Сара Маклейн
Негодник по неволя (20)

Глава 19

Стълбите водеха към апартамента на собствениците.

Майкъл я пусна едва след като тайната врата на върха на стълбището се отвори и затвори зад тях, после бързо се отправи към главния вход на помещението. Тя го последва, нетърпелива да разбере какво предстои, не искаше да пропусне дори секунда от това преживяване.

Бе решила, че ще я отведе в леглото. Не бе възможно в този огромен клуб, където мъжете идваха, за да се потопят в разврат и удоволствия, да няма място, където той да спи. Където тя би могла да спи с него.

Където можеха да си намерят и други занимания, преди да се върнат към реалността и да си спомнят всички причини, поради които бракът им бе разклатен, а целият им живот бе обърнат наопаки.

Когато той заключи вратата и се обърна към нея, тя застина в средата на помещението, окъпана в топлата светлина на три камини и огромния златен прозорец, който гледаше към основната зала на „Ангела“.

И в този миг разбра. Той искаше да…

Тук.

Пенелопи инстинктивно отстъпи назад, а той бавно я последва с искрящо обещание в погледа.

— Къде отиваш? — попита и дъхът й спря от дрезгавата страст, която прозираше в гласа му.

Направи още една крачка назад.

— Ще ни хванат.

Майкъл поклати глава.

— Никой няма да ни безпокои.

— Откъде знаеш?

Той вдигна вежди.

— Просто знам.

Повярва му. Сърцето й бумтеше, докато той я следваше през огромната тъмна стая, насочвайки я към прозореца. Намеренията му бяха очевидни.

Щеше да я вземе и щеше да бъде невероятно.

Внезапно осъзна, че вече не отстъпва от нервност, страх или притеснение. Отдръпваше се, защото имаше нещо неописуемо вълнуващо в това да бъде преследвана. Той бе строен и красив и в движенията му имаше подчертана целеустременост, която липсваше на другите мъже. Точно този устрем я привличаше към него и толкова я изкушаваше — неумолимият начин, по който преследваше всичко, което иска.

А сега искаше нея.

Обхвана я нетърпение, спря да се движи и той се озова до нея само след секунда. Протегна ръка, за да обхване бузата й с длан, и повдигна лицето й, за да впие в очите й поглед, изпълнен с невероятна концентрация и внимание.

Само за нея.

Дъхът й спря от вълнение.

— За какво мислиш? — Палецът му проследи извивката на брадичката й, оставяйки огнени дири след себе си.

— За начина, по който ме гледаш. — Не можеше да откъсне поглед от него. — Кара ме да се чувствам… — Не бе сигурна как да продължи и той се приведе, за да целуне местенцето в основата на шията, където пулсът й препускаше.

След това отново вдигна глава.

— Как те кара да се чувстваш, любима?

— Могъща.

Не го бе осъзнала, докато не изрече думата, и едното ъгълче на устата му се изви в лека усмивка. Пръстите му се спуснаха надолу по кожата й, свалиха палтото от раменете и проследиха деколтето на роклята й, карайки я да потръпва от удоволствие.

— Защо?

Пенелопи си пое дълбоко дъх и проследи с поглед пътя на пръстите му по кожата си, преди да отговори:

— Желаеш ме.

Лешниковият цвят на очите му премина в шоколадовокафяво, а гласът му бе като коприна.

— Така е.

— Това ме кара да се чувствам, сякаш бих могла да имам всичко.

Майкъл нежно подръпна панделката, която пристягаше корсажа на гърдите й, и роклята се разтвори. Пръстът му се плъзна под плата, за да обходи кожата под него.

— Ще ти дам всичко, което поискаш. Всичко, което кажеш.

Обичай ме.

Не и това. Знаеше, че не би могъл да й даде това.

Преди да успее да задържи тази мисъл, той бе вдигнал ръцете й и разкопчаваше ръкавиците, а след това бавно ги свали. След тази сластна милувка на тъканта по кожата й винаги щеше да свързва носенето на ръкавици с правенето на любов.

