Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (46)

46

Този следобед бостънското пристанище беше задръстено от плавателни съдове. Яхти, скутери и водни комети пореха тъмните, леко развълнувани води. Денят беше прекрасен. По синьото небе не се виждаше нито едно облаче. Двамата с Хенри разговаряхме пред фитнес клуба, обърнали гръб на силния вятър. Приятелят ми беше облечен със сатенен анцуг и плътно прилепнала бяла тениска с логото на фитнес клуба върху джобчето. Посребрената му коса се развяваше на вятъра.

— Ако сложиш моя портрет върху екипите, хората ще се редят на опашка за абонаменти.

— Трябва да обърнеш повече внимание на работата с краката — рече Хенри. — И най-вече на кляканията.

— Чух, че може би ще има нова оферта за „Оушън Вю“.

Хенри се облегна на стълба до себе си. Соленият въздух беше пропит с миризмата на умряла риба. Никакви луксозни жилищни сгради или ресторанти не можеха да я прогонят. Но вятърът беше силен и разхлаждащ, приятен за кожата.

— Аха, и аз така чух. Петстотин бона повече от предишната.

— Но те вече подписаха договор.

— Кажи го на Лу Кофон. За някой долар повече тоя е готов да изчука дори куче.

— Лоша работа.

— Искат да наемат друг адвокат, който да развали договора.

— Наистина ли?

— А ти как мислиш?

Облегнах се на съседния стълб, с гръб към пристанището и вятъра. Времето беше достатъчно топло, за да оставя якето си в колата. Бях по тъмносиня тениска „Ливайс“ и маратонки. Дясната ми ръка постоянно придърпваше тениската надолу, за да скрие револвера 38-и калибър.

— Трябва да информирам Рейчъл Уайнбърг.

— Според мен подложиха динена кора на мъжа й — рече Хенри, захапа бузата си от вътрешната страна и кимна. — Направи го.

После, след доста голяма пауза, добави:

— Чух от Зи какво се е случило. Шибаният племенник на Джино Фиш, а?

— Имам достоверна информация, според която Джино не си е падал по него.

— Какво значение има това? — сви рамене Хенри. — Господи, колко съжалявам, че те забърках в тази каша! Исках само да си запазя жилището, нищо повече. Харесва ми да живея в Ривиър.

— И на Зи му харесва тук.

— Нямам нищо против момчето да остане — рече Хенри. — Много е важно да живееш там, където тренираш. Ние с него имаме още доста работа.

Кимнах. От пристанището продължаваше да подухва свеж вятър. Гледахме как акостира кометата от, „Лоугън“ и от нея се изсипаха десетки туристи с блеснали очи. Посрещаше ги някакъв мъж със звънец в ръка, облечен като Бенджамин Франклин. Хенри се оттласна с една ръка от колоната. Сякаш правеше лицева опора.

Бен Франклин продължаваше да бие звънеца.

— Тоя не ти ли беше съученик?

— В горния клас — каза Хенри. — Мислехме го за педал заради чорапите, които носеше.

— Ще обясня на Рейчъл какво става, а ти се опитай да убедиш обитателите.

— Ще й предадеш ли нещо от мен? — вдигна глава Хенри. — Кажи й, че нямам нищо общо с тази работа. За мен сделката е факт, защото стиснах ръката на съпруга й. Дори не знам кои са тези хора с новата оферта.

— Начело е някой си Харви Роуз.

— Харви кой?

— Роуз.

— Как разбра?

— Понякога гарванът прилича на писалище.

— Трябва хубавичко да се наспиш, Спенсър въздъхна приятелят ми. — Иначе като нищо ще превъртиш.

— Вече е късно — отвърнах аз.