Матю Арлидж
Куршум за двама (21)

21.

Хелън така и не стигна до спортната зала. Още щом влезе в стаята на разследването, Чарли се втурна към нея. Този път обикновено жизнерадостната Чарли имаше сериозно изражение. След кратък разговор на четири очи двете веднага излязоха.

— Лесбийска вечер във фитнес залата — пошегува се детектив сержант Бриджис, опитвайки се — безуспешно — да скрие факта, че точеше лиги по видимо хетеросексуалната Чарли.

Хелън и Чарли едва напредваха в оживения трафик в центъра на града на път към отдела на криминалистите. Петминутното пътуване можеше да отнеме и двайсет и пет в пиковите часове, а с предколедните купувачи и гуляйджии, които задръстваха улиците на Саутхамптън, днешният ден се очертаваше от натоварените. Сезонът на фирмените празненства беше в разгара си. Хелън изръмжа от безсилие към автобусите, които задръстваха платната. Тя включи сигналната полицейска лампа и превозните средства неохотно й направиха път. Хелън настъпи педала и премина през прясна локва повърнато — и опръска изненадания извършител по време на деянието му. Чарли едва сдържа усмивката си.

Сребристият „Лексус“ на Бен Холанд бе вдигнат на стенда в очакване на огледа, когато Хелън и Чарли влязоха в отдел „Съдебно-техническа експертиза“. Посрещна ги Сали Стюърт — стожерът на екипа.

— Чарли вече ти е съобщила основните неща, но аз реших, че трябва да го видиш лично.

Те застанаха под колата и погледнаха нагоре. Сали насочи фенерчето си към свода над задното дясно колело.

— Доста мръсно, както би могло да се очаква при количеството километри, което вашият шофьор е изминавал всяка седмица. Но сводът над това колело изглежда — и мирише — по-мръсно от всички останали. Защо? Защото е бил обилно обливан с бензин. — Тя им даде знак да се отдръпнат встрани и спусна колата до нивото на очите им. — Ето защо.

С помощта на колегата си Сали внимателно свали калника от дясната страна на автомобила. Вътрешностите на престижното возило бяха надлежно оголени и лъчът от фенерчето на Сали застина върху резервоара за горивото. Хелън се ококори от изненада.

— Резервоарът е бил пробит. Дупката не е голяма, но е разположена в най-долната част, което гарантира постепенното източване на целия запас от гориво. Съдейки по наслагванията върху свода над колелото, бих казала, че резервоарът е бил почти пълен, когато вашите двама спътници са тръгнали от Борнмът. Горивото е изтичало бързо и равномерно — по моя преценка с приблизително темпо литър и половина в минута — което означава, че вашият шофьор би трябвало да е останал с празен резервоар някъде по средата на пътя през Ню Форест. А защо е избрал да мине точно оттам — това вече не знам.

Хелън не каза нищо. Мозъкът й вече работеше трескаво, опитвайки се да обработи новата информация по случая.

— Следващият ви въпрос е дали това е станало случайно. Всичко е възможно, но смятам, че е било умишлено. Контурът на дупката е твърде добре оформен и кръгъл — сякаш някой е забил с чук малък гвоздей, за да пробие дъното на резервоара. Ако действително е било саботаж, направен е простичко и ефективно.

И с това тя приключи. Не беше нейна работа да търси причините — задължението беше да осигури фактите. Хелън и Чарли се спогледаха — очевидно и двете си мислеха едно и също. След като е напълнил резервоара догоре, Бен едва ли е следил показанията на таблото и е осъзнал твърде късно, че е останал почти без гориво. А когато е забелязал предупредителната лампичка, вероятно са минали не повече от две минути преди резервоарът да се изпразни напълно.

— Тя сигурно е знаела — Хелън сподели мислите си гласно. — Тя трябва да е знаела, че Бен и Питър пътуват по този маршрут всяка седмица. Че Бен винаги зарежда резервоара на тази бензиностанция. Тя очевидно е проучила всичко — вместимост на резервоара, разход на гориво, изчислила е размера на дупката…

— За да спрат точно там, където тя е искала да спрат — продължи мисълта й Чарли.

— Тя ги е дебнела. Това е отправната ни точка. Заеми се със семейството на Ейми — всякакви признаци за натрапници, подозрителни вмъквания в къщата, каквото и да е. Същото се отнася за семейство Холанд и за семейство Брайтстън.

Това бе тяхната отправна точка, първият им ход. Хелън се надяваше, че бяха избрали правилната посока, но имаше усещането, че тази игра щеше да е дълга, тежка и смъртоносна. Вече съзнаваха, че си имаха работа с добре организиран човек, интелигентен и прецизен. Мотивът за тези престъпления оставаше загадка, но за калибъра на този убиец вече нямаше съмнение. Най-големият въпрос сега бе къде се намираха Питър и Бен. И дали щяха да ги открият живи.