Матю Арлидж
Куршум за двама (89)

89.

Чарли Брукс не обичаше алкохол. По принцип. И барове, които отваряха в девет сутринта, не бяха нейната естествена среда. Но днес ги обикаляше наред, потапяйки се в друг, по-мрачен свят. Има барове, в които ходиш, за да ухажваш любимия си. В други отиваш, за да се качваш на масите и да пееш. Има и такива, които избираш, за да се напиеш до смърт. Макар и рано сутринта „Котвата“ бе почти пълна — с пенсионери, алкохолици и всички онези, които отиваха някъде просто за да не бъдат сами.

Въпреки забраната за пушене, вътре се носеше силна миризма на цигари. Чарли се запита за какво ли още си затваряха очите в това долнопробно заведение. Градският съвет от години се опитваше да закрие тези крайбрежни кръчми, но големите пивоварни упражняваха огромното си влияние и заведения, които продаваха добра бира на цена две лири за халба, винаги щяха да са пълни с клиенти.

Очертаваше се изтощителна обиколка. Около доковете на Саутхамптън имаше премного съмнителни кръчми, а Чарли трябваше да ги посети до една. Още щом прекрачеше прага, всички наостряха уши и гузно се оглеждаха. Въпреки старанието си да се облече по-скромно, тя пак изглеждаше твърде привлекателна и твърде свежа за тези места и незабавно възбуждаше любопитството — а в някои случаи и подозрението — на клиентелата. Никой не я посрещна топло и тя вече започваше да губи надежда, когато най-после направи пробив.

Луиз Танер, или Луи, както я знаеха местните, бе редовна клиентка на „Котвата“. По някое време щеше да дойде. Просто трябваше да седне и да я почака. Можеше ли това да се нарече напредък? Все пак бе по-добре от нищо, затова Чарли си взе питие и място в ъгъла в дъното на кръчмата. Така имаше добра видимост към входа, без да се разкрива, и това я поставяше в изгодна позиция.

Опита се да си представи как ще изглежда Луиз. Разполагаха единствено с официалната снимка от служебното й полицейско досие, а тя беше доста стара. По онова време е била мускулеста полицейска служителка с руса коса, пригладена назад в стегната конска опашка, и разстояние между предните зъби. Човек не би я нарекъл привлекателна, но въпреки това в излъчването й имаше нещо внушително и впечатляващо. Физическата й сила се бе оказала полезна при спасяването на всички онези хора заедно с Хелън, но последствията бяха разкрили сериозна липса на психическа стабилност. Човек не можеше да предвиди как би реагирал при травмиращо преживяване, но докато Хелън Грейс бе успяла да го потисне или капсулова, или да се справи с него по някакъв начин, Луиз Танер не бе имала този късмет. Дали заради опожарената плът на някои от по-младите жертви? Или заради шофьора, премазан между автобуса и бетонния стълб? Или заради горещината, миризмата, страха и тъмнината? Каквато и да бе причината, Луиз се бе опитала да излекува травмата. Посещения при психоаналитик, преминаване на половин работен ден, подкрепа от околните, но въпреки всичко година по-късно напуснала.

Колеги и приятели се опитвали да поддържат връзка с нея, но Луиз ставала все по-враждебна и огорчена. Хората казваха, че пиела твърде много, дори подозирали, че се забърква в дребни престъпления. И постепенно всички прекъснали контакт с нея, докато накрая не останал никой — дори семейството й — който да посочи местонахождението й.

Животът й се бе развил неблагоприятно, в пълен контраст с този на Хелън, която се бе изстреляла високо в кариерата си и сега се наслаждаваше на парите и служебното положение, които носеше рангът й на детектив инспектор. Танер някак си обвиняваше Хелън за собствените си проблеми, оттам и ненавистните писма, които периодично изпращаше до управлението в Саутхамптън. Хелън ги бе изхвърлила от съзнанието си, но сега се оказаха полезни — клеймото от Саутхамптън разкриваше, че Танер все още живееше в града. От време на време някой я виждаше в района и вътрешният инстинкт на Хелън й подсказваше, че Луиз не би избягала далеч от местата, които познаваше. Точно поради тази причина сега Чарли стискаше чаша с топъл портокалов сок в дъното на една от най-противните кръчми, които някога бе посещавала.

Времето се влачеше. Чарли започна да се чуди дали това не беше някаква шега. Дали собственикът не бе успял някак да предупреди Луиз? Може би в момента двамата се кискаха на тъпата детективка, която си губеше времето в безполезна засада.

И тогава забеляза раздвижване на входа. Жена в шушляково яке и спортно долнище влезе с небрежна походка в заведението. Личеше си, че е редовен клиент. Чарли успя да види част от лицето й и кичур провиснала руса коса. Дали това бе Луиз?