Майкъл плъзна ръка в корсажа й, обхвана едната й гърда и я освободи от прегръдката на плата. Тя простена и той бързо се приведе, за да улови звука с устни.

— Искам да те положа на земята под светлините на „Ангела“ и да те любя. — Палецът му дразнеше зърното й, а зъбите му се спускаха по извивката на врата, сякаш за да подчертаят думите му. — Мисля, че и ти го искаш.

Не можа да спре кимването и признанието, което последва:

— Да.

Стига да е с теб.

Той я пусна и я обърна с лице към огромния стъклопис. Пенелопи насочи поглед към изпълнената с хора зала на „Ангела“, докато той методично се справяше с копчетата на роклята.

— Кажи ми какво виждаш — прошепна, притиснал нежно устни към извивката на рамото й.

— Има… хора… навсякъде — рече Пенелопи задъхано и притисна отпуснатия плат към гърдите си.

Майкъл достигна корсета и бързо се справи с връзките му, освобождавайки я от ограниченията. Тя въздъхна и ръцете му се спуснаха под долната й риза, за да погалят голата й кожа. Едната й ръка се вдигна сякаш по собствена воля и се подпря на прозореца, за да й помогне да запази равновесие при вълната от удоволствие, която я заля.

Той, изглежда, разбра и близна ухото й, а ръцете му продължиха пътя си под корсета и роклята, оставяйки след себе си пътека от огън.

— Бедното ми съкровище — прошепна. — Липсвало ти е внимание.

И наистина бе така. Сякаш самата й кожа копнееше за докосването му. За целувките и топлите милувки, които й носеха почти болезнено удоволствие.

— Само мъже ли има? — прошепна той, насочвайки вниманието й отново към залата зад матовото стъкло, изобразяващо красивия окован врат на Луцифер.

Ръцете му обхванаха гърдите й през долната риза и ги повдигнаха, след което стисна връхчетата им леко, но достатъчно, за да я прониже вълна от удоволствие. Тя ахна.

— Отговори ми, Пенелопи.

Тя с усилие насочи поглед към гледката долу.

— Не. Има и жени.

— И какво правят?

Концентрира се върху една жена в прекрасна пурпурна копринена рокля. Косата й бе вдигната на върха на главата й, и около лицето й се спускаха свободни къдрици.

— Една от тях е седнала в скута на джентълмен.

Майкъл се притисна към нея и раздвижи бедра до дупето й, а на Пенелопи й се прииска да не ги деляха толкова много пластове дрехи.

— Какво друго?

— Ръцете й са обвити около врата му.

Той хвана ръката й, която бе опряна на прозореца, и я дръпна назад, за да я обвие около врата си и да улесни достъпа си до прекрасните й извивки.

— И?

— Говори в ухото му.

— Дава му съвети за картите? — Отново я щипна и тя затвори очи с въздишка и се извърна към него.

— Майкъл. — Искаше й се да я целуне.

— Обичам начина, по който изричаш името ми. Само ти ме наричаш Майкъл — каза й, преди да изпълни неизреченото й желание. Езикът му се гмурна дълбоко в сладостта на устата й, докато тя не започна да се извива в ръцете му и да притиска гърдите си към вълшебните му ръце.

— Беше ти неприятно — напомни му.

— Упорството ти победи. — Той нежно целуна меката кожа на врата й. — Разкажи ми още за жената.

Пенелопи отново се обърна към прозореца и с усилие се концентрира върху гледката. Проследи с поглед как жената се навежда, позволявайки на партньора си да надникне в деколтето й. Мъжът се усмихна и я целуна по ключицата, после едната му ръка се плъзна нагоре по глезена й и изчезна някъде под подгъва на роклята.

Пенелопи изви гръб назад.

— О, той я докосва…

Пръстите му се отдръпнаха леко при тези думи, ласката им вече бе едва доловима и на Пенелопи й се прииска и двамата да бяха голи в тъмнината.

— Къде я докосва?

— Под… — Тя спря, защото ръката на Майкъл се бе насочила към мястото, където бе концентриран целият й копнеж по него. Пръстите му откриха сърцевината й и следващата дума прозвуча като въздишка. — … полите.

