Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

26

Рик Уайнбърг разигра страхотно шоу. Очаквах всеки момент зад гърба му да избухнат фойерверки и да се развее американското знаме. Членовете на съвета бяха ухилени до уши. Не само го бяха приели, но вече го обичаха. Сделката беше изключително изгодна. Със сигурност щеше да ми трябва заклет счетоводител, за да преброи нулите. Плюс безплатни ваучери за бюфета след откриването на „Уандърленд“. Няма уважаваш себе си член на Американската асоциация на пенсионерите, който да отхвърли безплатни ваучери.

Двамата със Зи бяхме седнали на последния ред сгъваеми столове. Горили не се виждаха. Отсъстваха и заплахи. Рита Фиоре седеше пред пас и периодично се обръщаше да ни покаже бялото на очите си. Тя не си падаше по безплатните бюфети или литературните дебати върху творчеството на Луис Карол.

— Каква торба с лайна, боже! — измъчено прошепна тя.

— А как е договорът?

— Нашият адвокат казва, че е добър — сви рамене тя. — Самата аз спокойно бих минала без глупости от сорта на „Пауър Пойнт“ и Мики Маус. Интересува ни само колко и кога.

Уайнбърг беше с панталон в цвят каки и светлосин блейзър върху бяла риза с широка яка. Дори от десетина метра зъбите му блестяха ослепително. Мек и тържествен, гласът му беше по-скоро убедителен, отколкото умолителен. Ако продължаваше да говори по същия начин, като нищо щях да му подаря портфейла си.

— Всички можем да спечелим от този проект — рече той. — Вие можете да станете част от възраждането на целия крайбрежен район. А то ще започне от една песъчинка, за да се превърне в осъществена мечта.

Зи изглеждаше така, сякаш всеки момент ще задреме. Масивните му лапи бяха скръстени на гърдите, изпънали до крайност черната тениска. Тази сутрин изглеждаше по в час, но и по-мълчалив.

Уайнбърг отстъпи мястото си на председателя Лу Кофон, който седеше до него. Той се изправи и гордо подръпна сивкавосиния панталон нагоре. Уайнбърг притежаваше уникалната способност да кара околните да се чувстват важни. Сърдечна усмивка, стискане на десници с две ръце. В резултат старият Бъди, който довчера оплакваше съсипания си кадилак, днес вече изглеждаше доволен от живота. Боядисаната му черна коса блестеше под светлината на луминесцентните лампи, а ръката му лежеше върху внушителните рамене на съпругата му, която най-сетне беше решила да замени леопардовата си рокля със син костюм с панталон.

— Странно как една стотачка може да промени нечие мнение — прошепнах на Рита аз.

— По стотачка за всеки побелял олигофрен, участваш в този цирк — поправи ме тя.

— Но все пак достоен за времето на адвокатска кантора като „Коун, Оукс и Болдуин“?

— Ние сме най-големите и най-добрите в Бостън — отвърна Рита. — Нима мислиш, че съм тук заради сиренето и солетите? — Тя изсумтя и кръстоса крак върху крак.

След като срещата приключи, Кофон и Бъди се приближиха към масата с почерпки.

— Пълно единодушие — обяви Кофон.

— Аха — кимнах.

— Много сладка оферта — добави Бъди Кадилака.

Пак кимнах.

— Искаш ли малко сирене? — попита Кофон. — В комбинация с великолепните солети от „Риц“?

— Много сте мили, момчета.

— Хенри каза, че нищо не ти дължим — рече Бъди.

— Прав е.

— Но съветът смята, че трябва да ти платим някаква сума — добави Кофон и подръпна панталоните си. — Всички знаем, че стигнахме дотук с твоя помощ. Нещо, в което дори за миг не сме се съмнявали.

— Това ще ме крепи в трудни времена.

— Какъв човек е този Уайнбърг! — замечтано въздъхна Бъди. — Как умее да убеждава хората!

