Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (18)

Глава 18

Лив

Вкарах и изкарах книгата от чантата си поне десет пъти до момента, в който звънецът иззвъня точно в седем. В момента е скрита на дъното на чантата ми, но ако му отнеме повече от тридесет секунди да се качи до моя етаж, сигурна съм, че няма да е вътре, когато почука на вратата.

Чувам как Али отваря вратата, но оставам в стаята си още няколко минути, за да се стегна. Накрая, задържам дъха си и се принуждавам да изляза от скривалището си и да отида във всекидневната.

Али стои в кухнята и налива чаша вино, докато Вини седи на един от високите столове до барплота. Той се обръща и става, когато влизам в стаята, оставяйки Али да говори на тила му.

— Здравей. — Той става и ме наблюдава как се приближавам към него, с лека самодоволна усмивка на красивото му лице. Спирам пред него, внезапно чувствайки се неудобно за това как да го поздравя, но чувството не продължава дълго. Вини обвива ръка около врата ми и се привежда, за да ме целуне нежно по устните.

Вдигайки поглед, виждам усмивка на лицето на Али, веждите й са извити въпросително заради поздрава, който току-що получих. С чаша вино в ръка, наполовина вдигната към устата й, тя поглежда към лицето ми и променя решението си, подавайки ми чашата.

Отчаяна да успокоя нервите си, поемам чашата и мълчаливо благодаря на приятелката си с усмивка.

— Искаш ли чаша вино, Винс? — Али се пресяга към шкафа, където държим чашите.

— Не, благодаря. Но не оставяйте това да спира вас двете. — Думите и усмивката му показват, че се шегува, докато аз вече отпивам големи глътки от чашата си, а Али е заета да сипва и на себе си.

Али и Вини наваксват, говорят си доста за предстоящия мач. Повечето от онова, което той споделя, вече знам от интервюто за статията. Изненадана съм, когато кани Али.

— Трябва да дойдеш с Лив. Ще й дам няколко допълнителни билета.

Чудя се дали Вини е наясно, че току-що купи непоколебимата подкрепа на най-добрата ми приятелка относно новата ми връзка. Тя е заклет спортен фен, без да споменаваме, че никога няма да отхвърли възможност да зяпа мъже с плочки, които носят единствено боксерки, заобиколена от няколко хиляди мъжествени типове, наблъскани с тестостерон, очакващи с нетърпение да гледат въпросните мъже да се скъсват от бой един-друг.

Довършвам чашата си с вино за рекордно време и прекъсвам малкия любовен фест, който двамата споделят.

— Кой е казал, че ще идвам на мача ти? — Повдигайки въпросително вежда, аз се обръщам към Вини.

— Не искаш да дойдеш?

— Не съм казала това.

— Тогава какъв е проблемът?

— Изглежда взимаш доста решения, без преди това да се консултираш първо с мен. — Скръствам ръце пред гърдите си, докато отговарям.

— И не харесваш решенията?

— Не съм казала това… но…

— Но какво, Лив? — Вини свива рамене. Очевидно не разбира това, което се опитвам да кажа.

— Би трябвало да питаш хората какво искат, преди да вземаш решения вместо тях.

Вини скръства ръце пред гърдите си, имитирайки позата ми.

— Изглежда като загуба на време, когато вече знаеш какво иска другия човек.

Устата ми всъщност увисва отворена. Арогантността на този мъж е просто невероятна.

— Ами ако бъркаш за онова, което иска другия?

Вини клати глава и скъсява разстоянието помежду ни, обвивайки и двете си ръце около кръста ми.

— Не се съмнявам, че ще ми кажеш, ако греша. — Наперената усмивка изчезва само за секунда от лицето му, когато поставя сдържана целувка на устните ми.

* * *

Никога не съм била в ресторанта, в който ме води Вини. Малък е и интимен и обикновено бих го оценила, но изглежда целият персонал го познава и откривам, че съм раздразнена от това, че очевидно е място, на което често води завоеванията си. Не знам защо това ме тревожи, просто е така. И двамата сме възрастни, дори аз съм имала своя дял от срещи и партньори за по една нощ. И въпреки това нещо дълбоко в мен е разтревожено, знаейки, че той е бил тук и е правил това и преди… с някоя друга.

