Матю Арлидж
Куршум за двама (92)

92.

Чарли се взираше в екрана на компютъра със свит на топка стомах от напрежение. Скайп чуруликаше с познатия тон за звънене, а Чарли се молеше някой да вдигне. Съдбата на Стефани Байнс висеше на косъм.

Издирването беше изтощително, но Чарли нито за миг не изгуби надежда. Придружена от детективите Бриджис и Граундс, тя бе преровила всяка долнопробна кръчма, кафене и нощен клуб в Саутхамптън, че и отвъд. Разговорът винаги протичаше по един и същ начин.

— Аха, познаваме Стефани. Работеше тук преди няколко месеца. Клиентите много я харесваха, особено мъжете.

— А знаете ли къде е тя сега?

— Никаква представа. Един ден просто не дойде на работа.

Първоначално Чарли се ядосваше изключително много. Всяко внезапно изчезване в този случай предизвикваше напрежение, но постепенно пред Чарли започна да се изгражда образа на жена, която не можеше дълго да се задържи на едно място и не се чувстваше удобно в кожата си; жена, която нямаше навика да се привързва силно към нищо и никого. Тя беше пътешественик, пуснал котва на Южния бряг, но нещо подсказваше на Чарли, че това беше временен пристан. Затова тя спря да трамбова улиците и се върна в управлението, за да провери международните пътувания. Последната следа от нея в Саутхамптън бе оставена през септември, затова започна оттам. С помощта на колегите си загря телефоните на авиокомпаниите „Кантас“, „Бритиш Еъруейз“, „Емирейтс“ и накрая удари джакпота със „Сингапур Еърлайнс“. 16 октомври, Стефани Байнс, еднопосочен билет до Мелбърн. Допълнителните проучвания разкриха, че Стефани имаше сестра, която живееше в предградие на Мелбърн, и че Стефани вече бе открита — очевидно жива и здрава — в дома й там.

Но Чарли не искаше да рискува, затова и в момента се опитваше да се свърже с нея в Скайп. Убийцата умееше да подвежда и мами толкова умело, че Чарли нямаше — не можеше — да се успокои, докато не видеше Стефани със собствените си очи.

И най-после я видя. С повече слънчев загар от преди, по-руса от преди, но със сигурност — Стефани. Малка победа за Чарли, Хелън и екипа. Поне един бяха спасили. Дали импулсивното решение на Стефани да се завърне у дома, проваляше изпипаните до последен детайл планове на убийцата?

Стефани нямаше нужда от много насърчаване да тръгне отново на път. Беше се върнала у дома едва преди три седмици, но вече се задушаваше, чувстваше се маловажна. Наложи се Чарли да импровизира, да съчини история за незначителен риск за безопасността й във връзка с гангстерското разследване, което Стефани им помогна да приключат. Беше спокойна и уверена, но спомена, че за Стефани и семейството й би било най-добре, може би, ако предприеме кратко пътуване — до Куинсланд, Червения център, без значение — докато те разнищят нещата тук.

Чарли приключи видеоразговора им с оптимистично усещане — може би убийцата не беше непобедима в крайна сметка.

Вниманието й бе привлечено от Марк, който й махаше от другия край на оперативната зала. Тя веднага изтича при него.

— В наблюдателния пункт току-що са получили обаждане. Танер е била забелязана да проси до старата детска болница на „Спайър стрийт“.

— Кога?

— Преди пет минути. Обадила се е майка с бебешка количка. Дала на Танер една лира и едва не се разделила с цялото си портмоне при пазарлъците.

Веднага поеха към центъра на града. Танер ли беше тяхната убийца? Съвсем скоро щяха да разберат. Чарли усети как пулсът й се ускорява, докато с Марк се носеха с висока скорост към местопрестъплението. Почувства се добре — отново бяха заедно в играта и приближаваха развръзката.