Сара Маклейн
Негодник по неволя (24)

Епилог

На следващия ден

Крос се събуди върху импровизираното легло в кабинета си в „Падналия ангел“, вклинено между един претъпкан шкаф и огромен глобус, заобиколен от документи. Напълно обичайно.

Необичайното бе жената, седнала зад бюрото му.

Грешка. Не жена, а дама. Млада, русокоса дама с очила.

Преглеждаше счетоводната книга.

Той седна, напълно пренебрегвайки факта, че е без риза, а не бе прието джентълмените да поздравяват дамите полуголи. Етикетът можеше да върви по дяволите. Ако жената не искаше да го вижда полугол, не трябваше да нахлува в офиса му посред нощ.

Това, че повечето мъже не спяха в кабинетите си, не бе важно.

— Мога ли да ви помогна?

Тя не вдигна поглед.

— Грешно сте изчислили колона Ф.

За какво говореше тя, по дяволите?

— Не е вярно.

Тя побутна очилата нагоре на носа си и прибра една руса къдрица зад ухото си, напълно погълната от книгите.

— Напротив. Точният резултат е сто и дванадесет хиляди триста четиридесет и шест лири и седемнадесет пенса.

Невъзможно!

Крос се изправи и се приближи, за да надникне над рамото й.

— Точно така пише.

Тя поклати глава и постави пръст на разделителната линия. Той забеляза, че върхът на изписаната цифра е леко крив и наклонен надясно.

— Написали сте сто и дванадесет хиляди триста четиридесет и пет лири и седемнадесет пенса. Вие… — Тя вдигна огромните си очи и погледът й обходи голите му гърди. — Вие… изгубили сте една лира.

Крос съзнателно се приведе над нея и спирането на дъха й му достави удоволствие.

— Това е шест.

Тя се прокашля и сведе поглед.

— О! — Наклони се напред и отново провери написаното. — В такъв случай сте изгубили краснописа си — сухо заяви жената и той се изсмя, след което тя протегна ръка, за да вземе молив, и поправи цифрата.

Крос я наблюдаваше, приковал поглед към върха на показалеца й, преди да прошепне тихо в ухото й:

— Да не би да сте счетоводна фея, изпратена посред нощ, за да ме проверява?

Тя се отдръпна от него и се обърна да го погледне.

— Един часът следобед е — заяви спокойно и той изпита силно желание да свали очилата й и да я целува до припадък, просто за да види реакцията й.

Успя да потуши това желание и вместо това се усмихна.

— Изпратена посред бял ден?

Тя примигна.

— Аз съм Филипа Марбъри.

Очите му се разшириха и той направи огромна крачка назад. Блъсна се в една поставка за шапки и докато се обръщаше, за да предотврати падането й, осъзна, че просто няма начин да стои в кабинета си в игралния дом без риза в компанията на сестрата на съпругата на Бърн. На сгодената сестра на съпругата на Бърн.

Протегна ръка към ризата си. Беше смачкана и мръсна, но щеше да свърши работа. Направи още една крачка назад, докато безуспешно търсеше отвора на ленената дреха. И после още една.

Филипа се изправи, заобиколи бюрото и го доближи.

— Притесних ли ви?

Защо проклетата риза нямаше отвор? Като не успя да го открие, той я задържа пред себе си като щит пред огромните й всевиждащи очи.

— Съвсем не, но нямам навика да си уговарям тайни срещи със сестрите на съпругите на партньорите ми, и то полугол.

Тя обмисли думите му, преди да наклони глава настрани.

— Е, вие спяхте, така че нямаше как да го предотвратите.

— Нещо ми подсказва, че Бърн няма да погледне на това по същия начин.

— Поне ме изслушайте. Дойдох чак дотук.

Крос знаеше, че трябва да откаже. Изостреният му инстинкт на дългогодишен комарджия му казваше, че не бива да продължава тази игра. Нямаше начин да я спечели, но имаше нещо в тази млада жена, което правеше отказа невъзможен.

— Е, след като сте дошли чак дотук… Как мога да ви бъда полезен, лейди Филипа?

Тя си пое дълбоко дъх, след това издиша.

— Трябва да бъда компрометирана. Чух, че сте експерт в тази област.