Сервитьорката идва да ни поздрави, а аз усещам как пулсът ми се ускорява, когато поздравява Вини, а не Винс, по име. Сладка е, макар че е твърде слаба. Толкова много, че се чудя дали няма хранително разстройство или вероятно проблем с наркотиците, докато двамата с Вини разговарят за минута. Внимателна инспекция открива тъмни кръгове под очите й, въпреки че плътен слой грим би трябвало да ги скрива.

— Та, какво мога да ви донеса тази вечер? Бира за теб и… — Приличащата на бездомник сервитьорка ми се усмихва и чака отговора ми.

— Ще искам мерло. Благодаря. — Заравям нос в менюто, неспособна да скрия, че съм притеснена от познаването му на ресторанта, сервитьорката… цялата сцена на срещата. Какво би искало едно момиче да й се набие в очите, когато отиде на вечеря с мъж, на когото се опитва да се научи да вярва?

— Харесваш ли тилапия^[1]?

— Да. — Отговарям, но не вдигам поглед от менюто.

— Тогава ще ни поръчам. — Вини сгъва менюто и го мята на масата, сякаш дискусията, която започнахме току-що, вече приключи.

— Мога сама да си поръчам. — Не успявам да скрия, че съм раздразнена, въпреки че наистина се опитвам.

— Не съм казал, че не можеш. Просто предположих, че след като съм пробвал повечето неща от менюто…

— Изглежда даже и някои, които не са в него. — Думите са измърморени под нос, толкова горчиви, че дори аз намирам изказването си за злобно.

Вини не отговаря веднага. Любопитна какъв ще е отговорът му на незрялата ми забележка, вдигам глава и откривам, че ме гледа лошо. Никой от нас не продумва за минута, докато се взираме в очите на другия, играейки опасна игра за надмощие, като и двамата сме твърде инати, за да отместим поглед.

— Винаги идвам тук с Ел и Нико. Познавам Лили от извънболничната рехабилитация, никога не съм я докосвал. Никога не съм водил някоя на среща тук.

По лицето му мога да видя, че казва истината. Топлина се просмуква в лицето ми, срам ме е, че избързах с преценката си, но съм още по-засрамена от реакцията си към заключението. Като ревниво гадже, несигурно в себе си.

— Съжалявам.

— Недей. — Има леко трепване в ъгълчетата на устните му. — Радвам се, че си териториална, защото и аз се чувствам по същия начин.

— Не съм…

Вини ме прекъсва, преди да отрека онова, в което ме обвинява.

— Такава си.

Раздразнена, въздишам и махвам с ръка.

— Както и да е.

Това ми спечелва наперена, секси, показваща трапчинки усмивка.

* * *

Напрежението от по-рано е отдавна забравено и прекарваме часове в наваксване.

— Значи си била отличничка на випуска?

Изненадана от това, че знае за получените похвали, аз го поправям.

— Втора по успех. Следил си ме?

— Това не е ли като второ място? И да. — Той повдига вежда. Очевидно помни склонността ми към съревнования.

— Скот Джулиан ме би с 0.002. — Минаха години, но агонията от загубата все още ми действа на нервите. — Получих 5+ по физическо. — Завъртам очи при собственото си признание.

Отговорът ми го кара да се подсмихне.

— Изгубила си първото място заради физическото.

— Мда. — Вдигам виното към устата си и пресушавам чашата. Вбесява ме, но и аз мога да видя смешната страна. Най-накрая. Е, може би поне малко.

— Това беше единственият предмет, по който някога съм имал 6.

— Ами английския? Справяше се добре, когато ти преподавах.

— Имах 5. — Той довърши бирата си. — Учителката беше секси. — Той свива рамене, с широка усмивка на лице. — Разсейваше ме.

— Значи по моя вина не си получил 6 по истински предмет? Веждите му се смръщват.

— Физическото е истински предмет.

— Пффф. — Изсумтявам на отговора му. — Физическото не е истински предмет. Повдига вежди, отговорът ми го развеселява.

— Обзалагам се, че Скот Джулиан е съгласен с мен.

— Както и да е. — Поглеждам го накриво, ръката ми отхвърля спора ни като маловажен, макар че очевидно мога да водя този спор с часове. Все още не мога да се примиря с това. — Просто ти харесва да ме водиш по нещо — обвинявам го аз.