— Така ли? — Въпреки съпротивата на роклята й, коляното на Майкъл някак се озова между бедрата й, за да ги разтвори по-широко, и ръката му се плъзна в топлото местенце, за да го погали.

Тя отметна глава назад и я опря на рамото му.

— Не зная.

— Как мислиш?

— За нейно добро се надявам да е така — промълви, докато той я милваше.

Смехът му бе като тихо ръмжене.

— Аз също, за негово добро.

Пенелопи затвори очи, докато ръцете му се движеха в синхрон — едната си играеше с гърдата й, а другата бе между бедрата й и я галеше умело. Ласките продължиха още известно време, преди Пенелопи да въздъхне и да притисне гръб към него, за да го почувства възможно най-близо до себе си. Той стори същото и прошепна в ухото й:

— Ако продължаваш така, скъпа, няма да можеш да ги наблюдаваш още дълго.

— Не искам да ги гледам повече, Майкъл.

— Така ли? — Въпросът бе изпълнен с любопитство, а зъбите му нежно дразнеха кожата на рамото й.

Тя поклати глава и я изви настрана, за да го улесни.

— Точно така. Искам да гледам теб. — Пръстите му направиха нещо прекрасно между бедрата й и тя въздъхна. — Моля те.

— Е, след като ме молиш толкова любезно… — Тя можеше да чуе усмивката в гласа му.

Майкъл я обърна към себе си, а погледът му се насочи към мястото, където ръцете й все още притискаха роклята към гърдите.

— Пусни роклята, Пенелопи. — Думите му бяха като нежно дихание и тя стисна още по-здраво.

— Ами ако…

— Никой не може да те види.

— Но…

Той поклати глава.

— Нали не смяташ, че бих позволил на някой да те види, скъпа. Не бих могъл да го направя, без после да го убия.

Думите бяха изпълнени с такова чувство за собственост, че тя не можа да възпре тръпката на удоволствие, която я прониза. Никой никога не я бе наричал великолепна, нито бе проявявал интерес да я притежава.

Но в този миг Майкъл я желаеше.

Внимателно се вгледа в него. Приятно й бе как очите му я приканват да се съблече и накрая пусна плата, оставяйки го да падне на пода, за да застане гола пред него, изправена пред неясната светлина на свещите… и погледа на съпруга си.

Майкъл застина, а очите му обходиха тялото й, преди накрая да се спрат на лицето й и той да изрече благоговейно:

— Ти си най-красивото същество, което някога съм виждал.

Коленичи в краката й и събу обувките й, оставяйки я само по чорапи, след това плъзна ръце нагоре и поспря там, където се срещаха коприна и кожа. Тя се задъха и той близна местенцето.

— Имам слабост към дамските чорапи, любима. Гладки и копринени като най-меката част от теб.

Изчерви се, не й се искаше да признае, че и тя обича допира им до кожата си, нито да му каже, че след сватбената им нощ се наслаждаваше на ласката на сатена по краката си, преструвайки се, че това е неговото докосване.

— Виждам, че и ти ги харесваш — подразни я и тя усети извивката на устните му по бедрото си.

— Харесвам теб — промълви и едната й ръка се вплете в тъмните къдрици на тила му.

Той се изправи и я целуна грубо и страстно.

— Цялата си съвършени извивки и нежна кожа. — Едната му ръка се плъзна нагоре, за да обхване гърдата й, и тя ахна. — Толкова прекрасни и пълни.

Думите му бавно убиваха здравия й разум. Силата им бе по-мощна дори от докосването му. Изви се към него и той открадна дъха, думите и всичките й съзнателни мисли. Устните и езикът му нежно галеха нейните и обещаваха повече удоволствие, отколкото би могла да си представи. Най-накрая той спря и тя въздъхна, забравяйки предишния си протест, а той отстъпи назад и бързо се освободи от дрехите си, докато не се изправи пред нея. Светлината от игралната зала зад стъклописа го превръщаше в мозайка от цветове, изтъкани от дълги крака и стегнати мускули, стройни бедра и широки рамене и…

Не. Не биваше да гледа там. Нямаше значение колко й се иска. Нито колко невероятно любопитна се чувства.

