по-нежно е и красиво, и променящо живота завинаги.

Вини нежно ме вдига от скута си и ме поставя в центъра на леглото.

Вини

Принуждавам се да игнорирам всеки импулс в тялото си, казващ ми да я прикова долу и да проникна дълбоко в нея. Вместо това се задържам над нея, с една ръка до главата й, стоейки неподвижно, а с другата си ръка вдигам нейната до устата си. Нежно целувам всеки пръст.

Тя вдига ръце, без думи, докато свалям блузата й. Поглеждайки надолу към нея, аз се любувам на красотата на тялото й. Дяволски перфектно е. Меки извивки, стегнати мускули и бяло като сметана навсякъде.

Тя ме гледа внимателно, докато бавно се навеждам, первайки с върха на езика си зърното й. То се втвърдява от докосването ми и усещам как пенисът ми трепва от реакцията на тялото й. Засмуквайки розовото връхче, аз го дръпвам, спирайки се малко преди да го захапя, въпреки че желанието ми е огромно.

Гризвайки нежно, устата ми поема другото чакащо зърно, докато пръстите ми нежно стисват твърдото връхче. Лив стене и това е онзи звук, който ме подлудява. Гърлена смесица между стон и мъркане, подлудяваше ме, когато бяхме деца, но може да накара зрелия мъж да подивее.

Наблюдавам как лицето й омеква и тя затваря очи, а когато ги отваря минута по-късно, те са притворени. Изравнявайки телата ни, главата ми е над нейната, пенисът ми е наместен точно на отвора й. Мога да усетя мократа топлина, която се излъчва от хлъзгавото й котенце и не искам нищо друго, освен да се гмурна вътре, да я подхвана грубо и да изпълня всеки сантиметър от нея.

Но не го правя. Затваряйки очи, аз се стягам, надвиснал над нея. Чакайки. Наблюдавайки. Ръцете ми започват да треперят и се улавям за всяко късче контрол, което имам и го вкарвам в действие. Големите й, кръгли, лешникови очи срещат моите, когато поглеждам надолу към нея, и откривам, че са изпълнени с емоция. Това ме връща седем години назад, към време, когато си нямах доверие, че няма да я нараня. Също като преди толкова години, откривам, че се взирам в очи, които ми изкарват ангелите, очи, които ми вярват. Само че този път, аз го искам. Имам нужда от това. Най-накрая съм достатъчно мъж, за да го понеса.

Затова я целувам нежно по устните и й се усмихвам. Обвивайки ръце около гърба ми, тя ми се усмихва в отговор и двамата правим любов за пръв път. Прониквам бавно в нея, погледите ни не се изпускат един друг, дори когато съм дълбоко в нея, основата ми е притисната във влажния й отвор.

Отдръпвайки се, двамата си поемаме дъх почти в унисон и застиваме за минута, преди да започнем да се движим отново. Заедно откриваме ритъма си, движим се бавно навътре и навън, без да бързаме, всеки дъх и тласък е в перфектен синхрон. Очите ни не се разделят за повече от няколко секунди, само от необходимост да откраднем по някоя целувка.

Минути по-късно, наблюдавам как лицето й се променя, бавните ми тласъци се ускоряват, ръцете й се плъзват от гърба ми, за да стисне задника ми, когато се приближава към кулминацията.

— Покажи ми. Покажи ми, бебче. Искам да гледам как това тясно котенце ме стисва. Трябва да те видя. — Очите й започват да се обръщат назад и тя ги затваря, знам, че е близо. — Отвори ги, бебче. Позволи ми да гледам как ми се отдаваш.

Тя се мъчи да задържи очите си отворени, когато оргазмът започва да пулсира през нея. Тялото й се стяга под моето, когато треперя, за да продължа, задържайки собственото си освобождение, тласкайки навътре и навън, движейки се напред и назад, отново и отново. Усещам всеки пулс на оргазма й да ме стисва, докато накрая вече не мога да се сдържа. Задушавам стона й с целувка. Звукът от това да бъде заглушена от мен е почти прекалено много, за да го понеса. Пъхтейки и тласвайки се възможно най-дълбоко, аз се освобождавам в нея, собственото ми тяло се излива неконтролируемо, докато тя стене името ми през целувката ни.