Едната му устна е извита дяволито нагоре, едната вежда е повдигната многозначително, а той даже няма нужда да изрича отговора си. И двамата знаем какъв ще бъде.

По време на десерта, аз му разказвам истории за това как с Али ходихме заедно в колежа, информирайки го за четирите промени в избора й на кариера, откакто завършихме гимназията. Той ми разказва истории за Ел и Нико. Там има доста история. Изглежда се бяха превърнали в негово семейство. Забелязвам, че не споменава често майка си.

След като плаща сметката, Вини става и ми подава ръка, за да ми помогне да се изправя. Макар че после не я пуска. Вместо това ме привлича по-близо до себе си и свежда уста към моята. Усещам топлината от дъха му и толкова нежен допир върху устните ми, че не съм сигурна дали сме се докоснали.

— Донесе ли книгата си? — казва нежно той, но с дрезгавина в гласа, която стопля цялото ми тяло.

— Да. — Дишането ми става по-бързо и по-плитко от близостта му, думата излиза от устата ми почти като въздишка. Този мъж може да ме разпали само за няколко секунди.

— Добро момиче. — Той леко отдръпва глава, за да може да погледне лицето ми. Пакостливото изражение, което откривам, кара сърцето ми да пропусне удар. — Знаеш, че винаги съм обичал да ми четеш. Трябваше да седя върху ръцете си, за да ги спра да не намерят пътя под онази малка черна пола, която носеше. Предполагам, че тази книга ще е много по-забавна от нещата, които четяхме в гимназията. И определено няма да си седя върху ръцете. — Проклета секси усмивка, в комбинация с дрезгавия му глас, разтапят и последните ми убеждения. — Да се махаме от тук.

* * *

Той не ми казва къде отиваме, а и аз не питам. И двамата мълчим, докато той подкарва пикапа през улиците на града, вниманието му очевидно е фокусирано върху пристигането до следващата ни дестинация. Умът ми препуска и се боря да го разгранича от тялото си, което явно има свои собствени идеи. В момента Вини вероятно може да ми каже, че е сериен убиец, но ако твърдото му, топло тяло се притисне до моето, знам, че мозъкът ми ще изгуби битката с непрестанните опити на тялото ми да задоволи нуждите си.

Повежда ме към апартамента си, все още сме мълчаливи. Нервна съм и неспокойна, а той го усеща. Знае, че съм на ръба да си променя решението… не че изобщо ми беше дадена възможност сама да взема решение. Една голяма ръка се обвива около кръста ми, придърпвайки ме близо до себе си. Облягам глава на гърдите му, все още съм раздвоена, въпреки че близостта накланя малко везните към това да видя този красив мъж гол.

След минута, Вини бавно прокарва ръка по бузата ми, спирайки върху брадичката, използвайки пръст, за да повдигне главата ми, така че погледите ни да се срещнат.

— Искам те, Лив. Исках те преди седем години. Сега те искам още повече. Толкова много, че не мога да мисля за нищо друго. Имам нужда от теб. — Той въздиша тежко и обляга чело върху моето, успокоявайки се, преди да продължи. — Трябва само да кажеш „не“, Лив. Но те предупреждавам… ако не ми откажеш, ще те взема. — Сериозното му изражение се променя и гледам как зениците му се разширяват, топлина се излъчва от тялото му, когато продължава, хватката му върху тила ми се затяга. — И тогава ще си моя, за да правя с теб каквото поискам.

Дъхът ми секва от думите му и с мен е свършено. Дългите му, дебели пръсти се провират в косата ми и той извива главата ми още повече, за да завземе устата ми. Грубостта на действията му ме стряскат, но в същото време изпращат електричен заряд, примесен с трепетно очакване, през тялото ми, карайки ме да настръхна.

Тялото ми се притиска в неговото, докато отвръщам на целувката му с отчаяние, което никога преди не съм познавала. Бавно, той прокарва език по ръба на устата ми, преди да се гмурне вътре и да засмуче езика ми, а зърната ми се втвърдяват в очакване. Гризвайки долната ми устна, не мога да спра усещането, че това е повече от целувка. С горещата си, влажна уста, той ми показва какво иска да ми направи. Очите ми се завъртат към тила, само при мисълта да ближе и смуче други места по тялото ми.

