Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (44)

Глава 44

Лив

Минаха два дни от посещението на сенатор Найт и въпреки това не мога да изкарам заплахите му от главата си. Понякога сърцето ми казва едно, а главата ми казва друго, оставяйки ме объркана за това как трябва да се чувствам. Посещението на сенатор Найт не ме остави с чувството, че имам възможност да се чудя дали заплахите му са сериозни. Сърцето и главата ми са на едно мнение, че думите му не бяха празна заплаха. Бяха обещание. Такова, за което съм сигурна, че ще спази и после ще продължи деня си, сякаш каквото и отвратително деяние да е извършил, никога не се е случвало.

Трябва да спра да мисля за работа за малко, единственият проблем е, че работата и личният ми живот така здраво са се преплели, че е трудно да знам къде започва едното и свършва другото. Два дни, без да виждам Вини ме оставят с чувство за тревога и тъга, не мога да си представя какво би ми причинил цял живот по този начин.

Влизайки в ресторанта, където трябва да се срещна с Али за питиета преди вечерята с Вини, аз съм изненадана да открия, че ме чака заедно с брат си Матю.

— Здрасти — усмихвам се и поздравявам Матю, който става, когато се приближавам. — Това е хубава изненада. Али не ми каза, че ще си доведе бодигарда. — Матю е пет години по-голям, винаги е бил наш закрилник. Само дето сега е официално, тъй като е детектив в полицейското управление на Чикаго.

— Някой трябва да ви държи под око, дами. — Матю се навежда и ме целува по бузата. — Плюс това, тя ме придума да я докарам до тук.

— Да я докараш до тук? Само на шест пресечки пеша е — оспорвам, докато събличам якето си, което Матю тихо поема зад мен. Такъв е джентълмен, много ми напомня на баща си. Когато бях малка, спомням си, че ходех на разни места със семейство Ландри и винаги ми харесваше начинът, по който господин Ландри притичва край колата, за да отвори вратата на госпожа Ландри. Забавно е как прихващаш нещата, които като дете си гледал да правят възрастните.

— Не мога да вървя шест пресечки с тези. — Али посочва надолу към черните си обувки с отворени пръсти. Сребристи катарами ги украсяват отпред, обхващайки черния кожен материал от върха на пръстите до глезена. Вътрешността на петнадесет сантиметровите токчета е ярко момичешко розова, ярък контраст на лъскавата, рокерска обувка, която се вижда отпред.

— Не разбирам защо си купува обувки, с които не може да направи повече от пет крачки — казва Матю, усмихвайки се и клатейки глава. Връщайки вниманието си към барманката, която налива напитки в другия край на дългия бар, той й махва с прост жест с ръка да се приближи. — Все още ли пиеш евтино вино? — Той ме поглежда за потвърждение и аз се усмихвам и кимвам.

Облягайки се на рамото на брат си, Али отговаря на предишния коментар на Матю:

— Нося ги, защото са секси.

— Зловещо, Ал. Обувките на сестра ми никога не може да са секси. Нищо, свързано със сестра ми, не е секси.

— Обзалагам се, че щеше да мислиш, че са секси, ако бяха на Лив. — Тя дразни, нещо привлича погледа й в другия край на бара и Али махва на мъж с козя брадичка. — Ще отида да кажа „здрасти“, той е в един от курсовете ми. Гледай как обувките ми правят магията си.

Минава цял час и Али така и не поглежда в нашата посока… толкова за питиетата с най-добрата ми приятелка. Макар че това ни дава възможност с Матю да наваксаме. Отдавна не сме говорили наистина. Когато отначало двете с Али заживяхме заедно, той ни помогна да се преместим и после даже идваше няколко пъти с приятелката си Бри.

— Как е Бри?

Матю свива рамене:

— Приключи.

— Какво стана, тя изглеждаше наистина мила?

