Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (6)

6

Въпреки че сам си бях началник, обичах да отивам в офиса си рано. Харесваше ми да се закачам с мацките от дизайнерското студио от другата страна на коридора, а след това да заредя машината с прясно кафе и да я слушам как бълбука върху шкафа за документи, докато преравям пощата за евентуален чек, пъхнат под вратата. Тази сутрин ме придружаваше и Пърл, която се сви на канапето, изпусна тежка въздишка и потъна в кучешките си сънища. Аз останах да погледам поредния пролетен дъжд, който се сипеше зад прозореца. По стъклото криволичеха тънки вадички, а самият прозорец гледаше към Бъркли стрийт. Седнах зад бюрото и започнах да правя списък на предстоящите телефонни разтвори в бележник с жълти листа, каквито употребяваха адвокатите. От компютъра долиташе сладкият глас на Ела.

Зи влезе и се тръшна на стола за посетители в момента, в който посягах към слушалката. Пърл наостри уши и вдигна глава, но после, разпознала Зи, изпусна още една дълбока въздишка и се върна към сутрешната си дрямка.

Оставих слушалката и задрасках първото име в списъка си.

— Притесни ли се? — попита Зи.

— Получих съобщението ти, но по едно време започнах да си мисля, че тази мадама те е взела в плен.

— Не бих имал нищо против — отвърна Зи, изправи се и свали черното си кожено яке. Отиде да го закачи зад вратата до моето, а след това напълни две големи чаши с горещо кафе и плъзна едната по бюрото към мен.

— Обикновено Хоук носи и понички.

— Обещах на Хенри, че ще ги намалиш.

— Нима сме пропуснали лекциите по дискретност в нашия бизнес?

Зи сви рамене. С малко повече практика като нищо можеше да постигне моята артистичност.

— Е? — погледнах го аз.

— „Четири сезона“.

— Проследил си я чак до хотела? — учудих се аз. — Как оцеля, за бога?

— Оставих колата на пиколото, както ми нареди. Между другото, това ми струваше двайсет кинта.

— Добави ги към разходите.

— Настаних се удобно във фоайето — рече Зи, кръстоса ръце пред гърдите си и изправи гръб. — Тя размени няколко думи с мъжа на рецепцията, а след това взе асансьора. Последвах я до нейния етаж, но като стигнах горе, поех по другия коридор.

— Тя не слезе ли повече?

— Не.

— Успя ли да научиш номера на стаята й?

— Това с какво ще ни помогне?

— Може да решиш да използваш опита на прадедите си и да проследиш стъпките от ботушите й върху килима.

Зи мълчеше и ме зяпаше над ръба на чашата си. После отпи една глътка и я остави на бюрото.

— Разполагаме ли с име? — попитах.

— Изпих една бира на бара.

— В „Бристъл Лаундж“?

— Да, в „Бристъл Лаундж“.

— Добро място да изпие човек една бира.

Кимнах. Пърл скочи от дивана, изприпка при мен и положи глава в скута ми. В жълтите й очи се четеше копнеж. Не беше нужно да мога да разговарям с кучета, за да се досетя, че се нуждае от разходка в градската градина. Там можеше да души цветята и да гони катеричките. Потупах я по главата и изчаках Зи да свърши.

— Престорих се, че съм гост на хотела, но в сметката посочих стаята на мадамата поде отново той. — Наложи се да дам двайсетачка на келнера, за да се навие.

— Бостън е скъп град за галошите, които се правят на детективи — кимнах.

— В момента, в който копелето прибра кинтите, аз го попитах дали стаята е на моето име или на името на шефа ми.

— И какво ти каза той?

— Името на гостенката.

— Умно.

— Как мислиш че хората от племето кри са спечелили битката при Кът Найф?

— И аз това се чудех.

— Джей Фрейзър.

Джей Фрейзър, значи.

Качих новите си „Ред Уингс“ на ръба на бюрото и веднага забелязах няколкото пресни драскотини по тях. Пилотското ми яке и шапката на „Доджърс“ бяха окачени до якето на Зи. Почесах Пърл зад ушите. Тя разтърси глава и нашийникът й издрънча. Сведох поглед към жълтия бележник пред себе си и замислено почуках с писалката си по него.

— Е, добре — рекох. — Все пак сме едно стъпало по-нагоре по хранителната верига.

— Не е зле да разберем коя е Джей Фрейзър.

— Записа ли номера на колата й?

— Не, защото по всичко личеше, че е кола под наем. Плъзнах отворената си длан по плота и прибрах смачканото листче, което Зи постави на бюрото.

— Така правят детективите — рекох. — Гледай и се учи. След това вдигнах слушалката.