Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

48

На другия ден двамата с Хенри се срещнахме с Рейчъл Уайнбърг и Бланчард в Ривиър. Гериатричният екип на Лу Кофон беше избрал за място на срещата някакво заведение с размерите на кашон срещу вход А, наречено „Трите жълтъка“. Както можеше да се предполага, там предлагаха яйца не само за закуска, но и за обяд. Рейчъл беше с черен жакет и бяла блуза с дантели и широка яка. Огромните перли на обеците й със сигурност бяха задавили мидите майки. Докато чакахме, тя нервно попиваше влагата от масата с книжна салфетка. Самата маса беше направена от пресована пластмаса, а сепарето беше тапицирано с оранжев винил.

— Но кого му е притрябвал „Четири сезона“? — попитах аз.

— На мен — отвърна тя.

През прозорците се виждаше Зи, който се беше облегнал върху калника на експлоръра. Сам беше предложил да останела пази отвън, докато ние разговаряме. Явно не беше готов да слуша глупостите на Кофон и Бъди.

— Защо тук? — попита Рейчъл. — Можехме да се срещнем в града. — Тя смачка салфетката и я отмести встрани, за да я прибере сервитьорката.

— Възрастните хора си имат навици — отвърна Хенри. — Тези тук са адски уплашени от онова, което се случи. За тях мястото е безопасно, защото им е познато.

— Само ако човек не го е грижа за подробности като салмонелозата — рече с повдигнати вежди Рейчъл.

— Цялата работа тръгна накриво още от самото начало — подех аз, а Хенри ме подкрепи с леко кимване.

— За съжаление — въздъхна Рейчъл.

— Не трябваше ли да поканим и Джема Фрейзър?

— Защо? — попита Рейчъл и лицето й леко поруменя.

— Защото в момента тя управлява компанията.

Вдовицата се обърна и ме изгледа.

— За съжаление.

При създалите се обстоятелства щеше да бъде по-добре, ако бях информиран предварително — рекох с укор аз.

— В момента позицията й е слаба — отвърна тя. — Тези хора се доверяваха на Рик, а сега ще се доверят и на мен.

— Все пак беше по-добре да го зная — държах на своето аз.

— Позицията й ще бъде временна.

Предадох се, кимнах и взех решение за две яйца на очи върху препечена ръжена филия. Хенри се усмихна на избора ми и изчака да си поръчам. Рейчъл и Бланчард се ограничиха само с кафе.

Кофон и Бъди се появиха няколко минути по-късно. Кофон се беше наконтил с жълто поло, отново с логото на „Оушън Вю“ на джобчето. И отдолу пак беше изписана думата „ПРЕЗИДЕНТ“. Бялата му коса беше смело отметната назад, а бузите му розовееха от скорошното бръснене. Бъди се беше докарал в сив екип за бягане и бели маратонки. С приведени рамене, мрачна физиономия и увиснало шкембе.

— Госпожа Уайнбърг желае да се запознае с проблемите ви — рече Хенри. — А аз реших, че ще е най-добре да го стори лично.

Кофон тържествено кимна. Бъди разглеждаше менюто и човъркаше с пръст нещо по зъбите си.

— Нещата се усложниха — обяви Кофон. — Не желаем никакви съществени промени, преди да разберем какво се случва.

— Случва се това, че някой ликвидира съпруга ми, който се опитваше да прави бизнес в Бостън — рязко отвърна Рейчъл.

— Съжалявам за господин Уайнбърг — рече Кофон. — Но този договор може да бъде оспорван. Ние много харесвахме вашия съпруг. Харесвахме и плановете му за „Оушън Вю“. За съжаление, нещата се промениха. Той вече не е част от сделката. Човек не знае какво да мисли.

— Глупости! — отсече Рейчъл Уайнбърг, отметна глава и изпусна въздуха от гърдите си. — Вие просто сте решил и да седите и да си държите оная работа, докато не разберете кой ще поеме нещата от името на вдовицата. А може би очаквате и нова, по-добра оферта, а?

Открито се наслаждавах на компанията на Рейчъл Уайнбърг.

— Това беше шок за всички нас — смотолеви Кофон.

— Съжалявам, че убийството на съпруга ми ви се е отразило толкова зле — отвърна с равен глас Рейчъл.

Бъди вдигна глава от менюто и направи знак на сервитьорката. Поръча си омлет „Дивия запад“ с пържени картофи. Кутрето му продължаваше да работи върху онова нещо, което се беше закачило за зъба му.

— Какво ще се промени, след като си изясните положението? — попитах аз.

— Когато пипнат убиеца и го пъхнат зад решетките ли? — пожела да уточни Бъди.

— Точно така — кимна Хенри.

Кофон сви рамене. Бъди стори същото.

Бланчард си пиеше кафето и небрежно зяпаше Зи, който продължаваше да се обляга на джипа ми. Помощникът ми беше скръстил ръце на гърдите си и наблюдаваше трафика. Трезвен като мирови съдия.

— Имам всички законови основания да ви принудя да спазите договора каза Рейчъл.

— Много неща се промениха — поклати глава Кофон и й се усмихна подобаващо за позицията, която заемаше. — Избиват се хора. Съжалявам, но това ни принуди да се консултираме с друг адвокат.

Хенри ме погледна. Не беше информиран за това.

— Някой да се е опитвал да се свърже с хората ви през последните дни? — попитах.

— Имаш предвид, след като Големия вожд отвън изяде пердаха? — пожела да уточни Бъди.

Не отговорих. Гледах го и чаках. Той изви врат към кухнята, откъдето трябваше да се появи поръчаният уестърн омлет. Оттам долиташе потракване на тенджери и тигани. После готвачът натисна звънеца си.

— Никой — отговори на въпроса Кофон. — Но въпреки това всички умираме от страх. Някои от нас не смеят дори да отскочат да си приберат дрехите от химическото чистене. За момента предпочитаме просто да бъдем оставени на мира.

— Протакане, значи — процеди Рейчъл.

Кофон кимна.

— Какво бихте направили на наше място? — попита той. — Тук е всичко, което имаме. Децата и внуците ни ще ни запомнят само с парите от продажбата.

Рейчъл Уайнбърг извъртя очи, грабна чантата си и стана. Бланчард бутна стола си назад и зачака.

— Това е последното нещо на света, за което Рик би желал да се погрижи. Имам предвид, скапаното ви наследство.

Кофон отвори уста, но Рейчъл Уайнбърг размаха показалец под носа му.

— Съжалявам, че ще отсъствам през следващите два дни — рече тя. — Но след като събраха останките на съпруга ми, трябва да се погрижа за погребението му. Надявам се, че когато се върна, нервите ви няма да бъдат толкова обтегнати.

Тя излезе. Бланчард я последва. Очите му бяха леко разширени.

Ние с Хенри останахме в компанията на Кофон и Бъди. Всички се хранехме в мълчание.

— Трябваше да си поръчам бъркани — измърморих по някое време аз.