Матю Арлидж
Куршум за двама (50)

50.

Хелън пристигна на работа преди всички останали. След пълното си отдаване на Марк предишния ден съмненията и страховете й отново се завърнаха. Обичайното й състояние на предпазливост постепенно я обземаше отново и тя започваше да се затваря в себе си. Бореше се с този демон, отблъскваше го — твърдо решена, както никога, да не му се дава — ала не беше сигурна каква маска щеше да сложи, когато видеше Марк, и по тази причина подрани, за да си даде време да се подготви.

Марк дойде точно навреме и веднага се залови за работа. По това време повечето хора от екипа им бяха пристигнали. Хелън хвърли дискретен поглед към него и се запита дали някой друг от екипа им забелязваше колко по-добре изглеждаше той напоследък. Беше отслабнал, поруменял и измъченият му вид бе напълно изчезнал. Зачуди се дали цял ден щяха да заобикалят учтиво темата за леката промяна в отношенията си, но не след дълго Чарли сложи край на размишленията й. Бе дошла рано, за да информира Хелън за последните разкрития.

Хелън бе приложила стария си номер — да задържи заподозрения достатъчно дълго, за да се сдобият с разрешително за обиск — така че на Хана Микъри не й бе останало време да подготви защитата си или да унищожи каквито и да било улики. Бяха конфискували компютъра й — това я вбеси — и повечето й тефтери, дневници и прочее. Естествено, нямаха право на достъп до досиетата на пациентите й — поверителна информация — но имаше начини да се научи това-онова за някой пациент, ако се наложеше. Това обаче щеше да почака.

Едно нещо ставаше ясно незабавно. Тя знаеше ужасно много неща за тези убийства. Имаше всички изрезки от вестниците за смъртта на Сам, на Бен, на Мари и Ана, както и снимки. Но не само онези, подбрани от местните вестници (които на свой ред ги бяха копирали от „Фейсбук“, училищни албуми и т.н.). Не, това бяха снимки на Ейми и Питър, които бе правила самата тя след събитието. Откриха и телефонния номер на Ейми, надраскан набързо в работния й тефтер. Защо имаше този номер, след като — според нейните показания — не познаваше Ейми и никога не бе разговаряла с нея?

Разполагаше със служебните данни на Питър, имейл адреси и — най-интересното — работния му график, с дразнещата подробност, че графикът бе за периода от завръщането на Питър на работа след инцидента, така че не биха могли да го свържат по никакъв начин с отвличането му.

Компютърът беше по-костелив орех. Хана бе помолена да даде доброволно паролата си, но тя отказа, така че се наложи да го направят по трудния начин. Много хора смятат, че тези неща са гаранция за сигурност, но грешат, и макар че трябваше да изчакат търпеливо изготвянето на съответната документация, Хелън реши да избърза и не след дълго момчетата от компютърния отдел успяха да разбият паролата.

Чарли бе успяла да свърши по-голямата част от подготвителната работа, затова изчака Хелън да прегледа файловете в лаптопа на Хана. Повечето от тях бяха скучни — служебни и лични текущи задачи — но имаше и дълбоко заровено съкровище. Скрита от списъците на компютърното съдържание се намираше заключена папка, именувана просто „Б. Съблазън“… но и тя бе отворена бързо.

Хелън направо подскочи, когато видя съдържанието й. Копие от свидетелските показания на Ейми, дума по дума, дадени пред Хелън в стаята за разпити. Детектив Грейс присви очи, неспособна да повярва на това, което виждаше. Тя кликна върху иконата за видеоплейър в същата папка и най-големите й страхове се сбъднаха — видеозапис с идеално качество на травмираната Ейми, докато дава показания в присъствието на Хелън. Която и каквото и да бе Хана, тя със сигурност имаше полицай на своя страна. Полицай, който й бе дал тези кадри. Но с каква цел?

Чарли издиша шумно. Разследването бе направило важен, но взривоопасен напредък. За корупция ли ставаше въпрос? Тайно споразумение? Или в тези убийства бе замесен и полицай?

— Затворѝ това. И нито дума на никого.

Чарли кимна и Хелън се изправи тихо и съвсем дискретно отиде да говори с началника си.