— Така беше. Просто я нямаше. — Лицето му е искрено, почти се натъжи при спомена, Матю отпива голяма глътка от бирата си и я оставя на бара. — Не можеш да го контролираш, въпреки че животът щеше да е много по-лесен, ако можеше.

— Може да го повториш. — Довършвам втората си чаша вино.

— Али спомена, че се виждаш с някого. Не е онзи, когото би избрала за себе си? Познатият, секси глас на Вини зад мен ме стряска, има острота в думите му.

— И аз бих искал да чуя отговора на този въпрос.

Преглъщайки с усилие, аз се обръщам на бар стола си, за да открия Вини да стои на по-малко от метър, застанал между двата стола, които сме заели с Матю. Изглежда ядосан, ръцете му са свити в юмруци от двете му страни, разкъсван между това да дойде при мен и да разкъса мъжа, до когото седя.

Матю се изправя, естествено авторитарната му поза е на мястото си. Мълчаливият жест цели да предизвика вече разпаления темперамент на Вини. Осъзнавайки нуждата бързо да угася онова, което вече е започнало да ври, ставам и размахвам белия флаг на примирието, обръщайки цялото си внимание към Вини и отпускайки ръцете си върху гърдите му, докосвайки нежно устни до неговите.

— Здравей.

Поглеждайки към Матю и после обратно към мен, Вини пита:

— Кой е приятелят ти?

Отстъпвайки назад, целувката ми е изтрила част от гнева от лицето му, но далеч не целия, аз запознавам двамата мъже.

— Това е братът на Али, Матю. Матю, това е…

— Винс Стоун. — Матю довършва изречението вместо мен.

— Познаваш го от боевете? — Веждите ми се смръщват объркано.

— Нещо такова.

Какъв, по дяволите, е този отговор? Въпросът е от типа „да“ или „не“.

— Нещо такова? — Повтарям, очаквайки по-нататъшно обяснение.

— Миналата година разтървах бой в бар, едва не го арестувах задето разби носа на един устатко.

Челюстта на Вини се стяга и очите му се затварят при забележката. Не беше познал Матю. Отваряйки очи, той му кимва:

— Много се промени за година.

— Надявам се. — Матю поглежда между Вини и мен. — Тя ми е като сестра.

Прекарвайки ръце през косата си, Вини се обръща към мен, челюстта му е стегната, когато се взира в очите ми.

— Готова ли си?

Знаейки, че трябва да действам леко, аз кимам тихо и се усмихвам на Матю, внимавайки да не му предоставя възможност за обичайната ни целувка за довиждане. Нещо в позата на Вини ми подсказва, че устните на Матю върху мен не са добра идея. Ръката на Вини стисва собственически ханша ми и благодаря на Матю за питиетата, преди да се преместим в ресторанта за вечеря.

* * *

— Сърдит ли си ми? — Вини е тих откакто седнахме, но не заради това стомахът ми е вързан на възел, пречейки ми да се отпусна. Неизреченото ми прави впечатление, неща, на които страничния наблюдател няма да обърне внимание. Той не поръчва вместо мен, нито седи до мен на масата, нито пък маркира обичайно видимата си територия с неуместна целувка.

— Трябва ли да съм? — Очите му се сключват с моите.

— Разбира се, че не. Матю ми е като брат.

— Не се тревожа за него.

— Какво има тогава?

— Какъв е отговорът на въпроса му, Лив? — Няма нужда да го карам да уточнява кой въпрос има предвид. Иска да знае дали сърцето и ума ми са на едно мнение. Дали щях да избера него, ако сърцето ми не беше взело решението? Ще ми се да можех да скрия отговора, но той е добър в разчитането ми, вижда отговора ми изписан на лицето.

Затваряйки очи, почти сякаш приема наказание, което заслужава, леко кимване кара сърцето ми да пропадне в гърдите. Пресягайки се за ръката му, най-накрая отговарям с думи:

— Не мисля, че има значение какво планираме за себе си. Някои неща в живота са твърде силни, за да променим.