Само един бърз поглед. О, господи!

Моментално я обхвана свян и се опита да прикрие голотата си.

— Не можем… аз не бях… не това очаквах.

Усмивката му бе направо вълча.

— Нервна ли си?

Знаеше, че трябва да излъже, тъй като той вероятно го бе правил с дузина други жени, но наистина бе нервна.

— Малко.

Той я повдигна, отнесе я до едно ниско канапе в другия край на стаята и я сложи в скута си, за да я дари с още една дълбока, опустошителна целувка, която отне дъха й и всичките й задръжки. Тя близна долната му устна и нежно я засмука, но той се отдръпна рязко.

Очите й се разшириха. Да не би да бе сгрешила?

— Съжалявам… устната. Ударите на Темпъл имат склонност да оставят трайни последствия.

Пенелопи се отдръпна, приглади косата му назад и огледа лицето му за други поражения.

— Не трябва да му позволяваш да те удря — прошепна и нежно целуна раната.

— Само така можех да спра да мисля колко ми се иска да се прибера у дома и да те отнеса в леглото. — Дланта му се плъзна по дължината на ръката й. — Ти ме плашиш. — Устните му се извиха в иронична усмивка, докато пръстите му галеха и дразнеха меката кожа на китката, а след това лакътя и рамото й.

— Но защо?

— Не мога да се задоволя само с малка част от теб. Искам те цялата. Неустоима си. — Целуна рамото й и леко го близна. — Ти си като подрънкването на заровете. Разбъркването на картите. Зовеш ме при себе си, докато не те пожелая толкова силно, че чак ме боли. — Думите бяха прошепнати в основата на шията й. — Лесно бих могъл да се пристрастя към теб.

Сърцето й се разтуптя.

— Това лошо ли е?

Майкъл се засмя и плътният звук отекна в стомаха и гърдите й.

— За мен, да. Много, много лошо. — Целуна я бавно и продължително. — За теб също. Помоли ме да не те докосвам. Исках да уважа желанието ти.

Само че не това бе желанието й. Не наистина. Винаги бе искала да я докосва, дори когато му казваше да не го прави. Винаги го бе желала, дори когато си казваше, че не бива. Той бе нейната слабост.

Докосването му й спести необходимостта да отговори, пръстите му се заиграха с връхчето на едната й гърда и тя въздъхна, плъзвайки ръце в косите му. Дръпна го назад и се вгледа в прекрасните му тъмни очи.

— Майкъл — прошепна.

Той я повдигна, сякаш бе перце, без да отделя поглед от нейния, и прокара ръка надолу по бедрото й, подканвайки я безмълвно да разтвори бедра.

Самата мисъл за това бе скандална.

Истинска мечта.

Пенелопи се поколеба за частица от секундата, преди да изпълни желанието му и да го възседне.

В гласа му се усещаха гордост и удоволствие.

— Моята красавица с приключенски дух…

Знаеше, че той преувеличава. Не беше красавица, но тази нощ се чувстваше красива и дори не си помисли да пренебрегне молбата му. Новата поза й предоставяше достъп до цялото му тяло, здравите му рамене и широките гърди, които се издигаха и спускаха в ритъм с дишането му. Не се сдържа и постави ръце върху тялото на невероятния красив мъж, който й бе съпруг.

Майкъл простена от удоволствие и я повдигна, докато гърдите й не се озоваха на нивото на устните му, и той духна леко към връхчетата им. Тя проследи напрегнатия му поглед и вида как зърната й настръхват и стават непоносимо и болезнено твърди.

Искаше да усети устните му върху себе си.

— Докосни ме — прошепна му.

Той вече я бе изпреварил, близваше и я вкусваше, докато не й се стори, че ще умре под напора на това порочно, нетърпимо удоволствие. Ръцете й обхождаха косата му и го притискаха, докато той не се отдръпна само за да насочи вниманието си към другата гърда. Погали я бавно с език, а после сключи устни около върха и й даде онова, за което тя копнееше.

