Ви Кийланд
Струва си да рискуваш (20)

Глава 20

Лив

Дръпвайки чаршафа настрани, Лив се завърта по гръб и протяга ръка, без да проговаря. Затова я поемам, забравяйки болката, която бях така готов да причиня, и вместо това я оставям тя да води. Винаги има по-късно…

Разделям вестника на две, предлагайки на Вини спортния раздел, докато аз се заравям в този за бизнес. Седейки с подпрян на облегалката на дивана гръб, краката ми лежат в скута на Вини, а той започва да разтрива стъпалата ми.

— О, боже мой, това е много хубаво. — Гласът ми стихва, неуспявайки да прикрие удоволствието от докосването му. Тялото ми моментално разпознава усещането от ръцете му върху други части на тялото ми. Затварям очи, пускайки вестника, който възнамерявах да чета, за секунди забравяйки напълно заглавието на статията.

— Тук съм, за да служа.

Вини притиска палец към свода на стъпалото ми, докато с другата си ръка масажира пръстите ми, онази част, която понася тежестта ми през повечето дни, когато нося обувки с висок ток в офиса.

— Мммммм. — Звукът се изплъзва от мен, докато очите ми се завъртат назад. Раменете ми увисват, напрежението намалява, въпреки че докосването му е в другия край на тялото ми.

— Исусе, Лив. Не мога да съм отговорен, когато издаваш този звук и изглеждаш така.

— Съжалявам, не мога да се спра. Имаш наистина добри ръце.

— Така са ми казвали.

Като изтръгната от блажен сън, докато си седя на пухкави бели облачета, тялото ми се напряга и изтръгвам краката си от хватката му. Гласът ми става груб, когато отговарям:

— Наистина не съм заинтересована да чуя мненията на Криситата и Миситата ти. Смръщвайки вежди, Вини има дързостта да изглежда подразнен от отговора ми, когато неговите думи бяха като шамар в лицето.

— Аз съм боец, Лив. Помниш ли? Треньори и опоненти са ми казвали, че имам добри ръце. — Той прокарва ръка през косата си. — Хубаво е да знам, че имаш толкова ниско мнение за мен, че мислиш, че бих тръгнал да се фукам пред теб за други жени.

— А-аз… съжалявам… мислех, че имаш предвид…

— Мда, знам какво си мислеше, че имам предвид. — Той става рязко и изглежда, че ще се отдалечи, но после спира и се обръща, за да заговори отново. — Как те накара да се чувстваш мисълта да разказвам как съм бил с други жени?

— Аз… не разбирам въпроса.

Вини се навежда, ръцете му се притискат в дивана от двете страни на лицето ми, хващайки ме в капан.

— Прост въпрос. Прост отговор. Ти си умната.

Нежелаейки да призная истината, прибягвам съм неясен и отнесен отговор.

— Мисля, че беше грубо. Как би се почувствал ти, ако си мислиш, че говоря за друг мъж, докато те докосвам?

Гледам как тъмните зеници насред бледото синьо стават все по-широки и по-широки, оставяйки само тънка сянка от цвят, докато тъмнината превзема очите му. Стискайки челюст, гневът се излъчва от тялото му.

— Като да искам да откъсна нечия глава. Отговори на проклетия въпрос, Лив. — Очите му се присвиват от гняв.

— Ревност. Ясно? Доволен ли си? — Изкрещявам отговора си.

— Добре.

— Добре? — Сигурно се майтапиш с мен. — Искаш да ревнувам?

— Искам да спреш да намираш причина да избягаш от мен на всеки няколко часа. Ревността поне значи, че ти пука.

Два пъти отварям уста, за да отговоря. Но всеки път осъзнавам, че нямам какво да му отвърна. Очите на Вини ме наблюдават и чакат. Те казват толкова много. Мили Боже, те казват всичко, когато пламтят насреща ми с такава интензивност, че дъхът ми секва.