Ръката, която не е вплетена в косата ми, ме придърпва собственически към тялото му, толкова близо, че мога да усетя ерекцията му да се притиска до корема ми. Твърдата му дължина се забива в мен и тих стон се изплъзва от устните ми.

В една минута стоя в хола и ме целуват до безпаметност, а следващото, което знам, е, че съм вдигната без усилие и отнесена в спалнята. Нежно ме оставя да стъпя на крака. Усещам леглото срещу задната част на коленете си, но и двамата оставаме прави.

— Свали си блузата — казва той, гласът му е греховно дрезгав и тих. Заповедният тон кара тялото ми да пламне.

Вини прави крачка назад и чака. Притворените му очи са изпълнени с копнеж, кара ме да се почувствам желана. Боготворена. Обожавана. Бавно вдигам блузата над главата си, разкривайки черния, дантелен сутиен, контрастиращ рязко с бледата ми, алабастрова кожа. Очите на Вини ме обхождат одобрително и оставам неподвижно за една дълга минута, оставяйки го да ме погълне с поглед.

— Твой ред е. — Очите ми откриват неговите и ги задържат, очаквайки да се подчини на искането ми толкова лесно, колкото го направих аз.

Вини се подсмихва самодоволно, знаеща усмивка цъфва на лицето му и клати глава.

— Не става така.

Той се пресяга напред и прокарва пръст по едното ми зърно, едва прикрито от черната, дантелена тъкан. Вече набъбналото ми зърно нараства под допира му. Доволен от реакцията на тялото ми, Вини се премества на другата гърда и тялото ми отново отвръща с лекота на желанията му.

— Обърни се.

Очите ми, които бяха като залепени към ръката, която изучаваше тялото ми, се вдигат към неговите. Не казва нищо друго, но търпеливо чака да изпълня заръката. Обвивайки ръка около талията ми, той ме придърпва към себе си, гърбът ми е притиснат плътно към него. Заравяйки лице във врата ми, той прокарва пътечка от влажни целувки от тила до ухото ми. Ръцете му обхващат гърдите ми и пръстите му стисват зърната, изтръгвайки стон от гърлото ми, който изобщо не бях усетила да се надига.

Дръпвайки ме още по-близо до себе си, твърдостта му се търка и пулсира срещу задника ми.

— Усещаш ли това, Лив?

Неспособна да говоря, преглъщам с усилие и кимвам в отговор.

— Ще се заровя толкова дълбоко в теб, че ще те оставя да се чувстваш празна, когато не съм с теб.

Исусе. Тялото ми започва да пулсира. Мога да усетя кръвта да препуска във вените ми, пулсът ми е подивял от очакване.

Вини отново стисва зърната ми, този път по-силно. Болка се стрелва през тялото ми, но отразявам само нуждите си.

— Това ли искаш, Лив?

— Да. — Ханшът ми се тласва назад, притискайки дебелината му към себе си. Стена, когато започвам да движа бедра. Исках това от цяла вечност.

— Кажи ми. Кажи ми какво искаш, Лив. — Той се притиска силно към задника ми.

— Теб.

— Кажи го. Кажи ми какво искаш да ти направя.

— Вземи ме. Искам да ме вземеш.

— Обърни се.

Обръщам се, нежелаейки да изгубя връзката помежду ни, контакта… но погледът в очите му е още по-интимен от докосването му. Това ми показва, че ме желае, че се чувства също като мен. И макар че виждам лудостта в очите му, той все пак успява да задържи контрола.

— Свали си дънките.

Докато той е напълно облечен, аз се чувствам разголена, когато се измъквам от дънките си и заставам пред него по нищо друго, освен комплект подхождащи си изрязан дантелен сутиен и дантелени прашки.

Без да бърза, Вини бавно оглежда тялото ми, поглъщайки с поглед всеки сантиметър, с плам в очите. Виждам похот и обожание, а това ме подпалва, както стоя пред него напълно разголена. Когато очите му най-накрая срещат моите, виждам какво мисли, преди да изрече думите.

— Толкова си красива, Лив.

Усмихвам му се в отговор. Но не отнема дълго преди сладката му усмивка да се превърне в дяволита. Промяната е почти недоловима, нещо в начина, по който очите му се присвиват и блестят. И все пак то е там и аз го виждам.

— Легни на леглото.