* * *

Настроението на Вини леко се оправя, смеем се, докато вървим към неговия апартамент. Подпийнала съм от третата чаша вино с вечерята, макар че силната ръка на Вини, обвита около мен, ме кара да се чувствам стабилна.

— Помниш ли следобеда, когато работихме върху „Ромео и Жулиета“ в парка и четяхме по роли?

— Да помня? Как мога да го забравя? Седях до дървото, а главата ти лежеше в скута ми на около седем сантиметра от чатала ми. Нямах идея какво значи която и да е от думите, които казваше, но ми харесваше да гледам надолу и да те наблюдавам… начинът, по който се движеше устата ти. Трябваше непрекъснато да се намествам, за да попреча на пениса ми да ти бръкне в окото — дразни ме Вини.

Спирайки, когато стигаме до сградата, аз се обръщам с лице към него, протягам се и обвивам ръце около врата му. Алкохолът ме кара да се чувствам смела, повдигам се на пръсти и приближавам уста до ухото му.

— В онази вечер се прибрах и се докосвах. Мастурбирах за пръв път, с твоя образ в главата си, когато затворех очи — прошепвам съблазнително в ухото му.

С ръмжене, Вини ме вдига, мята ме на рамо като чувал с картофи и хуква по стълбите, взимайки ги по две наведнъж.

Отключвайки забързано вратата, той затваря вратата с ритник и ме отнася в спалнята си, нежно ме оставя на леглото.

Отстъпва назад, изпивайки ме с поглед по начин, който кара вътрешностите ми да тръпнат в очакване. Начинът, по който ме гледа, глад… изгладнял от нужда, кара кръвта ми да препуска яростно във вените и всяко сетиво в тялото ми е напрегнато, въпреки че дори не ме е докоснал.

— Покажи ми — заповядва той, неговият греховно секси глас е тих, гърлен по начин, който ми въздейства много повече, отколкото който и да е звук някога трябва да въздейства върху човек.

Вдигайки поглед към него, знам какво иска, но въпреки това търся потвърждение.

— Да ти покажа? — питам, гласът ми е шепот.

— Покажи ми как си се докосвала онази вечер.

Гласът му все още е дрезгав, но този път е по-настойчив. Знае, че заповедта в гласа му прави нещо с мен. Нещо, което дори не мога да обясня. Създава нуждата да се подчиня, когато ми говори така.

— Свали си дрехите.

Правя го, ръцете ми треперят, докато разкопчавам полата си, оставяйки я да падне в краката ми. Сваляйки блузата си, оставам само по черен дантелен сутиен и бикини и поглеждам към него изпод дълги, спуснати мигли.

— И останалото.

Измъквам се от остатъка от дрехите си, оставайки пред него само по обеци и дълга верижка от бяло злато с голям медальон във формата на сърце, който виси между гърдите ми, стигайки почти до пъпа ми.

Очите на Вини бавно ме обхождат, карайки ме да се чувствам сгрята. Красива. Оценена. Красивите му бебешко сини очи стигат до моите и задържат погледа ми, докато говори.

— Седни върху леглото, облегни се на таблата.

Изпълнявам, чувствайки се малко колебливо, докато той все още стои в другия край на леглото, напълно облечен, но се принуждавам да го направя. Желанието да му доставя удоволствие става по-силно с всяка изречена команда.

— Разтвори крака — продължава той. Колебая се при мисълта да седя така гола пред него. Вдигайки поглед към него, той усеща нуждата ми: — Направи го.

Бавно, почти срамежливо, отварям крака, разтваряйки ги само на около метър ширина, но все пак достатъчно, за да може да ме види.

— По-широко.

Поемайки си дълбоко дъх, плъзвам крака по леглото, колкото мога повече, без да си причиня физически дискомфорт. Усмивката на лицето му ми казва, че му харесва. Това помага да отхвърля чувството, че съм напълно разголена.

Той прави крачка към мен, но все още остава в долния край на леглото.