Пенелопи се заизвива в ръцете му в синхрон с движенията на устните и езика му. Мили боже. Той бе абсолютен майстор в доставянето на наслада, превръщаше я в истинско изкуство. Не й се искаше това да свършва.

Майкъл се отдръпна назад и я повдигна още по-високо и по-близо до себе си. Целуна нежната кожа между гърдите й, а после я спусна отново надолу, за да завладее устата й. Той вдигна колене зад нея и я притисна силно към гърдите си, пръстите му се заровиха в косата й и разпръснаха фибите й из цялата стая. Устните му се спуснаха към шията й, за да близнат деликатната кожа, под която туптеше пулсът й, и тя отново въздъхна, опиянена от удоволствие.

Удоволствие, което не бе знаела, че съществува, преди да го срещне. Удоволствие, което никога не би открила без него.

— Майкъл! — Името му се откъсна от устните й като въздишка.

Усмивката му бе доволна и типично мъжка и ръката му се плъзна помежду им.

Пенелопи сведе поглед към тази порочна и нападателна ръка, хипнотизирана от движението й. Пръстите му докоснаха сърцевината й едва доловимо, сякаш разполагаха с цяла вечност, за да я изследват. Никога не бе пожелавала нещо в живота си толкова силно.

Той я погали и тя изви гръб, а едната й ръка се плъзна надолу по гърдите му, за да докосне внимателно онази част от него, която така предизвикваше любопитството й. Съпругът й затаи дъх, когато пръстите й се обвиха около горещата стомана.

— Пенелопи… няма нужда да…

— Искам. — И това бе самата истина. Копнееше да го докосне, да опознае тялото му, да му дари цялото удоволствие, което той й доставяше. — Покажи ми как. Научи ме.

Очите му потъмняха от усещането и той премести другата си ръка, за да я насочва и да й покаже как да го гали. Когато простена продължително, тя се наведе и леко го целуна по бузата, прошепвайки:

— Това е много по-интересно от билярда.

Майкъл се разсмя дрезгаво.

— Не бих могъл да бъда по-съгласен.

— Толкова си гладък. — Пръстите й обходиха цялата му дължина и тя се възхити на невероятното усещане. — И толкова твърд. — Той затвори очи и тя се вгледа в удоволствието, което се бе изписало върху лицето му.

След това потърка с палец върха на възбудата му, той ахна и отвори очи едва забележимо.

— Направи го пак.

Стори го и той я придърпа към себе си за страстна целувка. Ръцете му водеха нейните, показваха й как да се движи, къде да се задържи по-дълго или да натисне повече. Той отметна глава назад и дишането му се накъса.

— Така добре ли е?

Майкъл простена и отвърна:

— Идеално е. Не искам никога да спираш.

Пенелопи нямаше никакво намерение. Харесваше й да вижда, че изпитва наслада.

Той не издържа и я дръпна рязко.

— Стига толкова. Не и преди да вляза в теб. — Бузите й порозовяха и той се засмя тихо. — Фактът, че искам да съм вътре в теб, притеснява ли те, красавице?

Тя поклати глава.

— Притеснява ме моето желание да те усетя в себе си. Дамите не би трябвало да мислят за такива неща.

Съпругът й я целуна страстно.

— Не искам никога да криеш неприличните си мисли. Всъщност бих желал да чуя всяка една от тях. Искам да ги превърна в реалност.

Ръцете му творяха чудеса между бедрата й и тя се задъха.

— Майкъл, искам още.

— Още от кое, красавице? — Погали с върховете на пръстите си мястото, където тя копнееше да го усети. — Още ето тук?

Пенелопи ахна и той се отдръпна, преди да чуе отново името му да се откъсва от устните й с молба.

— Или тук? — Единият му дълъг пръст се плъзна в нея и тя простена.

— Навсякъде.

— За каква алчна жена съм се оженил — подразни я той и я целуна отново, без да спира да описва леки, едва доловими кръгове около женствеността й. Той повдигна вежда и втори пръст се присъедини към бавната игра на удоволствия, която бе започнал първият. — А тук?

