Към текста

Метаданни

Данни

Серия
ММА боец (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worth the Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 50 гласа)

Информация

Форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Ви Кийланд

Заглавие: Струва си да рискуваш

Преводач: Zaharka

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14166

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Лив

Вини не включва осветлението, когато влизаме в апартамента му. Вместо това ме държи здраво и ме насочва. Завивайки наляво по коридора в мрака, аз се обърквам, несигурна къде се намираме, но убедена, че спалнята е в обратната посока.

Водейки ме бавно, докато не се блъсвам леко в нещо пред мен, той е мълчалив, докато не стигаме там, където ни иска.

— Наведи се. — Премествайки се зад мен, той прилага натиск върху тила ми, бутайки ме напред, докато не достигам нещо твърдо и студено. Кухненският остров.

Лицето ми се извръща, бузата ми се отпуска върху студения плот, той отпуска хватката си върху врата ми. Усещам силата на ръцете му, когато бавно ги прокарва надолу от двете страни на гръбнака ми, докато не стига кръста.

— Протегни се, хвани другия край на плота.

Наведена, с притисната в плота буза, вдигам ръце над главата си и хващам другия край на плота, както бях инструктирана. Вини пристъпва по-близо, притискайки ерекцията си към задника ми, и се навежда над мен, тялото му е прилепено към гърба ми, така че съм прикована между твърдия гранит и мускулестото му тяло.

Тъмната стая е толкова тиха, че чувам всеки дъх, който той си поема, когато устата му се озовава до ухото ми.

— Тази рокля е дразнеща. — Зъбите му се впиват в ухото ми, карайки ме да извикам от смесицата на шок и болка. Езикът му бързо следва зъбите, нежно засмуквайки ухото ми, където току-що ме беляза.

— Заради мен ли я облече? За да ме подлудиш, докато гледам как други мъже те оглеждат?

Искам да проговоря, но гласът е заседнал в гърлото ми, думите излизат като едва доловим шепот.

— Облякох я, защото си помислих, че ще я харесаш.

— Така е. Перфектна е. Стегнатото ти малко тяло се ебава с главата ми цяла вечер. Силните му ръце галят тялото ми нагоре и надолу. Пръстите му изучават всеки сантиметър, докато бавно се движат по извивките ми. Докосването не е нежно, то е нетърпеливо и грубо, а хватката му върху мен ме кара да се чувствам така, сякаш той има нужда да ме държи толкова силно или ще загуби остатъка от собствения си контрол.

— Полудявам като виждам друг мъж да те заглежда — ръмжи Вини, сякаш самото споменаване на друг мъж увеличава силата на емоциите му. Грубо вдига полата до кръста ми и разкъсва бикините ми. Силата на действието му ме възбужда и се размърдвам, голият ми задник го очаква.

— Всичко в теб ме кара… — Гласът му заглъхва, когато се изправя, топлината на тялото му ми липсва още щом ми е отнета.

Ръката му се премества към разголения ми задник и нежно го гали.

— Готова ли си за мен? — Гласът му е дрезгав. Напрегнат. Плътен.

— Да.

Проследявайки бавно пътя от задника ми до мястото между краката, пръстите му потъват в мен, уверявайки се, че отговорът ми е истина.

— Толкова си влажна — той издишва, като чувам звука от ципа му да отеква из стаята.

Потрепервам, когато прониква в мен, тялото ми е хлъзгаво, но въпреки това се затруднява да поеме цялата му дебелина. Изцяло в мен, той спира за момент, давайки ми време да се приспособя. Гласът му е дрезгав и напрегнат, когато заговаря.

— Искам да свърша вътре в теб. Да изпълня това сладко малко котенце, което е мое.

Излизайки почти изцяло, той обвива ръце плътно малко под талията ми и дръпва бедрата ми, за да посрещна всеки негов мощен тласък. Търкайки всеки път чувствителното местенце в мен, а после отдръпвайки се, точно преди да ме изпрати през ръба. Да ме държи толкова близо е мъчение, но и блаженство в същото време. Интензивността на ласките му се увеличава, отвеждайки и двама ни все по-близо с всеки ритмичен тласък. Силен стон се изплъзва, когато усещам как тялото и ума ми се отправят към брега на океана, който чака да ме залее. Излизайки почти изцяло, Вини ръмжи в отговор на моя стон и неочаквано ръката му силно удря задника ми, плясвайки ме, преди да се тласне отново дълбоко в мен. Тялото ми реагира на грубите му действия, преди дори мозъкът ми да успее. Пулсирайки диво, влагалището ми се стяга около него, докато вълна след вълна от умопотресаващо туптене ме понася към най-силния оргазъм, който някога съм изпитвала. Редица ругатни излизат от устата на Вини, когато достига собственото си освобождаване. Топлината от това, че се излива в мен, увеличава собственото ми удоволствие.

