Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (23)

Глава 23

Лив

Докато седя на леглото, стотици документи и снимки са разпилени наоколо, а аз се чувствам зле… сякаш една голяма ръка е бръкнала в гърдите ми и е стиснала сърцето толкова силно, че то не може да изпомпва кръв към вените. Има снимки, актове за раждане, интервюта, незавършено проучване на родословието и часове наред безброй проучвания на сенатор Найт и Вини.

Научих толкова много за последните десет години от живота на Вини, толкова много парчета от пъзела си дойдоха на мястото, превръщайки го в мъжа, който е днес. Но има неща, които трябваше да чуя от него. Неща, които да науча малко по малко, докато се опознаваме отново.

Взирайки се надолу към снимката, от която не мога да откъсна поглед пред последните четири часа, откривам пленителните бебешко сини очи на Вини да ме гледат насреща. Взират се. Само дето снимката е на сенатор Найт. Не може да се отрече приликата. Широките рамене, квадратната челюст, дори стойката им. Уверена, твърда, с авторитет, който моментално те кара да чувстваш, че те са начело.

Доказателствата датират отпреди почти двадесет и пет години, преди сенатор Найт изобщо да бъде избран. В средата на тридесетте си години, Престън Найт е бил изгряваща звезда в една от най-престижните правни кантори в Чикаго. Женен за приятелката си от колежа, той беше жива, дишаща картинка на съвършенството. Изглежда е имал всичко, когато е станал най-младият партньор в „Клейнман и Дел“ само на двадесет и осем години.

Източниците сочат, че първата среща между майката на Вини и сенатор Найт е била на място, наречено „Леговището на Уоли“ в нощта, в която е бил обявен за съдружник. Клуб за джентълмени, известен тогава като място, на което влиятелни и могъщи мъже могат да се отпуснат в усамотение, а майката на Вини е била сервитьорка. Такава, която очевидно е привлякла вниманието на сенатор Найт и той я е преследвал неуморно цял месец, преди накрая да получи каквото е искал.

Историите потвърждават, че сенатор Найт е бил крайно недоволен от бременността на майката на Вини само два месеца, след като е започнала аферата им. Жената на сенатор Найт вече е очаквала първото им дете, син, който е роден само няколко седмици преди Вини.

Следите от връзката им се губят след инцидент, който пратил майката на Вини в болница. Изглежда е била нападната една нощ, докато е излизала от „Леговището на Уоли“. Била е пребита толкова зле, че докторите са били удивени, че не е изгубила бебето. Особено след като побоят явно е бил съсредоточен върху корема й. Полицията така и не хванала нападателя, тъй като майката на Вини не дала ясно описание. Въпреки че вътрешно разследване сочи, че майката на Вини е криела нещо, вероятно дори е познавала и прикривала самоличността на нападателя си.

Телефонът ми звъни, изтръгвайки ме от унеса, в който бях, откакто започнах да преглеждам планината от документи.

— Здрасти. — Да чуя гласа на Вини кара сърцето ми да се разтопи.

— Здравей.

— Събудих ли те?

— Не, тъкмо се занимавах с работа.

— Нещо интересно?

— Не. — Отговорът ми е толкова бърз, че се чудя дали чувството ми за вина се пренася по телефона, шамаросвайки Вини в другия край на линията.

— Е, аз имах интересен ден.

Замръзвам, убедена, че той знае какво правя, може би дори успява да види пръснатите по леглото ми снимки. Знам, че това няма смисъл, но то не пречи на параноята ми.

— Лив? — Има загриженост в гласа му, заради липсата ми на отговор.

— Съжалявам. Изпуснах телефона за секунда — лъжа аз.

— О.

— Кое направи следобеда ти интересен? — Колебливо задавам въпроса и задържам дъха си в очакване на отговора.

— Ел получи контракции.

— О. — Издишам. — Уау.

Параноя и вина се смесват в силен коктейл, оставяйки ме с усещане за махмурлук, въпреки че току-що ми беше дадена отсрочка.

— Да — смее се той. — Не съм сигурен кой беше по-нервен. Аз, Нико или Ел.

— Тя роди ли вече?

— Не. Оказа се фалшива тревога.

— О. Сигурно са разочаровани.

— Мисля, че Нико изглеждаше по-скоро облекчен, отколкото нещо друго. — Мога да позная, че се усмихва, наслаждавайки се на това, че треньорът му е показал страх. — Здравенякът изглеждаше доста стреснат.

— Може би е нервен от това да види жена си да ражда. Да гледа как я боли.

— По-скоро е изплашен от онова, което идва след раждането.

— Харесва ти мисълта, че го е страх от едно малко бебе, нали?

— Мда.

Не мога да не се засмея на искреността му. Говорим още половин час. Той ми разказва истории за Ел и малкия й брат Макс. Очевидно ги обожава, вълнението заради бебето си личи по гласа му.

След като затварям, лягам обратно на леглото, а главата ми се върти. Притиска ме чувството да съм на дерайлиращ влак, неможейки да намаля щетите от сблъсъка, който неизбежно ще дойде. Работата, за която мечтаех от малка, виси на тънък конец точно пред лицето ми. Толкова е лесно да се пресегна и да я грабна. Но ако не го направя, ако оставя този шанс, който се пада веднъж в живота, да ми се изплъзне през пръстите, сблъсъкът ще е фатален. Работата ще бъде за Съмър.

Телефонът ми звъни отново, няма и десет минути откакто съм затворила с Вини, карайки ме да се подвоумя дали да не игнорирам обаждането. Но не го правя, вдигам, макар и без ентусиазма, с който обикновено поздравявам хората.

— Все още мисля за теб. Изражението на лицето ти, когато те целунах пред сградата днес. Лежа надървен при спомена за това как тялото ти ми отвръща. — Гласът на Вини се понася. — Дори и пред публика. Неконтролируемо е и толкова секси, че трябваше отново да чуя гласа ти.

Преглъщайки с усилие, гласът ми е гърлен, когато отговарям:

— Беше хубава целувка…

— Утре вечер. Ще ти направя такива неща, които ще те накарат да крещиш името ми отново и отново.

Ъммм… как се отговаря на това? Освен като ти се втвърдят зърната и плътта между краката ти да набъбне в очакване.

— Добре — казвам меко.

— Лека нощ, Лив.

— Лека нощ, Вини.

Затварям, мятайки телефона си върху купчината документи и накрая се унасям в сън, сънувайки как Вини ме кара да крещя, вместо да мисля за статията, която трябва да се примиря да напиша.