Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (56)

56

На залез-слънце Зи ме посрещна в парк „Дахейни“. Наоколо тичаха кучета и хора, които бягаха за здраве. Аз реших, че най-добрият начин да асимилирам наученото е да хвърлям на Пърл нейната любима топка за тенис. През по-голямата част от изтеклата седмица тя беше лежала свита на кълбо, а това е сериозна предпоставка за психясването на всяко уважаващо себе си ловно куче. Затова направихме сериозни усилия да й решим проблемите и й позволихме да гони топката до забрава и да ни я връща обратно. Когото се уморих, подхвърлих топката на Зи. Изплезила език, Пърл не показваше никакви признаци на умора.

— Чух за двамата убити — рече Зи. — Били част от някакъв нов екип, така ли?

— Така твърди Хийли — отвърнах. — Тежка артилерия от Вегас. Нежелана от някои местни фактори.

— Може би са били наети от хора на семейство Уайнбърг. Да издирят убийците.

— А може би именно те са ликвидирали Уайнбърг и сега си получиха заслуженото — отвърнах аз.

Зи запрати топката отвъд малкото възвишение пред нас. Пърл изчезна подир нея и няколко секунди по-късно се появи обратно, доволно стиснала между зъбите си олигавената и покрита с тревички топка.

— Какво казва Джема? — попитах.

Зи сви рамене, без да отделя поглед от Пърл.

— Не иска да говори за Уайнбърг, защото се разстройва.

Кимнах и поех влажната топка, която ми подхвърли Зи. Направих широк замах и я запратих право нагоре, към луната. Пърл се изстреля като ракета.

— Как се отнася с теб?

— Добре.

— Днес научих, че е била стажантка при Харви Роуз. Преди десет години, в Харвард Бизнес Скул.

Зи кимна.

— Беше пропуснала да ми го каже — рекох. — А на теб?

Зи поклати глава. Лицето му остана безизразно. Пърл се върна и ми подаде топката. Отново замахнах и я изстрелях във въздуха. Този път към Пърл се присъедини един черен лабрадор, който обаче не можеше да се сравнява с нея. Тя го надбяга с три автомобилни дължини, после се спря и започна да го дразни, тикайки топката в муцуната му.

— Внимавай какво правиш — рекох.

— Тя е много уплашена и много самотна.

Отново кимнах.

Зи взе топката от Пърл и я запрати надалече. Лицето му беше мокро от дъжда, който се сипеше над полегатите хълмове и масите за пикник. Пърл и лабрадорът опряха муцуни. Тя беше много по-силна от него, но по неизвестни причини пусна топката в краката му. Аз се пресегнах, грабнах я и я запратих с всички сили.

— Правихме секс — рече Зи.

— Аха.

— Снощи — уточни той. — Покани ме в стаята си. Беше гола.

— Нещо, на което трудно може да се устои — кимнах.

Зи сви рамене.

— Не знам много за тази жена рекох. — Но колкото повече неща научавам за нея, толкова по-малко я харесвам.

— Защото е била протеже на Роуз?

— Не. Защото не ми го каза.

— Постоянно ме разпитва за теб — рече помощникът ми. Иска да разбере какво знаеш. Непрекъснато пита и за Рейчъл Уайнбърг, а също така и за твоите срещи с Хийли.

Пърл се завърна. Изглеждаше уморена, но щастлива. Един мъж с червено яке повика лабрадора, който бързо затича към него. Погалих я по главата и й сложих каишката.

— Друго? — попитах.

— Джема каза, че през онази нощ си се възползвал от нея.

— Когато й спасих живота?

— След това — уточни той. — Каза, че нарочно си я напил.

— Започна да се препъва по килима и аз я сложих да си легне — отвърнах.

— Тя твърди, че не си спомня подобно нещо — поклати глава Зи. — Но помни как си легнал върху нея и си вършил разни неща.

— Не мислиш ли, че и аз би трябвало да си спомням това? — попитах.

— Казах й, че вече не мога да ти вярвам — рече той. — Казах й, че си лъжец и безчестен човек.

— Е, много ти благодаря.

— А накрая й казах, че прекъсвам всякакви отношения с теб — поусмихна се Зи. — Но ще продължавам да се държа така, сякаш нищо не се е случило, като междувременно ще й предавам всичко, което научавам.

— Боже, какво вярно другарче!

Зи сви рамене и продължи да се усмихва.

— Може би ще успееш да разбереш защо е криела връзката си с Харви Роуз.

— И ти би сторил същото, ако си спал с мъж като него.

— Абсолютно.

Поехме обратно към колите си по извита тясна пътечка, посипана с чакъл. Въздухът сякаш трепереше, а тежките дъждовни облаци издаваха приближаваща буря. Спрях пред експлоръра, а Зи продължи към своята кола.

— Тя е на мнение, че убитите в онази кола са били изпратени за нея.

— Може би.

— Обзета е от голям страх.

— Естествено.

— Колко време ще играем този театър?

— Аз в ролята на Самотния рейнджър?

Зи кимна.

— Ще вървим заедно, докато стигнем до някое разклонение на пътя — отвърнах. — И там ще се разделим.