Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eeny Meeny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Куршум за двама

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 26.03.2015

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1437-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4373

История

  1. — Добавяне

2.

Жената извика от болка. После притихна. По гърба й се образуваха синини. Джейк отново вдигна камшика и го стовари с плющене. Жената потръпна, извика, после каза:

— Пак.

Тя рядко казваше нещо различно. Не беше от приказливите. Не беше като някои от другите му клиенти. Администраторките, счетоводителките и чиновничките, закотвени във връзки без секс, копнееха да говорят, да бъдат харесвани от мъжа, който ги биеше срещу заплащане. Тя бе различна — затворена книга. Никога не спомена откъде е научила за него. Или защо е дошла. Съобщаваше инструкциите си — нуждите си — ясно и делово, после му казваше да се хваща за работа.

Винаги започваха със завързване на китките й. Две кожени ленти с шипове, здраво опънати, така че ръцете й да са като приковани към стената. Железни окови около глезените придържаха ходилата й към пода. Сгъваше дрехите си грижливо, подреждаше ги на осигурен за целта стол и заставаше права, окована, по бельо, в очакване на наказанието си. Нямаше ролеви игри. Никакви „Моля те, не ме наранявай, татенце“ или „Аз съм лошо, лошо момиче“. Тя просто искаше той да й причинява болка. В известен смисъл беше истинско облекчение. След определен период от време всяка работа се превръща в рутина и той се радваше на моментите, в които не му се налагаше да насърчава фантазиите на тъжни кандидат-жертви. Същевременно изпитваше безсилие пред отказа й да изгради нормални взаимоотношения с него. Най-важният елемент във всяка среща между Роб и Господар бе доверието. Смирената необходимост да знаеш, че си в сигурни ръце, че господарят ти познава личността ти, нуждите ти и може да ти даде удовлетворяващо преживяване при условия, приемливи и за двете страни. Ако то липсва, нещата бързо се превръщат в насилие, дори в изнасилване — а това определено не беше по вкуса на Джейк.

И той започна да чопли информация — невинен въпрос тук, случаен коментар там. С течение на времето успя да сглоби основното: че тя не беше родом от Саутхамптън, че нямаше семейство, че наближаваше четиридесет и това не я тревожеше. Освен това бе разбрал, че нейната цел беше болката. Сексът не я интересуваше. Тя не искаше да бъде предразполагана или възбуждана. Искаше да бъде наказвана. Ударите никога не стигаха твърде далеч, но бяха силни и непрестанни. Тялото й можеше да ги понесе — беше висока, мускулеста, в отлична физическа форма — а старите белези подсказваха, че не беше новак в тази област.

И все пак, след всичките му опити да измъкне информация, след всичките му внимателно формулирани въпроси, имаше само едно нещо, което Джейк знаеше за нея със сигурност. Веднъж, докато се обличаше, служебната й карта се изхлузи от джоба на сакото и падна на пода. Тя я грабна веднага — мислеше, че той не я е видял, но грешеше. Джейк винаги бе смятал, че притежава усет към хората, но този път се оказа абсолютно неподготвен. Ако не беше видял документа, никога не би предположил, че тази жена е полицай.