Матю Арлидж
Куршум за двама (74)

74.

Това беше най-странният ден. Най-хубавият и най-лошият едновременно. Чарли лежеше в леглото, опитвайки се да го осмисли.

След като Хелън си тръгна, екипът се залови за работа, воден от енергията и устрема на Чарли. Тя насърчаваше хората си да бъдат безмилостни с управителите на клиниките, които отговаряха уклончиво и се криеха зад лекарската тайна, и екипът напредваше добре по списъка с хирурзи, квалифицирани да извършват операции за смяна на пола. В крайна сметка обаче удариха на камък. Всички бяха разпитани, но никой не разпозна Мартина, нито пък успя да хвърли светлина по въпроса за самоличността й от периода, когато е била мъж. Налагаше се да разширят търсенето. Съществуваха няколко десетки клиники в цялата страна, които извършваха тази процедура, така че трябваше да се свържат с всички. Молеха се Мартина да не е правила операцията си в чужбина — това би било почти непосилно за ограничените им ресурси, а те отчаяно се нуждаеха от следа, която да ги насочи в правилната посока. Чарли остави момчетата да се занимават с това. Виеше й се свят от умора и имаше нужда от кратка почивка. Докато шофираше към дома си, настроението й се пооправи при мисълта да прекара мъничко ценно време с приятеля си и котката, да хапне прилична храна и най-важното — да поспи.

Ремонтна дейност на пътя. И отклонение. Досадно, но какво да се прави. Ала това означаваше, че Чарли трябваше да избере необичаен маршрут към дома си. Маршрут, който минаваше точно покрай апартамента на Марк. Обзе я внезапно чувство за вина, когато осъзна, че за кратко го бе забравила напълно. Беше толкова устремена да докаже на себе си (и на Хелън, естествено), че може да ръководи екипа. И докато го правеше, се бе проявила като лош водач и недостоен приятел — човек не биваше да забравя ранените другари в отчаяните си усилия да спечели битката.

Мислено се укори за своята безсърдечност, отби колата и слезе. Дали това бе добра идея? Може би не, но искаше да поспи тази нощ, а единственият начин да успокои съвестта си, бе да провери състоянието на Марк. Никой друг от полицията не би го направил, със сигурност.

На какво се бе надявала? Че Марк ще се чувства изненадващо добре? Той бе развалина — вонеше на пот и алкохол.

— Вярваш ли й?

Директният му въпрос я завари неподготвена.

— На кого да вярвам?

— На нея. Смяташ ли, че съм ви предал?

Последва дълго мълчание. Имаше две възможности — официалната версия и истината. В крайна сметка тя избра второто.

— Не.

Марк издиша шумно, сякаш досега бе сдържал дъха си. После сведе поглед към пода, за да прикрие емоциите си.

— Благодаря ти — смотолеви, без да я поглежда, но Чарли усети огромното му вълнение. Тя инстинктивно се приближи, седна до него и обгърна с ръка раменете му. Той се притисна към нея, радостен от подкрепата й.

— Мислех си, че се влюбвам в нея, това е най-тъжното.

Ха! Чарли направо зяпна.

— Наистина ли?

Марк кимна.

— И какъвто съм си глупак, мислех си, че от това може да излезе нещо хубаво. А после…

— Може би не е имала друг избор. Може би искрено е смятала, че…

Чарли реши да замълчи. Нямаше начин да довърши изречението, без да го заболи. Обвинението в корупция е най-лошият удар, който би могъл да се нанесе върху полицай.

— Мога да предположа какво говорят по този въпрос в управлението. Но аз съм невинен, Чарли. Не съм направил нищо лошо. И искам да се върна. Ужасно много искам да се върна… Така че… ако има нещо, което можеш да направиш… някакъв начин, по който можеш да й повлияеш и да я накараш да спре това…

Марк замълча. Чарли не успя да измисли отговор. И двамата знаеха, че точно в момента нямаше връщане назад. Дори и да го оправдаеха, кой би го приел обратно, имайки предвид поредицата му от фалстартове и проблеми? В тези времена, когато никой не наемаше нови хора, човек не бе склонен да рискува, особено ако съществуваше и най-слабо съмнение за безотговорност или непочтеност. С какви думи Чарли да го успокои, без да го лъже?

— Ще го преодолееш, Марк. Сигурна съм.

Не беше сигурна, че си вярва. Не беше сигурна, че и Марк й вярваше. Тръгна си с обещанието, че скоро ще се отбие пак. Марк дори не си даде сметка, че вече я няма, и отново потъна в себе си.

Докато шофираше към дома си, Чарли се разкъсваше от съмнения. Марк не беше от онзи тип хора, които биха направили нещо глупаво, нали? Не й се вярваше, но кой би могъл да каже със сигурност? Той очевидно беше съсипан. Нямаше нито съпруга, нито дете у дома, не ходеше на работа, залиташе към чашката…

Изведнъж всички тези мисли натежаха в съзнанието на Чарли. Главата я заболя, стомахът й се бунтуваше. Повдигаше й се и тя спря колата в една отбивка. Отвори вратата тъкмо навреме и мощно повърна обяда си на два пъти върху асфалта. Едва тогава й олекна.

По-късно вкъщи, сгушена в топлата прегръдка на приятеля си Стив, я нападнаха друг тип съмнения. Измъкна се тихичко от сънената им прегръдка, вмъкна се на пръсти в банята и отвори шкафа над мивката. Обзета от нетърпение и тревога, отвори картонената кутийка.

Десет минути по-късно вече имаше отговор. Беше бременна. Опитваха безуспешно цяла вечност и ето, най-после… Миниатюрно синьо кръстче. Вторият тест даде същия резултат. Едно от онези дребни неща, които преобръщат живота ти колосално. Стив кротко спеше в неведение, докато Чарли продължаваше да седи на ръба на тоалетната чиния, все още изненадана. И за пореден път в този ден очите й се напълниха със сълзи. Само че този път не от мъка, а от радост.