Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

59

— Малката лъжлива кучка обърква всичко, с което се заеме — каза Рейчъл Уайнбърг.

— Така изглежда.

Седяхме един до друг на задната седалка на черния линкълн, управляван от Луис Бланчард. Бяха ме извикали предварително, за да посрещнем Рейчъл на летище „Лоугън“. За целта обух джинси, облякох сако с десен рибена кост и синя риза с отворена яка. Не исках да изглеждам прекалено нетърпелив, но своевременно се бях заредил с пресни новини за ветровете над Бостън и лоши, и не чак толкова.

— Първо наема някакви гамени да плашат живеещите в сградата, която искаме да купим — започна да нарежда Рейчъл. — А сега прониква с взлом в офисите на Харви Роуз, за да го рекетира. Такъв човек няма място в нашата компания. Ако Рик беше жив, със сигурност нямаше да се държи по този идиотски начин. Кучка! Сигурно е превъртяла!

Рейчъл пушеше една от тънките си цигари. Прозорците на колата бяха затворени заради дъжда и стъклата започваха да се замъгляват. Чистачките ритмично отхвърляха водата, с която ни пръскаха другите коли.

— Не знам дали лично е проникнала в офисите, или е наела някой друг да свърши работата — рекох аз. — Мога само да предполагам.

— Кой друг ще го направи, по дяволите? — обади се Бланчард. Не се обърна, защото голямата лимузина се насочваше към тунела „Съмнър“. Двигателят забуча по-силно от обикновено.

— Вие знаехте ли, че Джема е учила при Харви Роуз? — попитах.

— Знаехме, че работи за него и че е учила в Харвард — отвърна Рейчъл. — А тя направи всичко възможно да не го забравим, да я вземат дяволите! Но когато пожела да дойде при нас, Харви Роуз не й даде никакви препоръки. Беше бесен. От този момент нататък отношенията между него и Рик се обтегнаха.

— А тя не ти е казвала, че има връзка с него, нито пък че е била стажантка във фирмата му?

— Не.

— Защо го е запазила в тайна според теб?

— Защото е един лъжлив боклук! — отвърна Рейчъл. — След смъртта на Рик спря да ми докладва и за другите сделки на компанията. — Юмрукът й се стовари върху облегалката за ръце.

— Ти знаеше ли, че тя ще го наследи на поста?

— Естествено, нали трябваше да гласувам. Рик много държеше на това. Но, бог ми е свидетел, нямах представа какво ще се случи. Нито пък че ще се опита да ме прецака с борда. Току-що се връщам от среща във Вегас. Предложиха да ме купят. Искаха да ми връчат един чек и да се махна от борда. Според теб кой е повдигнал въпроса?

— Ти какво им отговори?

— Помниш ли онази сцена от „Мила мамо“, в която Фей Дънауей се изправи пред управителния съвет на „Пепси-Кола“ и им заяви: „Не се ебавайте с мен, приятели“?

— Помня я.

— Е, това бе възможно най-мекият вариант на моята малка реч.

— А Джема беше ли там?

— Разбира се.

— Случайно да е била придружавана от един млад мъж? Едър индианец?

— Не — отвърна Рейчъл. — Но какво всъщност би могло да й попречи? Бас държа, че е изчукала половината свят… два пъти.

Излязохме от тунела. Реката остана вдясно. Плъзнахме се под моста „Лонгфелоу“ и поехме покрай корабостроителницата. Очаквах, че се връщаме в „Четири сезона“, въпреки че Бланчард не каза нищо. Мълчах по време на целия път, чак докато завихме по „Арлингтън“ и наближихме градската градина, срещу която се намираше главният вход на хотела.

— Чу ли за двамата убити биячи от Вегас? Познаваш ли ги?

— Мислиш, че са работили за Джема?

— А може би и срещу нея — отвърнах аз. — Не са местни таланти и данните им липсват в архивите ми.

— Кои са тогава? — погледна ме Рейчъл.

— Джими Аспирина и един друг, на когото му викат Ангела на милосърдието.

— Ебаваш ли се с мен?

— Не бих си го позволил, госпожо Уайнбърг.

— Лу? — обърна се тя. — Да ти говорят нещо?

— Не, госпожо.

— Бих ти препоръчал допълнителни предпазни мерки — рекох.

— Бойни действия между Джема и Харви Роуз? — вдигна вежди тя. — Исусе Христе! Само това ни липсва! Една курва срещу един дръвник!

Бланчард зави по „Бойлстън“ и ловко насочи лимузината към навеса пред входа. Портиерът в зелена униформа се запъти към задната врата. Бланчард опря ръка на дясната седалка и се обърна. Рейчъл смачка цигарата си в пепелника и ме погледна.

— На Роуз не му стиска — обяви през зъби тя и поклати глава.

— А на Джема?

Рейчъл Уайнбърг се замисли, после кимна.

— Проклета кучка!

Луис Бланчард се обърна, пръстите му забарабаниха по дясната облегалка. Дъждът продължаваше да се стича по стъклата, чистачките работеха.

— Имаш ли достатъчно хора?

Той кимна, но мислите му бяха другаде.

— Взел съм мерки.

— Ако имаш нужда от помощ…

Бланчард кимна. Портиерът отвори вратата на Рейчъл Уайнбърг и тя слезе, без да каже дума. Ако някой беше решил да й причини зло, едва ли щеше да го стори тук, под козирката на „Четири сезона“. Би било нелюбезен и зле пресметнат ход. Пръстите на Бланчард продължаваха да почукват по облегалката.

— Виж какво, Спенсър — рече той. — Ти свърши добра работа…

— Не съм направил кой знае какво — скромно отвърнах аз.

— Ще ти бъде платено.

— Не се съмнявам.

— Но засега…

— На този етап ще ми е малко трудно да се откажа.

— Аз може би преиграх с твоето привличане.

— Как така?

— Разбери, че отговарям пред цялата скапана комисия — горчиво въздъхна той. — Ако нещата бяха между теб и мен, всичко щеше да е по-просто.

— Не ми трябват пари.

— Не, ще ти бъде платено. — Бланчард замълча за момент, после добави: — Ако останеш, на мен ще ми изпържат задника… С разни юридически хватки.

— Ще ми обясниш ли?

— Не.

Изправена до лимузината, Рейчъл запали поредната цигара. Четирима униформени служители я гледаха с очакване. Бланчард изгаси двигателя и слезе. После се обърна и ми протегна ръка.

Стиснах я.

— Още от този момент?

— Просто няма друг начин — отвърна той и се усмихна широко.