Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

45

— Храната тук ще ти хареса — рече Сюзан. — Предлагат няколко вида царевичен хляб и правят страхотии сладкиши.

Чувах в слушалката характерните звуци на заведенията за обществено хранене. После тя явно се отдалечи от масата, защото тези звуци до голяма степен заглъхнаха.

— Снощи прибрах една пияна жена — обявих аз, облегнах се в стола и кръстосах маратонките си върху бюрото. — Гола като оскубана кокошка.

— Браво на теб — рече Сюзан.

— А тази сутрин й купих закуска.

— Още по-добре. Защото щях да се отвратя, ако й беше приготвил закуска.

— Тя има страхотни крака. Загорели и мускулести.

— Че защо иначе ще я прибереш в дома си? — отвърна с въпрос Сюзан.

— Двама въоръжени бандити искаха да я отвлекат и бях принуден да се намеся.

— Мъртви ли са?

— Само единият.

— Сигурно е била изплашена до смърт. Или е свикнала с този начин на живот?

— Не мога да кажа. Тя е от Вегас.

— А, значи говорим за британката, която работеше за Рик Уайнбърг.

— Твърди, че вече е президент на компанията му.

— А какво е мнението на Рейчъл Уайнбърг по въпроса?

— Мисля, че не знае. Опитах да се свържа с нея, но без успех.

— А твоята британка признава ли за връзката си с мъжа й?

— Каза, че Рейчъл и Рик имали отворен брак.

— От професионална гледна точка аз нито подкрепям, ни го отхвърлям отворения брак — рече Сюзан. — Имам пациенти, които твърдят, че той е не само освобождаващ, но и стимулиращ в сексуално отношение.

— Тц-тц.

— Но ти едва ли ще се почувстваш сексуално стимулиран, ако си представиш, че съм с друг мъж, нали?

— Май пропусна да обърнеш внимание на факта, че убих човек.

Отсреща настъпи пауза, която продължи дълго. Гърдите ми се повдигаха и отпускаха с ритъма на нейното дишане.

— Говори ли с Хоук? — попита най-сетне тя.

— Започвам да развивам комплекс — въздъхнах аз. — Когато стане напечено, ти веднага искаш да се обадя на Хоук.

— Защото се грижа за теб.

— Но аз се обаждам на Хоук само при спешни случаи. И много внимавам да не прекалявам.

— Къде е Зи?

— Наблизо.

— Но той не е Хоук — отбеляза Сюзан.

— Хоук би казал, че никой не е.

— И вероятно ще бъде прав.

— Зи малко се разстрои след побоя — поясних аз. — Както физически, така и психически. Но вече се оправя.

— Пие ли?

— Без да прекалява.

— Колкото и да се опитва да ти подражава, той едва ли ще промени обичайното си поведение за една нощ. Това изисква време. А в повечето случаи и лечение.

— Момчето упорито работи върху себе си — отвърнах. — Надявам се, че това скоро ще даде резултат.

— Отказал ли се е да мечтае да стане като теб и Хоук?

— Не.

— Бих ли могла да го заинтригувам с кариера на социален работник или стабилна работа в някой офис?

— Не вярвам.

— Но ако продължава в същата посока, ние с теб изведнъж можем да станем свидетели на пълния му провал.

— Което би било грозна картинка.

— А ти често ли се проваляше, преди да те срещна?

— В смисъл дали са ме спуквали отбой?

— Да.

— Случвало се е, но не ми харесваше.

— Може би трябва да си намериш друг помощник, докато Зи се оправи напълно.

— Нямам особено голям избор.

— Вини?

— По-късно ще ти обясня.

— А мога ли да попитам за голата жена?

— Мисля да я закарам в хотел „Бостън Харбър“, където Зи ще я пази — рекох. — Но първо ще се погрижа да облече някакви дрехи.

— Наистина ли изглежда добре гола?

— Не съм сигурен, защото си бях закрил очите с ръка.

— Хм.

— Но мога да ти кажа, че е много далече от една пъргава и гъвкава еврейка.

— Не думай — рече Сюзан.

— Зи обаче е възхитен от новата си мисия. Стори ми се, че си беше сложил одеколон.

— Внимавай — предупреди ме тя. — След всичко, което преживя, той лесно може да отстъпи пред евентуалните й опити за сближаване.

— А това ще е лошо, така ли?

— Самият ти не се доверяваш на тази жена.

— Никак.

— Нека ти напомня обаче, че Зи много лесно би се впечатлил.

— Вярно е.

Последва нова продължителна пауза. И нова възможност да се насладя на сладкото й дишане, идващо от далечния Юг.

— Остана още малко — рече тя.

— Броя всяка минута.

— Пази се — каза тя. — Моля те, пази се!