— Покажи ми, красавице. Как си се докосвала, докато си мислила за мен в онази вечер?

Очите ми се стрелват към неговите, непоколебимо желание ме подпалва, тласкайки ме да му дам онова, което иска. Бавно вдигам ръка към зърното си. Нокътят ми проследява колебливо чувствителната розова плът, карайки зърното ми да се стегне още повече. Затварям очи, позволявайки си да се отпусна за опияняващото усещане, което ми носи докосването.

Вдигайки ръка към устата си, навлажнявам пръсти, преди да ги върна върху зърното си, за да описват малки кръгове. Хладният въздух среща влажната ми възбуда и тих, гърлен стон се изплъзва, когато нуждата ми се усилва, пръсти стискат силно чувствителното ми зърно, докато не усещам електрически заряд да се изстрелва надолу към вече набъбналия ми клитор.

Отваряйки очи, откривам, че Вини не е помръднал, очите му са притворени, блестят от нужда, докато гледа как ръцете ми ме обработват. Търсейки ме, тъмните му и секси очи срещат моите. Поемам си дълбоко дъх, куражът ми се подхранва от желанието, което виждам насреща си, бавно оставям ръката си да се плъзне по тялото ми. Наблюдавам как очите на Вини следят движението ми. Наблюдавайки го как не може да откъсне очи от ръката ми, докато се докосвам, това ме възбужда колкото, ако не и повече, от самото действие.

Двата ми пръста нежно откриват клитора, притискат го, докато правят бавни, ритмични кръгове. Всяко завъртане изпраща малки заряди електричество през нервните ми окончания, тялото ми се наелектризира от собственото ми докосване.

Желанието ми се засилва, усещам непогрешимото стягане в сърцевината си. Имам нужда от още. Затваряйки отново очи и отблъсквайки силно всякакви задръжки и чувство за срам, които се спотайват в ъгълчето на мозъка ми, спускам пръсти по-надолу, бавно правейки кръгчета около влажния ми отвор. Ахвам, когато вкарвам два пръста в себе си, тялото ми е хлъзгаво, покрито от собствените ми сокове.

Вини изръмжава, звукът кара тялото ми да започне да се стяга и оргазмът ми се надига. Без повече колебание, пръстите ми започват да се тласкат в мен, влажна и нуждаеща се. Бавните тласъци бързо стават по-дълбоки и аз стена, докато пръстите ми се движат навътре и навън, навътре и навън, отчаяна да се почувствам изпълнена по начина, по който се чувствам само когато Вини е в мен.

Смътно чувам звука от цип и движение, макар че твърдо съм се устремила към откриването на собственото си освобождаване, за да отразя каквото и да е друго.

— Отвори очи — казва Вини с тих, плътен глас, но все още е ясно, че това е заповед, а не молба. Подчинявам се. — Искам да бъда вътре в теб, когато свършваш. Колкото и да обичам да гледам как се докосваш, ревнувам дори от теб, че се докарваш до оргазъм вместо мен. — Собственически, той ме сграбчва за талията, повлича ме надолу по леглото и се намества върху мен. — С отворени очи. Ще свършиш с мен в себе си — заявява той, докато ме пронизва, пенисът му е дебел и твърд. — По-добре ли е, когато съм в теб? — Той простенва, докато навлиза в бесен ритъм, прониквайки дълбоко в мен и излизайки почни нацяло всеки път.

— Да.

— Кажи ми, кой те кара да свършваш?

— Ти — скимтя, тялото ми трепери, когато силата на оргазма го покорява.

— Толкова дяволски красива. — Вини впива уста в моята, докато стена името му отново и отново, оргазмът ме помита. Вълна след вълна, неконтролируеми спазми го стискат вътре в мен. Все още носейки се през последните тръпки, усещам топлината от освобождението на Вини да се излива в мен, когато той се тласва толкова дълбоко, че ме оставя с чувството, че иска част от него да остане завинаги дълбоко вътре в мен.