Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (4)

Глава 4

Винс

7 години и половина по-рано

Все още съм бесен за случилото се с Лив, когато влизам в апартамента си. Планирам да изкарам гнева си с Миси. Тя винаги е готова за каквото и да реша да й дам. А днес си мисля, че ще отнесе доста.

Сякаш денят вече не се е сговнил, майка ми е припаднала на дивана и двама наркомани ядат зърнена закуска от кутията, взирайки се по посока на телевизора. Сигурен съм, че не могат да фокусират достатъчно, че да видят какво върви. Три часа следобед е и те не са станали от предната нощ. Приближавам се към кльощавия боклук, който седи на стола. Толкова е отнесен, че дори не ме вижда да влизам. Ритам отстрани стола, на който седи, столът пада заедно с него.

— Махай се, мамка му.

Той вдига поглед към мен, виждайки ме за пръв път.

— Какъв ти е проблемът, човече?

— Ти си. Махай. Се. Мамка. Му. ВЕДНАГА. — Изревавам, едва контролирайки нрава си. Всяка дума излиза изръмжана по-силно от предишната.

Загубенякът е надрусан, но поне не е глупав. Хвърля един поглед на лицето ми и знае, че е на около тридесет секунди от това да отнесе бой. Здрав. Който щях да съм повече от щастлив да му тегля. Може дори да ми помогне да си прочистя главата. Той сграбчва другия наркоман и бързо се замъкват към вратата. Умен ход. Майка ми даже не трепва, макар да съм сигурен, че старицата два етажа по-долу току-що ме чу да викам. Поглеждам я отново, докато лежи по лице на дивана. Все още диша. Не съм сигурен дали това ме кара да чувствам облекчение или разочарование.

Обръщам се надясно, едно движение в периферното ми зрение привлича вниманието ми. Миси. Забравих, че изобщо беше тук.

— Отивай в моята стая. Разчисти леглото. — Тя изчезва бързо.

Завивам майка си и изхвърлям храната, която е разпиляна по масата и пода. Има празни пластмасови кутии, които някога са били вечеря за микровълнова, но сега се бяха превърнали в пепелници с фасове от цигари сред остатъците от храна. Чудесно, тази седмица отново няма да имаме никаква шибана храна.

Влизайки в стаята си, откривам, че леглото, което бях оставил в безпорядък, вече е разчистено и Миси е съблечена по бельо.

Отивам до леглото и тя се протяга към ръката ми. Иска да съм добър. Да я целуна, да бъда нежен. Но не това искам аз. Не от това имам нужда. Поемам ръката, която ми протяга, но я използвам, за да я метна на леглото, така че да лежи по корем. Хващайки краката й, аз я издърпвам до ръба, така че да стои стъпала на пода, сгъната през кръста и с лице върху леглото ми. Заобленият й задник е повдигнат високо и да гледам как се предава пред мен ме кара да се втвърдя, докато разкопчавам панталона си и се освобождавам.

Удрям силно задника й няколко пъти с отворена длан. Моментално кожата й става ярко розова и ставам още по-твърд, докато гледам как цветът потъмнява. Презервативът едва е сложен на място, когато прониквам в нея без предупреждение, забивайки се до основата с един дълбок тласък. Тя вече е влажна, не че ми пука достатъчно, че проверя преди това. Тя харесва да я пляскам по задника, да я наказвам, да й показвам у кого е контролът. Миси е преебана колкото съм и аз. Затварям очи, докато излизам и отново се забивам в нея. Когато очите ми се затварят, гледката на сладкото малко лице на Лив ме удря силно. Толкова е ясно, че ми е още по-лесно да си представя, че съм вътре в нея. Движа се яростно, отчаяно гонейки видението в главата ми, надявайки се да я изплаша и прогоня, но това не върши работа. Тя е заседнала в главата ми, без значение какво правя напоследък.