Матю Арлидж
Куршум за двама (70)

70.

Веднага щом влезе в стаята на разследването, Чарли усети всеобщото настроение. Когато разследването кипи с пълна пара, помещенията са шумни, оживени, с напрегната атмосфера. Но днес тук бе тихо, дори печално и не беше трудно да се разбере причината. Бюрото на Марк бе разчистено, по таблото му за съобщения нямаше никакви лични снимки или бележки. Сякаш не бе съществувал никога.

Но хората от екипа харесваха Марк и всички усещаха липсата му. Може и да бе уязвим и неудачник, но това беше част от чара му, особено за момичетата. Малкото изгубено момченце. Освен това беше умен и забавен, а когато се съсредоточеше над работата си — и добър полицай. Но сега всички тайно се питаха дали наистина познаваха Марк. Дали бе възможно да ги е продал? Нима цялата им съвместна работа бе отишла на вятъра, предадена в ръцете на противника? Толкова ли му трябваха пари, та да ги предаде по този начин? Всичко това тревожеше Чарли — винаги бе харесвала Марк — и тя си отбеляза наум да провери какво се бе случило с личните му вещи. Залови се за работа, но празният стол постоянно дразнеше периферното й зрение.

Хелън пристигна малко след девет и всички положиха херкулесовски усилия да изглеждат весели и да се държат така, сякаш нищо необичайно не се бе случило. Хелън, както обикновено, незабавно извика Чарли, за да научи новините. Изглеждаше напрегната и нетърпелива.

— Кажи ми за Мартина.

— Ами… тя е родена като „той“ и вероятно си е направила операцията през последните три до пет години. Не по-рано, съдейки по състоянието на белезите.

— Рекламирала ли е услугите си като транссексуален след операция за смяна на пола?

— Не. Представяла се е с изречението „обичам да се забавлявам и знам как да доставям удоволствие“. Забавна кучка, нещо такова.

— Защо? Клиентите винаги са готови да платят повече за травестити. По-екзотично е, по-специално. Защо да не наблегне на този факт?

— Може би не е искала да привлича прекалено много клиенти?

— Или може би е криела нещо?

Въпросът увисна във въздуха.

— Местна ли е била? — продължи Хелън след кратко мълчание.

— По-скоро не. Другите момичета казват, че е започнала да работи тук преди две години. Уебстраницата й го потвърждава — има местен IP адрес, създаден преди 21 месеца.

— А истинският й адрес?

Чарли поклати глава.

— Засега нищо. Останалите момичета не са знаели за нея почти нищо, била доста затворена в себе си.

— Финансово положение?

— Разговаряме с местните банки, но засега не се е появила сметка на нейно име.

Хелън издиша. Нямаше нищо лесно относно този случай.

— В такъв случай единствената ни надежда са болниците. Колко местни клиники правят този вид операции?

— Петнайсет. Вече се свързахме с всичките, макар че повечето от тях не откликват ентусиазирано, когато се налага да обсъждат клиентите си.

— Ами ентусиазирайте ги тогава. Разкажете им какво се случи с Мартина, покажете им снимките. Трябва да разберем коя е била тя… той.

Чарли не успя да потисне усмивката си; Хелън — също, което не се случваше често. Дали Чарли се заблуждаваше, или отношенията им наистина се подобряваха, след като Хелън я подложи на огромно изпитание? Чарли беше бясна след сблъсъка им — някой да се съмнява в почтеността ти по такъв начин — и дори обмисляше да помоли да я преместят. И въпреки това все още искаше да се хареса на Хелън, все още копнееше за уважението й. В интерес на истината всички жени в полицията искаха да бъдат като нея. Тя беше най-младият детектив инспектор в Хампшир и израстването й в полицейската йерархия бе зашеметяващо. Тя нямаше съпруг и семейство и това й даваше несправедливо предимство в очите на много жени, но въпреки всичко тя се справяше удивително добре. Беше пример за подражание за всички.

Хелън се обърна към екипа.

— Детектив Брукс ще ръководи нещата днес. Задача с приоритет: клиниките. Знам, че днес сме с един човек по-малко и че всички имате въпроси относно това. Когато настъпи подходящият момент, ще ви предоставя малко повече информация. Но засега искам всички да се съсредоточите върху работата си. Имаме убиец за залавяне.

И след тези думи излезе. Чарли веднага започна да раздава задачи на Сандерсън, Макандрю и останалите, които ги приеха без оплаквания, въпреки че повечето имаха същия ранг като нея. Твърдо решена да изглежда като сериозен професионалист, Чарли действаше енергично и уверено, но вътрешно се усмихваше широко. За пръв път откакто се помнеха, Хелън поверяваше юздите на друг.