— Да. — Думата бе едва прошепната и той приближаваше целта.

— Тук?

Още по-близо. Тя прехапа устни и затвори очи.

— Да.

— Тук?

Толкова. Близо.

Остана абсолютно неподвижна. Не искаше той да спира.

— Обичам да те докосвам тук, Пенелопи — промълви, докато умелата му ръка продължаваше изследването си. — Обичам да усещам формата и мекотата ти, да чувствам колко си влажна за мен. — Пръстите му отново я погалиха и той продължи да шепне: — Обичам да те изследвам.

— Направи го… — не се сдържа тя.

— Кое, любима? — Гласът му бе истинско въплъщение на невинността. Абсолютен лъжец.

Пенелопи усети как я изпълва внезапна смелост и срещна погледа му.

— Знаеш кое.

Той се ухили.

— Да го направим заедно.

Това бе вече прекалено. Тя плъзна ръка между телата им. Улови неговата и накрая, най-накрая я притисна към себе си. Отпусна се над него, срещна погледа му и искрящото там удоволствие и едва удържания копнеж. Пръстите му си проправиха път през меките къдрици и започнаха да галят и да масажират, направлявани от нейната ръка, която бе уловила китката му. Палецът му описа бавен умопомрачителен кръг, който я накара да се пита дали не сънува.

Майкъл я наблюдаваше как се бори да устои на вълните от удоволствие, които я заливат, и реши да я подразни не само с пръсти, но и с думи:

— Това ли, любима? Така приятно ли ти е?

Пенелопи бе така изгубена във вихъра на чувствата, които порочните му пръсти събуждаха, че едва успя да промълви нещо в отговор, и той започна да я докосва точно където и както й се искаше. Сякаш познаваше тялото й по-добре, отколкото тя самата. Сякаш то му принадлежеше.

А може би наистина бе така.

Един от прекрасните му дълги пръсти се плъзна в нея, а ръбът на дланта му притисна най-чувствителното й място и тя извика името му, притискайки се към ръката му с усещането, че ще се случи нещо невероятно.

— Майкъл — прошепна. Искаше повече. Искаше всичко.

Изпълваха я желание и страст и искаше той никога да не спира да докосва най-съкровената част от нея. Онази част, която вече му принадлежеше.

— Почакай ме — прошепна той. Притисна се към нея и отдръпна пръсти, за да може тяхното място да бъде заето от върха на възбудата му, която се отърка в нея, докато устните му шепнеха: — Господи, Пенелопи… Ти си като огъня. Като слънцето. Нищо не може да ми попречи да те желая. Искам да вляза в теб и да остана така завинаги. Ти си новият ми порок, любима… По-опасна си от всеки друг, който съм имал досега.

Майкъл се плъзна малко по-напред и стисна зъби, спирайки, преди да проникне в сърцевината й… там, където тя копнеше да го приеме. Харесваше й да го усеща толкова близо до себе си, но й се искаше да бъде още по-дълбоко в нея.

Той застина.

— Е, Пенелопи. — Тя отвори очи и срещна сериозния му поглед. Майкъл сведе глава към устните й, за да ги завладее с бавна целувка, изпълнена с обещания. — Много съжалявам, ако някога си се чувствала опозорена, любима. Тук и сега няма нещо в теб, което да не е истински скъпоценно за мен. Искам да го знаеш.

Очите й се наляха със сълзи при тези изненадващи и толкова искрени думи.

Кимна.

— Зная.

Той не отмести поглед.

— Наистина ли? Виждаш ли колко си важна за мен? Усещаш ли го? — Тя отново кимна, а една сълза се стече по бузата й и опари топлата кожа на рамото му. Той вдигна ръка и проследи с палец солената следа, която бе оставила след себе си. — Обожавам те — промълви. — Бих искал да бъда мъжът, когото заслужаваш.

Пенелопи на свой ред вдигна ръка, за да улови неговата.

— Майкъл… ти можеш да бъдеш този мъж.