Тя се запъти уверено към бара и подхвърли шега на собственика. Две думи в отговор от негова страна и тя веднага погледна към Чарли. Докато присвиваше очи към непознатата в мрака в дъното на бара, Чарли се убеди, че това несъмнено бе Луиз. Погледите им се срещнаха, секунда-две за преценка на ситуацията, после Луиз Танер се обърна и изчезна.

Чарли хукна по петите й. Луиз тичаше с всичка сила с петдесетина метра преднина. Надолу по тесните калдъръмени улички, които пресичаха запазения от средновековието район, после през главния път в посока към товарните складове на Западното пристанище. Чарли удвои усилията си, дробовете й вече горяха. Луиз определено не беше в добра форма, тичаше тромаво и някак особено, което предполагаше, че я мъчи стара физическа травма, но въпреки това се оказа изненадващо бърза, сякаш отчаянието й даваше крила.

Чарли бе само на десет метра зад нея, когато Луиз внезапно свърна надясно и влезе в Склад 24, хранилище за полски товари, където контейнерите бяха наредени един върху друг до небето. Чарли смени посоката и се втурна след нея. Ала Луиз не се виждаше никъде.

Чарли изруга. Сигурно ги делеше една ръка разстояние, но с толкова много тесни пътеки между контейнерите и толкова много ъгли за криене откъде да започне, за бога? Тя се затича наляво, после рязко спря и се ослуша. Да, ето го пак. Приглушено прокашляне. Луиз пушеше много и тичането със сигурност бе измъчило дробовете й. Чарли се сниши и тръгна пипнешком покрай задната част на най-близкия контейнер, водена от приглушените, но упорити прокашляния. И тогава я видя, с гръб към нея, като в капан, стига Чарли да успееше да я докопа.

Чарли бе на десетина метра от Луиз, когато тя се обърна и я погледна отчаяно, като подивяла. И точно тогава видя ножа — късо, злокобно оръжие, което Луиз насочи към нея. Чарли инстинктивно отстъпи назад, осъзнавайки за пръв път опасността, на която бе изложила както себе си, така и нероденото си бебе.

Луиз тръгна към нея. Чарли заотстъпва все по-бързо, като в същото време се опитваше да запази спокойствие.

— Просто искам да поговоря с теб, Луиз.

Но обектът на преследване не каза нищо, само надяна качулката обратно на главата си, сякаш за да прикрие самоличността си. По-близо, още по-близо… Чарли не откъсваше поглед от приближаващото се острие.

Бам! Чарли се блъсна в металната стена на контейнера. Тя се завъртя и осъзна — твърде късно — че се бе озовала в безизходна ситуация. Имаше време само да се обърне и да се предаде с вдигнати ръце. Луиз я сграбчи за яката и я блъсна назад. Насочи ножа към гърлото на Чарли и започна да я претърсва. Гневът й премина в отвращение, когато откри полицейската значка и радиостанцията. Тя ги хвърли на пода и се изплю отгоре им.

— Кой те изпрати? — излая Луиз.

— Провеждаме разследване…

— КОЙ те изпрати?

— Хелън Грейс… детектив инспектор Грейс.

Луиз застина, после лицето й се озари от доволна усмивка.

— Ще й предадеш ли едно съобщение от мен?

— Разбира се.

Острието на ножа проряза гръдния кош на Чарли, минавайки на косъм от гърлото й. От дългата рана точно над гърдите бликна кръв. Чарли застина в шок, но противното кискане на Луиз я върна в действителността.

— Стига ли ти?

Захвърлената радиостанция внезапно изпука. Луиз се сепна и отклони поглед към нея, а Чарли рязко вдигна лявата си ръка и изби ножа от ръцете й. После се хвърли напред, но юмрукът на Луиз я улучи в гърлото. За миг се почувства така, сякаш ларинксът й бе прекършен. Задушаваше се, не можеше да диша и трябваше да се подпре на стената. Когато вдигна поглед, Луиз вече излизаше навън, готова да избяга. Чарли понечи да я последва, но веднага спря и повърна. Не можеше да направи и крачка повече.

Тя взе радиостанцията и повика подкрепление, после бавно тръгна към изхода. Обземаше я ужас, нуждаеше се от свеж въздух. Вдиша дълбоко, дробовете й се изпълниха с морски въздух и тя мигновено се почувства по-добре. После вдигна поглед и с изненада видя униформени полицаи, които вече тичаха към нея. Зад тях, в близост до Склад №1, кипеше суматоха и се виждаха още полицаи. Складът не бе използван от години — или поне така си мислеха. Там се случваше нещо. Униформените полицаи, които се погрижиха за Чарли, й разказаха всичко. По-рано тази сутрин избягали от час ученици открили мъж на средна възраст в полумъртво състояние, който лежал в безсъзнание в нечистотиите си в товарен контейнер.

Бяха открили Санди Мортен.