Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (42)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonderland, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ейс Аткинс
Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 19.08.2013
Редактор: Радостин Желев
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-334-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604
История
- — Добавяне
36
До експлоръра беше спряла кола без отличителни знаци с работещ двигател. От нея слязоха Хийли и Лундквист, който само кимна и се насочи към шофьорското място. Хийли се изправи срещу мен.
— Къде е Зи?
— По задачи.
Хийли сви рамене.
— Ела да се поразходим.
— Ще ме пуснеш ли преди вечерния час?
— Сядай и карай — рече той.
Отключих автомобила си. Хийли се настани на седалката до мен, а Лундквист даде на заден и пое пред нас. Последвах го към детелината, водеща към центъра на града. Хийли проговори едва когато се включихме в оживения трафик.
— Открихме останалата част от Уайнбърг.
— Къде?
— Изплувал в близост до Музея на чаеното парти. Забелязали го някакви хлапета. Сигурно ще ходят на психотерапевт, докато станат на петдесет.
— Искаш ли да пием кафе?
— Защо не, по дяволите — кимна той.
Дадох мигач и задминах Лундквист. Той ме последва и стори същото. Подминахме Бостън Юнивърсити и спряхме пред някакъв „Дънкин Донатс“ на Бюик стрийт. Паркирах пред един пожарен кран.
— Нарушаваш закона — отбеляза Хийли.
— По-скоро се бунтувам срещу него.
Лунквист остана в колата, притиснал телефона към ухото си. Последвах Хийли в заведението, където поръчахме две чаши кафе. На витрината бяха подредени купища най-различни понички, но аз геройски им устоях.
Отнесохме кафетата си до една от високите масички. Покрай нас се изниза групичка колежанчета с тежки раници на раменете.
— Какво каза Роуз? — попита Хийли.
— Почти нищо — отвърнах. — Този човек няма чувство за хумор.
— Проблемът е у теб, Спенсър. Въобразяваш си, че си много забавен. Но в очите на човек, който е преподавал в Харвард, най-вероятно изглеждаш незрял.
Повдигнах рамене.
Хийли отпи от чашата си. Зад моя експлорър спря полицейска кола с включени светлини. Лундквист слезе от колата си и започна малък спор с ченгето, което в крайна сметка се оттегли.
— Все пак имаме някакви привилегии — отбелязах аз.
— Кого подозира Роуз?
— Според него е дело на организираната престъпност.
— Де да беше така — поклати глава Хийли.
— Ако е, трябва да насочим вниманието си към ключовите играчи.
— Украинци, ирландци, италианци, виетнамци, а може би някоя току-що пръкнала се група, за която дори не сме чували.
— Вчера с моя помощник разтваряхме с един изтъкнат представител на бостънското общество — рекох. — Той намекна, че това е дело на мафията, но не можа да каже дали става въпрос за местната или за гастрольори.
— Но ние с теб мислим еднакво — отбеляза Хийли.
— Харесваме понички с шоколадова глазура ли?
— Джино Фиш.
— Наистина ли мислиш, че обезглавяването може да е негово дело?
— Със сигурност не е дело на момичета скаути.
— Други?
— Може би украинците.
— Може би.
— Ти си се разправял с тези банди ти.
— Да.
— Липсва им възпитание, нали?
— Аха.
— Но няма за какво да се заловим — въздъхна Хийли. — При всички случаи искам да си поговоря с Джино. Ако не е замесен, със сигурност знае кой е свършил работата. Къщата му е на хвърлей място от „Уандърленд“.
Кимнах.
— А ти си приятел с него и с Вини Морис — добави Хийли. — Може би ще имаме повече шансове с една неофициална визита.
Той отново отпи от чашата си и се обърна към голямата стъклена витрина.
— Аз много внимавам при контактите си с Джино — рекох.
— Е, сега е време за един от тях.
Кимнах. През въртящата се врата влезе някакъв мъж с мрежичка на косата, натоварен с цяла тава глазирани понички.
— Ще се обадиш, ако научиш нещо, нали?
Отново кимнах.
— Боже, дано не са украинците.
— Каза ли на Рейчъл Уайнбърг, че сте открили трупа? — попитах.
— Тъкмо бях тръгнал натам с главата напред.
— Несполучливо словосъчетание — рекох.
— Тя вече знае, по дяволите. Новинарските екипи са ни изпреварили.
— Мислиш ли, че една глазирана поничка ще ми подобри настроението?
— Хапни си, без да му мислиш, голямо момче си — шляпна ме по гърба Хийли и тръгна към вратата.
Изчаках го да седне до Лундквист и колата им да изчезне в трафика. Изведнъж ми се стори, че пред пожарния кран моят джип изглежда твърде беззащитен.