Той затвори очи и я придърпа към себе си за опустошителна целувка, преди да отпусне ръка надолу, за да открие вълшебното местенце, където в тялото й се надигаше удоволствието. Дълго я гали и милва, отново и отново в съвършен, почти непоносим ритъм, докато тя не започна да се люлее срещу ръката му, усещайки как всеки момент ще изгуби контрол. Той застина точно преди тя да достигне върха и я остави да дойде на себе си, след което отново я издигна до подножието на рая и пак спря.

Пенелопи изплака от нетърпение.

— Майкъл…

Той целуна извивката на врата й и прошепна в ухото й:

— Още веднъж. Още веднъж и ще ти позволя да вземеш каквото желаеш. Ще ти позволя да вземеш мен.

Когато този път я доведе почти до ръба, проникна в нея с един-единствен дълбок, плавен тласък. Изпълни я изцяло и тя се изгуби във водовъртежа на екстаза, отпусната в безопасната му прегръдка. Двамата се задвижиха в ритъм и тя изкрещя името му, молейки го за още, а той продължи да изпълнява желанието й, докато вече не можеше да диша, нито да говори и просто се отпусна в обятията му, останала без сили.

Прегръща я сякаш цяла вечност, а ръцете му галеха нежно и търпеливо гърба й.

Никога нямаше да спре да го обича.

Не заради неописуемата наслада, която й бе подарил, а заради почти непоносимата нежност, с която я обгръщаше сега. Заради начина, по който я милваше и шепнеше името й, сякаш разполагаше с всичкото време на света, макар все още да я изпълваше докрай, твърд и незадоволен. Беше отложил удоволствието си, за да се увери, че тя е получила своето.

Толкова усилено се бе старал да прикрие тази част от себе си, но сега нежността се бе появила на повърхността. И тя обичаше тази негова страна.

Обичаше него.

А той никога нямаше да приеме любовта й.

Тази мисъл я накара да замръзне и тя вдигна глава. Боеше се да срещне погледа му, за да не издаде мислите си. Ръцете му се стегнаха около нея.

— Нараних ли те? — Гласът му бе станал дрезгав, сякаш не можеше да понесе тази мисъл.

Тя поклати глава.

— Не…

Майкъл се раздвижи под нея и се опита да се отдръпне.

— Пенелопи… остави ме… не искам да те нараня.

— Майкъл.

Прекалено бе уплашена, за да говори, боеше се, че ако отвори уста, може да каже нещо, което той не желае да чува, затова безмълвно се раздвижи, надигна се съвсем леко и се отпусна надолу. Той отметна глава назад, очите му се присвиха до тънки цепки, след това стисна зъби, за да запази самоконтрола си. Пенелопи повтори движението и прошепна:

— Докосни ме.

Думите го накараха да се отпусне и той най-накрая помръдна.

Тя въздъхна и двамата се задвижиха в унисон, ръцете му уловиха бедрата й, за да я насочват, а нейните се отпуснаха на раменете му.

— Още… — прошепна му, знаейки инстинктивно, че може да й даде повече.

И той го направи.

— Красивата ми Пенелопи… Толкова страстна, нежна и невероятна — промълви в ухото й. — Докато те гледах как се разтапяш в ръцете ми, помислих, че ще умра от удоволствие. Красива си, когато достигаш върха. Искам да те отведа там отново… и отново… и отново. — Ритмичните му тласъци подчертаваха изречените думи, докато ръцете му галеха гърба и раменете й, преди да се спуснат надолу, за да насочват движението й.

— Майкъл, аз… — В този миг ръцете му се озоваха между телата им, за да я докоснат, и той навлезе толкова дълбоко в нея, че тя не успя да довърши изречението. Защото отново доближи онова невероятно, неописуемо усещане, което се надигаше в нея, и тя най-много от всичко на света искаше да го достигне.

— Кажи ми — прошепна Майкъл дрезгаво и усили тласъците си, за да й подари всичко онова, което дори не бе подозирала, че иска. От което не знаеше, че се нуждае.

Обичам те.

Успя някак да възпре устните си да изрекат тези думи, докато летеше на гребена на удоволствието. Той се присъедини към нея и изкрещя името й в тъмнината на стаята.