Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (52)

52

На другата сутрин отидох във фитнес клуба и с изненада открих, че Джема Фрейзър е там и тренира под ръководството на Зи. Той я беше вкарал в боксовата зала да й покаже основните положения на ръкопашния бой. Боса, облечена с бяла блуза и черни копринени шорти, тя внимателно се усмихваше на новия си треньор. Изглеждаше в страхотна форма.

— Най-трудният и най-самотният спорт на света — рекох.

— Дишай — рече Зи, обръщайки се към Джема. — Не задържай дъха си.

Без да се обръща, тя напълни дробовете си с въздух и продължи да атакува чувала с тромави, но доста силни удари. Зи се усмихна и тръгна към мен. Ръцете му бяха плътно увити в червено тиксо.

— Опитах се да ти се обадя — рекох.

— Тя пожела да напусне хотела — отвърна Зи. — Искаше да се запознае с някои техники за самозащита.

Бях с всекидневните си дрехи, но носех и сака с тренировъчния си екип. Днес беше ден за вдигане на тежести, а не за бокс. Освен това имах нужда от малко размисъл върху развоя на събитията.

— Хенри иска да те види — рече Зи, кимна към офиса и отново насочи вниманието си към Джема.

Тя все още не беше реагирала на появата ми и продължаваше да засипва чувала с отмерени леви прави. Кестенявата й коса беше стегната на висока конска опашка, а Зи я беше накарал да се поти. Дишаше дълбоко и равномерно, напълно концентрирана.

Насочих се към офиса на Хенри, пуснах сака на пода и попитах:

— Какво става?

Дръпнал очилата за четене на върха на носа си, Хенри преглеждаше някакви сметки. На бюрото му имаше цяла купчина пликове. От другата му страна лежеше старомодна счетоводна книга, запълнена с едър и равен почерк.

— Видя ли, че Зи се е захванал да тренира Мата Хари?

— Тя поискала да се запознае с някои техники за самозащита.

— А според мен той е този, който трябва да внимава.

— Зи е умно момче — рекох. — Сигурен съм, че ще се държи професионално.

Седнах. Преди време бях преброил близо шейсет рамкирани снимки на боксьори, борци и щангисти, окачени по стените на офиса му. Част от тях вече ги нямаше, а останалите бяха избелели и нагънати. Хенри свали очилата си, захвърли ги на бюрото и разтърка очи.

— Трябва да призная, че Зи изглежда доста по-добре.

Кимнах в знак на съгласие.

— Вече не куца, а ударите му постепенно придобиват предишната си сила — добави той.

— Може би иска да се изфука.

— Не, просто възвръща концентрацията си.

— Какво точно му каза след побоя? — пожелах да узная аз.

— Казах му, че когато една битка е свършила, значи е свършила и толкова.

— Но яростта остана в душата му.

— Не можеше да приеме, че инцидентът е приключил — кимна Хенри. — Предложих му да остави яростта си на рафта, поне за известно време. И да я използва, когато има нужда от нея. Ако през цялото време си бесен, това обърква главата и уморява тялото.

Приятелят ми пристъпи към лавицата до единствения прозорец и изсипа няколко витамина в шепата си.

— Двайсет и девет години се боксирах, но така и не намразих никого.

— Нито веднъж?

— Нито веднъж.

— На улицата е различно.

— И да, и не — отвърна Хенри. — Просто забравяш за правилата, но боят си е бой. Омразата само ти замъглява мозъка.

Облякох екипа и започнах обиколка на уредите. Първо направих упражнения за горната част на тялото — рамене, гърди, трицепси. После преминах на гърба и бицепсите. Преминавах от един уред на друг, без да си позволявам дори секунда почивка. Завърших с краката и таза. Отдъхнах минута-две, а след това повторих серията още два пъти. Използвах големи тежести, като при повечето упражнения правех между дванайсет и четиринайсет повторения. По време на последния комплекс се почувствах уморен, но силен. Отдавна бях надраснал перченето и не си позволявах да прекалявам с тежестите. Обръщах внимание единствено на силата и издръжливостта. Вероятно имаше хора, които са по-силни и по-бързи от мен, но никой не можеше да ме бие по издръжливост. С изключение на Хоук. Може би. Хоук беше по-издръжлив и от Атлас.

На път за душовете надникнах в боксовата зала. Зи и Джема още бяха там. Той й показваше как да нанася кроше. После я накара да сложи ръце на кръста и бавно да ги отпусне покрай тялото си. Въртеше я с две ръце в противоположни посоки, а тя се смееше.

Преоблякох се и си тръгнах. Без да им се обадя. Хийли звънна, докато карах обратно към офиса.

— Трябва да видиш нещо.

— Имам предубеждение към разговорите, които започват по този начин — отвърнах.

— Открихме двама главорези в един додж чарджър, паркиран в Челси — поясни той. — С дупки в главите от пистолет двайсет и втори калибър, от съвсем близко разстояние. Сякаш извършителят им е шепнел нещо в ухото.

— Познаваме ли някого от тях?

— Пришълци са — отвърна Хийли. — Туристи от Лас Вегас. Досиетата им са по-дълги от ръката ти.

— Каква прелест — отвърнах.