Кофон ми протегна ръка и аз я стиснах. Какво толкова, по дяволите. Бъди направи същото. Стиснах и неговата ръка. Хенри ме наблюдаваше от далечния ъгъл. В един момент се изправи, посочи ме с пръст и намигна. Аз свих палец и показалец и раздвижих устни в едно безгласно „бум“.

Зи продължаваше да мълчи.

Излязох навън. Бланчард стоеше до черния линкълн, чийто двигател работеше. Бръкна в джоба на лекото си сако и измъкна пакет марлборо, от който ловко изтръска една цигара.

— Да си чувал за вредата от пушенето?

Бланчард се ухили и си запали цигарата с никелирано зипо. Върху капачката на запалката беше гравирана емблемата на морската пехота. Късоподстриганата му коса не беше достатъчно гъста, за да скрие розовата плешивина на темето, проблясваща под луминесцентните лампи.

— Колко време си служил в морската пехота? — попитах.

— Двайсет години.

— А как попадна при Уайнбърг?

— Един приятел има охранителна фирма във Вегас. Той ми предложи работата и аз приех. Удобно работно време, разрешително за оръжие. Ти?

— Предпочитам да работя за себе си.

— А аз съм при Уайнбърг, защото му вярвам — рече Бланчард. — Кучият му син има невероятна харизма.

— Наистина ли се готви да плаща на момичета, облечени като Алиса?

— Защо питаш?

— Мисля да инвестирам малко пари в бели чорапогащници.

— Планират се много неща — изпусна дима от гърдите си Бланчард.

Зи излезе от главния вход на „Оушън Вю“.

Бланчард беше зареял поглед към морските вълни. След известно време се обърна и забеляза помощника ми, който се отдалечаваше с леко накуцване.

— Съжалявам за момчето — рече с въздишка Бланчард. — Но това не беше работа на Уайнбърг, нито пък моя.

Забих поглед в неговия. Той издържа и леко кимна. Аз сторих същото.

Уайнбърг се появи на главния вход и Бланчард направи бърз оглед на паркинга и колите, паркирани по протежението на Бийч булевард. Помагаха му още двама души, със слънчеви очила и безупречно изгладени костюми. Бланчард кимна на шефа си и той тръгна към нас.

— Твоите хора правят много добро шоу — отбелязах аз.

— Не е шоу — поклати глава той. — Преди две години двама бивши пандизчии отвлякоха дъщерята на Уайнбърг. Поискаха пет милиона.

— И какво получиха?

Бланчард хвърли фаса си на асфалта и го размаза с ток. Вятърът поде стържещия звук, който подплаши гларусите и ги накара да литнат в мекото златисто сияние над плажа.

— Пет милиона.

— Хванаха ли ги? — попитах.

— Не.

— А знаете ли кои бяха?

— Това беше част от сделката — рече Бланчард. — Откупът беше платен и той получи детето си невредимо. Без да задава въпроси.

— На негово място аз бих задал няколко.

— Не и господин Уайнбърг.

— А сега как е?

— Винаги има по нещо. Той е много богат човек. Освен това вероятно си забелязал, че господин Уайнбърг обича да привлича вниманието.

— Наистина ли?

— Веднъж нае хеликоптер, който го спусна на най-високата точка на все още строящо се казино във Вегас. Не беше шега работа, защото горе имаше място колкото да седне с прибрани крака. Но той държеше всички да видят, че седи на най-високата точка в града. С риск да загине. Приключението му беше заснето и по-късно се превърна в страхотен рекламен клип.

— А на мен понякога ми се завива свят дори когато се разхождам по Бийкън Хил — рекох.

— Доколкото те познавам, сигурно си има причина — ухили се той.

Стиснахме си ръцете.

— Надявам се, че пак ще се видим — рекох.

Тръгнах към Рита и Зи, но Уайнбърг ми препречи пътя. Отначало не каза нищо, само ме гледаше. После на лицето му се появи широка усмивка и той разпери ръце.

— Благодаря ти — каза той и ме прегърна.

Отстрани мечешката му прегръдка със сигурност изглеждаше доста странна, но на него не му пукаше.