— Плашиш ме, Вини. — Правя пауза. — Плаша се от нас — прошепвам аз, чувствайки се смутена от чувствата си. Но съм искрена. Най-накрая.

Очите на Вини се затварят за минута и гледам как гърлото му се движи, когато преглъща. Когато отваря очи, те са различни, по-малко гневни, но все така пълни с емоция. Вдигайки едната си ръка, докато все още е надвесен над мен, той нежно обхваща с длан челюстта ми.

— Ти също ме плашиш, Лив.

Обръщам се, притискайки се към ръката му и целувайки дланта му. Връщайки погледа си върху лицето му, една мисъл ме осенява, карайки ме да се ухиля.

— Аз плаша Винс „Непобедимия“ Стоун? Вини отвръща на усмивката ми.

— Днес наистина си го просиш, нали?

Повдигайки една вежда, не мога да се спра… оставил се е така перфектно открит.

— И какво ако е така, това значи ли, че ще си го получа?

Той простенва и преди изобщо да успея да изпротестирам, аз съм вдигната от седалката и метната на рамото му, докато той крачи към спалнята. През следващите няколко часа редуваме четенето на новата ми книга и това Вини да ми дава онова, което си просех.

* * *

Почти полунощ е, когато Вини ме оставя пред дома ми. Няма паркинг в близост до моята сграда, затова му казвам да ме остави, но той настоява да ме изпрати до вратата. Дори не забелязваме, че Али седи във всекидневната, докато десет минути се натискаме като тийнейджъри на входа, преди да се наложи да го изтикам от апартамента си. Избутването през вратата беше за негово добро, колкото и за мое. И двамата трябва да работим утре. Моята работа поне се изразява главно в седене. Неговата изисква физическо натоварване.

Затварям вратата и облягам чело на нея.

— Изглежда си прекарала добре. — Гласът на Али ме стряска.

— Да не седиш там в тъмното и да ме чакаш да се върна, само за да ми изкараш ангелите?

— Може би.

— Имаш нужда от помощ.

— Имам нужда от един такъв. — Тя сочи към вратата, която току-що затворих след Вини.

Смеейки се, влизам в кухнята.

— Щях да си лягам. Искаш ли да изпием по чаша вино преди това?

— Дали Вини Стоун кара жените да точат лиги?

Клатейки глава, вадя две кристални чаши от шкафа. Има много вечери, когато си взимаме храна за вкъщи, понякога я ядем направо от кутиите. И въпреки това виното ни винаги е в кристални чаши.

— Ще приема това за „да“.

— Много ясно.

Не мога да не се усмихна на вълнението на Али, когато сядаме на дивана с лице една към друга.

— Този мъж така е хлътнал по теб.

— Определено беше допреди няколко часа. Ококорвайки очи, Али се усмихва и плясва с ръце.

— Това сега е нещо, което искам да чуя!

Отпивам от виното си и се облягам на дивана с драматична въздишка.

— Боже, Али, той е толкова… толкова… напрегнат. Сякаш може да види право през мен. Няма как да се скриеш.

— Ама защо ще искаш да се криеш?

— Не знам. Просто чувствам, че трябва да действаме бавно. Да запазя за себе си част от онова, което чувствам. Но е трудно да му откаже човек. Не мога да го обясня.

— Той те нарани веднъж, Лив. Предпазлива си — Али се подсмихва и намигва. — Просто се наслади на секса и виж докъде ще те доведе.

Довършвайки виното си, усещам ефекта в главата си. Обикновено лесно ме хваща, но още повече, когато съм недоспала.

— О, определено се наслаждавам на секса.

— Мразя те. — Най-добрата ми приятелка се усмихва.

— И аз те мразя. — Усмихвам се и се навеждам, за да я целуна по бузата, преда да стана и да отида да си легна. — Сладки сънища, Ал.

— Кажи ми само едно нещо — вика Али, когато стигам до вратата си. — Той от онзи вид партньори в леглото ли е, които поемат контрола?

Усмихвайки се, не се обръщам, когато отговарям.

— Нямаш представа.