Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (51)

51

Вечерта се срещнах с Луис Бланчард в бар „Бристол“. По това време вече нямаше намаление и в заведението бяха останали много малко клиенти. Намерихме една масичка на крачка от сервизните помещения, поръчахме си по една ледена „Сиера Невада“ и се заехме да обсъждаме подробности, свързани с погребението на Рик Уайнбърг.

— Тя иска да остана тук — рече Бланчард и чукна втората си бира в моята.

— Наказва ли те?

— Не го нарече така. Каза, че ми има достатъчно доверие, за да ме остави да работя сам. Но аз трябваше да отида с нея. Трябваше да съм там.

— „Уандърленд“ се нуждае от наглеждане.

— Особено сега, когато старците са напълнили гащите — намръщи се той. — Мислиш ли, че наистина ще развалят сделката?

— Според мен действително са уплашени до смърт. Но и са станали по-алчни.

— След няколко месеца Комисията по хазарта ще изиска подробните планове — въздъхна той. — А след две седмици трябва да внесем регистрационната такса в размер на половин милион долара.

— Която не подлежи на връщане — добавих аз.

— Как ще привлечем останалите собственици на земя в Ривиър, ако не успеем да вземем този парцел? — рече с въздишка Бланчард. — Аз го искам заради господин Уайнбърг. Та той е идвал тук като дете, за бога! Мечтата му беше да възроди „Уандърленд“. Толкова усилия отидоха на вятъра. Кой иска лицензът да отиде у тоя тъпанар Роуз, по дяволите?

Кимнах, отпих глътка бира и преминах на въпроса.

— Знаеш ли кой е Джо Пероти, Луис?

— Исус Христос.

— Не — поклатих глава аз. — Той е председател на Камарата на този велик щат.

— Как разбра това?

— Господин Уайнбърг е оставил след себе си цяла пътека от трохи. Много едри трохи.

— Рейчъл ще побеснее.

— Но ти не си му длъжен с нищо.

Луис се облегна назад, потърка брадичката си и кимна.

— Той ни трябва. Кой друг знае?

— Обещал е да прокара проекта „Уандърленд“.

— Да — кимна Бланчард. — Това е причината Рейчъл да го държи настрана от твоето разследване. Пресвети боже!

— Ти знаеше ли, че Пероти е взел от Харви Роуз двойно повече пари, отколкото от Рик?

Бланчард зяпна от изненада.

— Очевидно не — кимнах аз.

— Напоследък Пероти започна да ни избягва — рече Бланчард. — Което беше главната причина господин Уайнбърг да се появи в Бостън. За да уточнят условията.

— Проценти?

— Не знам подробности. Но както вече споменахме, господин Уайнбърг предпочиташе тези условия да бъдат дискутирани открито.

— А Рик каза ли накъде ще бъдат насочени тези пари?

— Не.

— Да е споменавал името Джино Фиш?

— Знам кой е — кимна Бланчард. — Единственият, който може да уреди подобна сделка.

— А уреди ли я?

— Чакахме — сви рамене той.

Облегнах се назад и отпих от бирата си. Към бара се насочиха мъж в смокинг и дама с лъскава рокля. Мъжът самодоволно я потупа по задните части, а тя започна да се киска. Ако си позволях да потупам Сюзан по задника на публично място, със сигурност щях да получа някое и друго ляво кроше.

— Какво можеш да ми кажеш за Джема Фрейзър?

Бланчард се ухили и се приведе над масата. Наскоро беше подстригвал оредялата си сребриста коса. Ръкавите на синята му риза бяха навити до лактите и разкриваха две много яки лапи. Изглеждаше като човек, който многократно си беше трошил кокалчетата.

— Какво искаш да знаеш?

— Дали може да й се има доверие.

— О, не, за бога — ухили се още по-широко Бланчард.

— Не мислиш ли, че назначението й за президент е малко неясно?

— А ти?

— Аз съм на мнение, че семейната динамика е малко опасна.

— Искаш да кажеш, че господин Уайнбърг я е чукал по времето, когато бордът трябваше да одобри назначението й?

— И това също.

Бланчард отметна глава и кръстоса крак върху крак. Двама бизнесмени си пийваха сладко-сладко след очевидно успешна сделка. Сервитьорката се приближи да ни попита дали желаем по още едно. Желаехме.

— Според мен не Джема е организирала убийството на Рик — рече Бланчард. — Тя имаше изгода той да е жив и да прави онова, което беше намислил.

— А какво беше то?

— Да се грижи за нея.

— Ами ако сега Харви Роуз започне да се грижи за Пероти?

— Значи сме прецакани.

— Официално?

— Да. От него зависи кой ще получи лиценз.

— Може ли да те попитам нещо?

— Давай — кимна той.

— Джема ли даде идеята да се изпратят биячите в сградата на Хенри?

— Абсолютно.

— Без знанието на Рик?

— Е, той я уволни все пак.

— Всъщност не е — поклатих глава аз.

— Какво искаш да кажеш?

— Джема каза, че са излъгали за уволнението й, за да насочат мислите на обитателите на сградата в правилната посока.

— Това си е в нейния стил, мамка му изръмжа Бланчард. — Не понася да губи. С каквото и да се захване, трябва да е победител. Очевидно е гледала какво прави Харви Роуз!

— Разбрах, че е работила за него.

— Не само е работила. Той е нейният ментор още от Харвард и буквално я е създал такава, каквато е.

— Мили боже!

— Познават се от години — добави Бланчард. — Връзката им е дълбока. И някак извратена според мен. Господин Уайнбърг сподели, че я взел на работа, защото мислела точно като Харви Роуз, но изглеждала далеч по-добре от него. Той обичаше да твори така…