Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (41)

Глава 41

Лив

Обикаляйки стаята за стотен път, чувам в ключалката да влиза ключ и замръзвам. Тихичко, Вини отваря вратата.

— Хей. Будна си.

— Разбира се, че съм будна. Мислиш ли, че мога да си почивам, докато те чакам да се върнеш отнякъде, където може да пострадаш?

Мятайки ключовете си на масичката до вратата, с развеселена усмивка на лице, една от дълбоките му трапчинки заплашва да се появи:

— Знаеш с какво си изкарвам прехраната, нали?

— Това е различно. — Клатейки глава, аз се връщам обратно на темата, която ни доведе в другия край на великия щат Илинойс: — Откри ли го?

Игривото му изражение се превръща в мрачно.

— Не.

— Имаше ли някой на адреса?

— Мда, цяла шибана ценна находка на загубеняци, но не и Джейсън. Тръгнал си е вчера, заминал на север при сестра си или нещо такова.

Едната ми вежда се стрелва нагоре:

— Ценна находка?

Той се приближава бавно, с наперена усмивка на лице.

— Имах добра учителка по английски.

— Трябва да е била много добра. — Ухилвайки се, обвивам ръце около кръста му.

— Може и да съм си падал по нея. Секси малка умница. Ако всичките ми учители изглеждаха като нея, можеше и да остана в училище. — Обвивайки ръце около тила ми, Вини се навежда и притиска уста в моята.

И двамата останали без дъх, все още стоейки до прага няколко минути по-късно, аз питам:

— Какво ще правим сега?

— Мога да измисля няколко неща. — Вини се усмихва самодоволно и повдига вежда. Целувайки ме грубо по устните, той се пресяга надолу и без усилие ме вдига на ръце. — Ела, мое малко разсейване… разсей ме.

Той се намества на леглото, изненадвайки ме като ме задържа върху себе си. Виждайки познатия поглед на желанието в очите му, очаквах да бъда прикована под него, изгубена под контрола му още щом се озовем в леглото. Но тази вечер, изглежда, отстъпва част от контрола. Седейки с облегнат на таблата гръб, той вдига блузата ми, разкривайки дантелен розов сутиен. Простенва. Зърната ми вече са набъбнали, той прокарва палец по всяко от тях, изтръгвайки тих стон от гърлото ми. Смъква изрязаните дантелени чашки, придържащи преливащите ми гърди, позволявайки на розовите, твърди връхчета да излязат на свобода, докато се навежда напред, улавяйки стегнатото зърно с върха на езика си.

Извивайки гръб, за да му осигуря по-добър достъп, той преплита дългите си пръсти в косата ми, свива ги в юмрук и грубо дръпва главата ми назад.

— Искаш да смуча хубавото ти, набъбнало зърно? Останала без дъх, казвам:

— Да.

Дръпвайки го, той силно засмуква зърното ми, подръпвайки и захапвайки, преди да го пусне и да прехвърли вниманието си на другата очакваща го гърда. Горещата му уста продължава да смуче, докато зъбите му бавно захапват набъбналите ми гърди.

Усещайки как пенисът му се втвърдява под мен, аз се притискам надолу, отчаяна за триенето. Друг тих стон се надига в мен, но устата на Вини открива моята и го задушава с целувката си. Премествайки устата си на врата ми, езикът му се движи нагоре и надолу, редувайки захапвания и засмуквания.

— Влажна ли си за мен? — Кадифеният му глас е приглушен срещу врата ми, думите му са моята гибел. Боже, обичам като ми говори така.

— Да — думата излиза през треперещите ми устни измежду задъхванията.

— Язди ме. — Устата му е на ухото ми, всеки дъх, всяка дума, изпраща тръпки по гръбнака ми. Не искам нищо повече от това. Осъзнавайки, че това, което ми дава, е много повече, отколкото изглежда, аз забавям, обхващайки лицето му с ръце. Целувайки го целеустремено, изпълнена с емоции. Чувствено. Съблазнително… всичко, което мога да му дам в този момент. Искам да ме почувства. Имам нужда да ме пожелае. Да има нужда от мен. Колкото аз се нуждая от него.

Обхващайки задника ми с ръце, Вини ме повдига, колкото да ни освободи от останалите дрехи, без да губим контакт. Пресягайки се между нас, аз прокарвам ръка по дължината му няколко пъти, въпреки че не е нужно. Вече е твърд като камък.

Наблюдавайки ме внимателно, Вини ме сграбчва за талията и ме повдига на колене, позволявайки на широкия си пенис да застане на отвора ми. Чувствам как ръцете му треперят, докато възвръща нуждата си от контрол. Онова, което ми предлага, е много по-силно от реалното желание да поеме контрол, сключвайки поглед с моя, аз му връщам онова, което току-що ми даде.

— Вземи ме. Моля те.

Затваряйки очи, той вдишва дълбоко, издиша и отново ги отваря, с порочна усмивка на лице. Дръпвайки ме надолу върху себе си, докато силните му бедра се тласват нагоре, дължината му ме изпълва дълбоко. Задържа ме на място, заровен в дълбините на тялото ми за един дълъг момент, взирайки се в очите ми, търсейки нещо.

— Обичам да съм дълбоко в теб — изръмжава той, преди да започне с безмилостните тласъци изпод мен. Движейки се силно и бързо, яростно ме повдига, бицепсите му се издуват, когато ме дръпва надолу, за да посрещна всеки един тласък. Всеки път прониква все повече и повече, докато накрая няма никакво останало разстояние между нас.

Обезумяло, двамата се понасяме към оргазма, той е в пълен контрол над тялото ми, въпреки че аз съм отгоре. Телата ни са покрити с пот, шумно плющим един в друг, устата ни са отчаяни да се докоснат, нуждаем се всяка част от телата ни да се свържат, той ме целува силно. Оргазмът ме застига, въздействайки силно на емоциите ми, сълзи се спускат по лицето ми, докато стена през вълните от удоволствие, пулсиращи през тялото ми.

Когато започвам да се унасям в сън, главата ми е наместена в извивката на рамото му, ръцете му са обвити плътно около мен, откривам, че ръката ми почива върху военните му плочки, покривайки сърцето му. Има болка в гърдите ми, която просто не мога да игнорирам повече. Този сложен мъж защитава майка си и при все това няма кой да защити него.