След малко, когато дишането ни най-накрая се забавя и потните ни тела все още са притиснати едно в друго, Вини се пресяга и ме повежда назад, вдигайки ме на ръце, отнасяйки ме в спалнята. Все още съм замаяна, докато усещам как сваля остатъка от дрехите от пропитото ми с пот тяло. Дрехите, за които не ни беше грижа в лудостта ни, все още са на нас. Качвайки се на леглото зад мен, той нежно ме завива и ме придърпва към себе си, нежно целувайки бузата ми, преди да се унеса в сън.

* * *

Следващата сутрин се събуждам с усещането, че ме наблюдават. Просната съм по корем на леглото, оплетеният около кръста ми чаршаф не прави много, за да скрие голия ми задник.

Обръщам глава, очаквайки да открия Вини до мен, но леглото е празно. Вместо това той седи на стол на няколко метра от мен, облечен само с долнище, пиейки кафе, което ухае божествено, от огромна чаша.

— Добро утро. — Той отпива от кафето си, изглеждайки добре настанен в стола.

— Откога си станал? — Гласът ми е сънлив.

— Не знам. Може би от час.

— Откога седиш там?

— Не знам. Може би от час. — Той се ухилва.

— Просто седиш там?

— Наслаждавам се на гледката. — С мръснишка усмивка на лице, очите на Вини се насочват към голия ми задник.

— Взираш се в задника ми цял час?

— Това е един страхотен задник. — Без да се оправдава, той отпива от кафето си и свива рамене.

Протягайки се назад, издърпвам чаршафа, който някак си съм увила около тялото си като разгневена змия, която се готви да смачка жертвата си.

— Недей.

Вини става и се приближава до леглото, издърпвайки от ръцете ми малкото чаршаф, който бях успяла да освободя. Леглото хлътва, когато той сяда, едната му ръка се пресяга, дръпвайки ме с едно бързо движение, което изглежда не му коства никакво усилие.

— Харесва ми да виждам ръката си, отпечатана тук. — Той удря силно задника ми. Мърморейки, гласът му се променя от игрив към дълбок — секси и дрезгав. Ръцете му нежно ме галят отзад. — Наранена ли си от снощи?

— Не. — Усещам как лицето ми почервенява само като си мисля за миналата вечер.

— Погледни ме — нарежда той, гласът му е заповеден. — Съгласна ли си с онова снощи? — Очите му откриват моите и ги задържат.

— Да. — По някаква причина ми е трудно да го призная, но това е истината. Повече от съгласна съм с онова снощи. Никога не бих си помислила, че ще харесам малко по-груб секс. Но откривам, че има доста неща, които не знам за себе си.

Вини кимва, приемайки отговора ми.

— Кафе?

— О, Боже мой, да.

Вини се усмихва, искрено е и виждам как лицето му се отпуска. Дори не бях осъзнала, че има напрежение у него преди това. Но вече го няма.

— Ще го донеса, но този задник по-добре да е тук, когато се върна. — Той се навежда и игриво захапва бузата на дупето ми.

След дълъг, горещ, абсолютно приятен душ, и двамата се изсушаваме заедно в банята. Избърсвам парата от огледалото, докато Вини стои зад мен и целува рамото ми.

— Замини с мен следващата седмица? — Очите му откриват моите в огледалото.

— Къде?

— Имам изява в покрайнините на Вашингтон в събота. Планирах да летя до там в петък сутринта, но ако не можеш да се измъкнеш от работа, може да отидем по-късно.

В покрайнините на Вашингтон, а?

— Всъщност така или иначе трябва да отида до Вашингтон тази седмица. Трябва да направя интервю. Може ли да заминем в четвъртък сутринта, за да мога да работя през деня в петък? — Взирайки се в отражението на очите му, за части от секундата обмислям дали да не му кажа какво трябва да направя. Просто да издрънкам всичко. Всеки ден откривам, че съм хлътнала малко повече по този сложен мъж. Но е засенчено от вината, че пазя такава тайна. Бързо размислям, не мога да го нараня с приказките си. Особено след като не съм сигурна, че е истина.

— Каквото пожелаеш. Винаги има някой в залата, който би поел класовете ми за допълнителни пари.

— Добре.

Вини ме обръща с лице към себе си.

— Добре? — С въпросителна усмивка на лицето, той изглежда толкова млад и щастлив. Виждайки го толкова отпуснат и ведър, това ме кара да чувствам, че правя каквото трябва. Дори не помня да е изглеждал толкова безгрижен в гимназията.

— Разбира се, звучи забавно. Ще мога ли да видя изявата ти? — дразня го аз.

— Ще видиш как ритам нечий задник. — Той поставя въздържана целувка на устните ми, преди да изтръгне кърпата, увита около тялото ми, и да ме метне на рамото си.

— Какво правиш?

— Отнасям те обратно в леглото.

— Мога да вървя.

— Мога да те нося.

— Може би, но аз ще стигна по-бързо до леглото.