Сядам бавно, после лягам по гръб, гледайки нагоре към мъжа, който се е надвесил над мен.

Вини се навежда и хваща прашките ми от двете страни, бавно смъквайки ги по краката ми, докато не ги сваля нацяло. Нежно разкопчава и плъзва надолу дантеления ми сутиен, оставяйки загрубелите си пръсти бавно да погалят настръхналите ми зърна. Навеждайки се над мен, той приближава глава до моята и нежно целува устните ми, преди да проговори. Гласът му е тих и гърлен.

— Протегни се. Хвани таблата на леглото с две ръце. Ако ги задържиш там, няма да те връзвам за него.

Очите ми стават големи като чинии при тази заплаха. С дяволита усмивка на лицето, той продължава:

— Този път.

Той чака и ме гледа настоятелно, не казва нищо повече, докато най-накрая не се подчинявам, протягайки и двете си ръце над главата и хващайки таблата.

Той се смъква надолу по тялото ми, спирайки на гърдите ми, за да засмуче всяко чувствително зърно. Всяко засмукване приключва с леко захапване, което изпраща болка през тялото ми, но се превръща в желание, преди да достигне крайната си цел. Ръката му посяга между краката ми и широкият му палец гали клитора ми, докато майсторски вкарва един дълъг пръст в мен. Реагирайки на докосването му, тялото ми покрива пръста му, докато не става хлъзгав, позволявайки му с лекота да се движи в мен.

Стон, който изобщо не възнамерявам да спра, се изтръгва от мен, когато плъзва втори пръст в мен, карайки тялото ми да се чувства изпълнено. Инстинктивно бедрата ми се повдигат, за да влязат в ритъма на тласъците на пръстите му, а ръката ми се протяга надолу, за да се вплете в косата му.

Вини рязко спира, оставяйки ме да вися на косъм от блаженството.

— Таблата, Лив. Последно предупреждение.

Дори не бях осъзнала, че съм пуснала студената, метална рамка. Преди минута кокалчетата ми бяха побелели, докато я стисках с цената на живота си, а после искаха да го сграбчат по своя воля. Връщайки ръката си на таблата, аз си поемам дълбоко дъх и правя каквото ми е казано, стискайки я здраво. Това изглежда удовлетвори Вини, защото пръстите му отново се движат в мен. Той засмуква зърното ми и бедрата ми започват да описват кръгове по свое желание.

Друг стон се откъсва от мен и чувам ръмженето на Вини, преди пръстите му да започнат яростно да се тласкат в мен. Бавните кръгове на бедрата ми стават по-големи, докато се движа, за да посрещна тласъците му. Точно когато започвам да усещам как тялото ми се стяга, пръстите му изчезват, само за да бъдат бързо заместени от топлината на устата му.

Той прави кръгчета с език около клитора ми, отначало нежно, дразнейки отново и отново. Но натискът бързо се увеличава, когато отново вкарва два пръста в мен и засмуква силно. Всеки нерв в тялото ми се възпламенява и викам, докато свършвам, тялото ми трепери и пулсира неконтролируемо от внезапната интензивност на оргазма.

Все още съм замаяна от силата, с която тялото ми се отдаде на Вини, смътно забелязвам, че той си сваля дрехите, и чувам шумоленето на опаковка, преди да усетя тежестта му да покрива тялото ми.

— Можеш да пуснеш таблата, ако искаш.

Дори не бях осъзнала, че все още я стискам. Започвам да отпускам смъртоносната си хватка, после размислям. След най-интензивния оргазъм в живота ми, искам да видя какво следва. Ухилвам се на Вини и стягам хватката си върху таблата с порочна усмивка.

— Перфектно, мамка му. — Със стон, Вини нахлува в мен и ме изпълва докрай. Устата му покрива моята и това, че мога да усетя вкуса си върху езика му, ме отвежда до ръба на нов оргазъм, преди изобщо да е помръднал. Щом се оказва изцяло в мен, аз се стягам, очаквайки грубо и абсолютно пламенно представяне. Вместо това той ме изненадва, забавяйки целувките ни от диви до чувствени, докато започва бавно да се движи в мен.

Толкова много искам да се протегна и да го докосна, да усетя твърдите мускули на гърба му, докато се напрягат и изпъват в ритъм с тялото му. Но не го правя. Той е бавен и чувствен с мен в замяна на контрола, който му позволих да поеме.

