Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

19

Бланчард излезе на магистралата, а ние със Зи го последвахме край Ривиър Бийч към Челси и обратно през тунела към центъра на града. Линкълнът пое на юг по „Тремънт“, плъзна се покрай Центъра за приложно изкуство и продължи под Мас Пайк към Бей Вилидж, а оттам се насочи към „Саут Енд“. И двамата мълчахме. Зи се придържаше на разстояние няколко коли от черната лимузина и избягваше да сменя платната.

— В Монтана паркират ли на втора линия? — попитах.

— Само между два бизона.

— Защото е по-удобно, така ли?

— Най-често да.

Пресякохме Мас авеню и поехме покрай кампуса на Североизточния университет. Не след дълго „Саут Енд“ се преля в „Роксбъри“, а масивните каменни къщи и изисканите бутици отстъпиха място на постоянно отворените барове, денонощни магазини и закусвални с традиционни ястия. Лимузината направи остър ляв завой на булевард „Малкълм Х“ и забави ход пред входа на паркинга на общинския колеж. Зи я подмина и продължи надолу по улицата, заковал поглед в огледалото за обратно виждане. На следващия светофар му казах да направи обратен завой и да скъси разстоянието до колата, която следяхме.

— Виждат ни — рече с равен глас Зи.

— Знам.

— Какво следва?

— Забелязаха ни преди известно време и сега ни водят — обясних аз.

— Къде?

— Към някоя заешка дупка.

Лимузината влезе в паркинга и закова рязко между две дълги редици коли. Зи също настъпи спирачката. Зад нас изскочи още една кола, която спря на сантиметри от бронята на мустанга. Линкълнът включи на заден и се понесе към нас. Зи понечи да направи маневра, но аз хванах волана и поклатих глава. Вратата на лимузината се отвори да пропусне едрата фигура на Бланчард. Той огледа паркинга, подръпна сакото си и тръгна към нас. Наведе се над вратата на шофьора и почука по стъклото. Зи ме погледна. Аз свих рамене и той свали стъклото.

— Започваш да ме дразниш — изръмжа Бланчард.

— Ако изчакаш малко, ще разбереш, че все по-лошо ще става.

Бланчард ме изгледа хладно, а аз му се ухилих. Той премести поглед върху Зи и видя белезите му. Зи не се усмихна.

— Сега си тръгвам — рече Бланчард. — Но не искам повече да ви виждам след себе си. Не искам да виждам тази кола нито в Ривиър, нито пред хотел „Четири сезона“.

— Говори по-бавно, защото си водя записки — рекох аз.

Бланчард поклати глава. Вратите на седана зад нас се отвориха и от него изскочиха две горили с лъскави костюми и още по-лъскави ризи.

Ние последвахме примера им. Висок и твърд като скала, Зи се изправи насреща им с ръце покрай тялото. Тези ги виждах за пръв път. Зи ги разглеждаше с безстрастна физиономия.

— Искам да говоря с господин Уайнбърг рекох аз.

— Бас държа, че искаш.

— За „Уандърленд“.

— За какво?

— Питай го и ще разбереш.

— Ти си голям трън в задника, Спенсър.

— Моля да ме извиниш.

Вдигнах ръка към вътрешния джоб на коженото си яке. Муцуните отзад последваха примера ми и посегнаха към пищовите, с които най-вероятно никога не бяха стреляли. Обърнах се и им намигнах. Бланчард дори не помръдна, въпреки че не пропусна да забележи движението на ръката ми. Стоеше със скръстени ръце, които помръдна колкото да погледне часовника си. Хубав часовник. „Ролекс Събмаринър“. Подадох му два факса. На всеки от тях имаше по едно име на фирма, оградено с кръгче. Едната от Невада, а другата от Масачузетс. Имената и адресите съвпадаха по един наистина учудващ начин, а това означаваше, че няма място за спор. Бланчард внимателно ги изчете, а след това вдигна очи и ме погледна. На челото му се появиха ситни бръчици и капчици пот.

— Какво значи това, мамка му?

— Дай ги на Уайнбърг — спокойно отвърнах аз.

— Добре де, така е — пистата за кучешки надбягвания е негова собственост.

— Дай ги на Уайнбърг — повторих.

Той смачка листовете на топка и ги хвърли през рамо.

— Имам още — предупредих го аз.

— Не се и съмнявам.

— И приятел в „Глоуб“, който умира да пусне този материал във вестника.

— Всички имаме приятели.

— Ами тогава ще му препоръчам да го публикува на първа страница и да го пусне в интернет. Как мислиш, дали това няма да вдигне цената на имотите в целия регион? Твоят човек си е направил труда да държи нещата под похлупак достатъчно дълго, за да взриви покрива точно сега…

Бланчард спря на място, обърна се и отново погледна скъпия си ролекс.

— Кажи на Уайнбърг, че чакам да ми се обади — казах аз.

Бланчард поклати глава, но се ухили. После се качи в лимузината и потегли. Двойката зализани горили зад нас също.

— А сега? — попита Зи.

— Ще чакаме.

— Откъде знаеш, че ще захапят?

— Не им оставихме друг избор.

— Как можеш да си сигурен?

— Сигурен съм, защото говорим езика на Уайнбърг.

— И кой е той?

— Езикът на парите.