За разлика от първия оргазъм, който ме помете рязко, замайвайки ме от еуфория, този се надига бавно с всеки невероятен тласък. И когато най-накрая започва да ме залива, виждам как в същото време оргазмът на Вини го застига и двамата политаме в пропастта, а стоновете ни са заглушени от целувката ни.

* * *

Даже не помня как съм заспала снощи, но се събуждам напълно сгушена във Вини. Главата ми е на гърдите му и краката ни са здраво преплетени, нямам никакво желание да помръдвам, но виждам как слънцето започва да наднича през щорите и си спомням, че трябва да изключа алармата на телефона си, преди да се е разпищяла и да го е събудила. Бавно, правя всичко възможно да се измъкна от бъркотията от преплетени крайници. Внимавам да не го събудя. Протягайки се, за да стигна телефона си, тялото ми отвръща с многобройни болки и натъртвания. Натискам бутона за спиране на алармата, която е настроена да звънне след по-малко от пет минути, а една топла ръка се обвива около голия ми корем и ме придърпва обратно на мястото ми.

— Добро утро. — Ранният сутрешен глас на Вини е дрезгав и дълбок. Дяволски секси.

— Добро утро. — Усмихвам се при звука от гласа му, но той не може да ме види, тъй като гърбът ми е притиснат плътно към него.

— Опитваш се да избягаш?

— Само си спирам алармата, за да не те събуди.

Той сгушва глава в косата ми и нежно целува врата ми, преди да проговори.

Топлият му дъх сгрява цялото ми тяло.

— Имам да водя клас в залата на Нико тази сутрин. Трябва да бягам. Разочарована съм, но се опитвам да го скрия.

— О. Добре.

Вини ме целува по рамото и се надига от леглото. Потрепервам, когато топлината от твърдото му тяло изчезва, заменена от студен въздух. Изчаквам да чуя вратата на банята да се затваря, преди да стана да потърся безразборно разхвърляните си дрехи.

Докато се върне Вини, вече съм събрала повечето си дрехи, но все още съм увита в чаршаф, търсейки бельото си.

— Къде отиваш?

Да не е забравил разговора, който току-що проведохме? Онзи, в който ми каза, че трябва да тръгва?

— Ъммм… вкъщи.

— Мислех, че не се опитваш да избягаш?

— Не се опитвам. Но ти излизаш.

Вини нахлузва чифт шорти и се пресяга към пода, измъквайки прашките, които все още търся.

— Това ли търсиш? — Завърта жалкото ми подобие на бельо около единия си пръст с дяволита усмивка.

— Да. — Посягам да ги грабна, но Вини е твърде бърз. Стисва ги в едната си ръка и обвива другата около кръста ми, дръпвайки ме към себе си.

— Остани. Ще се върна след по-малко от два часа.

— Искаш да остана?

Навеждайки се, с уста близо до ухото ми, той отговаря:

— Искам да ме чакаш в леглото, когато се върна.

Думите му са мили и оценявам, че го казва, но не е необходимо. Голямо момиче съм, не е нужно да ме глези след една страстна нощ.

— Всичко е наред. Сладко е, че го предлагаш, но така или иначе имам задачи за изпълнение.

Вини ме обръща с лице към себе си, повдига главата ми, за да го погледна в очите.

— Не правя сладки неща, Лив. Искам да останеш, защото съм егоист. Искам да съм отново в теб. Надървям се само при мисълта за звука, който издаваш, когато свършваш заради мен. Така че майната им на задачите ти, връщай се в леглото и се опитай да си починеш. Защото ще имаш нужда.

Боже мой. Може би трябва да съм обидена от резките му думи, но не съм. Вместо това ме карат да се чувствам опиянена от желание и откривам, че се взирам в него, останала без думи. Вини се ухилва, сигурно знае, че ме е спипал.

— Добре? — Той ме целува целомъдрено по устните.

— Добре — отговарям най-накрая с усмивка, която му показва, че ме е накарал да размисля.

Грабвайки ключовете си от скрина, Вини разтваря дланта си, показвайки черна дантела. Бях забравила, че все още държи прашките ми в ръка.

— Тези ще ги задържа. — С дяволита усмивка, той ги натъпква в джоба си, докато излиза.