Матю Арлидж
Куршум за двама (55)

55.

Чарли Брукс се прозя и се протегна. Ставите й шумно изпукаха — твърде дълго бе седяла в една и съща поза. Взе решение да се раздвижва по-често, да се протяга, да прави упражнения… и точно тогава удари главата си в ниския метален покрив.

Чарли мразеше полицейските наблюдения. Затвореното пространство, боклуците, с които се хранеше, и близостта на колегите си от мъжки пол, които или си падаха по нея, или имаха лоша лична хигиена, или и двете. Понякога работата им даваше резултат, но човек винаги имаше усещането, че забавлението и истинската полицейска работа се случваха някъде другаде. Хелън толкова ли не можеше да намери друга маймуна за тази задача? Настроението й се скапа допълнително, когато хвърли поглед към детектив Граундс, който невъзмутимо чоплеше някаква пъпка на лицето си.

Чарли имаше чувството, че я наказват — макар да нямаше представа за какво. Хелън определено странеше от нея напоследък. Чарли на няколко пъти се изкушаваше да я попита в прав текст какво не е наред, но в последния момент се отказваше. Ала усещането си оставаше. Явно бе разгневила Хелън по някакъв начин и тя я наказваше с дежурство в микробуса до къщата на Микъри.

Хана Микъри рядко напускаше дома си след разпита в полицията. Няколко посещения до бакалията, до будката за вестници и списания и почти нищо друго. Изобщо не бе използвала домашния си телефон, а разговорите й по мобилния бяха кратки и скучни. Определено не възнамеряваше да позволи на подозренията да влияят на професионалния й живот — в момента имаше пациент, жена, с която от един час се бяха затворили в кабинета й. Чарли неволно се питаше дали проблемът й се дължеше на неувереност, или на някакво дребно прегрешение.

Тогава внезапно настъпи раздвижване. Чарли рязко изпъна гръб и насочи фотоапарата си към къщата. Ала нямаше нищо за гледане. Сесията бе приключила и жената просто си тръгваше, предпазвайки се от дъжда с жълтия си чадър. Чарли разочарована се отпусна на стола си и проследи с поглед отдалечаващата се фигура.

Трябва наистина да ти хлопа дъската, за да се облечеш по такъв начин, помисли си злобно Чарли. Пурпурно розовата барета и червеният шлифер — да не би да си въобразяваше, че участва във видео на Принс? Ами обувките на висок ток? Обувки на стриптийзьорка, просто и ясно…

И точно тогава Чарли забеляза, че жената, която току-що бе излязла от къщата, не носеше обувки на висок ток. Носеше обувки с равни подметки.

Чарли нареди на Граундс да тръгва към къщата и светкавично изхвърча от микробуса след пациентката. Тичаше бързо, но безшумно, и успя да скъси разстоянието помежду им, но когато й оставаха само трийсетина метра да я настигне, жената се обърна в профил. Съвсем за кратко, но достатъчно за Чарли да разбере със сигурност, че това бе Микъри, облечена в дрехите на клиентката си. Микъри веднага хукна с всички сили, а Чарли я последва — мисълта за онова, което би казала Хелън, ако я изпуснеше, я тласкаше мощно напред.

Чарли смяташе, че преследването нямаше да й отнеме много време, обаче Микъри си я биваше. Втурна се напряко през оживената улица, без да се колебае, и за миг и като по чудо успя да си проправи път между бързо движещите се автомобили. Чарли тичаше след нея, твърдо решена да не я изпуска.

Двете свърнаха по една от страничните улички. Разстоянието помежду им вече бе само стотина метра и тъй като тук почти нямаше хора, Чарли започна да го скъсява. 80 метра, 60 метра, 50. Все по-близо и по-близо.

Отсреща изникна друга оживена улица. Хана Микъри първа стигна до нея и се спусна да я пресича. Баретата й отдавна бе изхвърчала нанякъде и дългата й кестенява коса се вееше зад нея. Тя стигна до другия тротоар и без да се бави, се гмурна в гостоприемния вход на търговски център „Марландс“. Секунди по-късно я последва и Чарли.

Море от деца на училищна възраст, отегчени, превъзбудени. Мъж от охраната дъвче клечка за зъби. Двама непохватни младежи в тениски с надпис „Сейнтс“. И нито следа от Микъри.

Зърна за миг развяваща се кестенява коса. На най-отдалечения ескалатор. Чарли отново се затича, прескачайки саксии с цветя и малки дечица, докато набираше скорост. Нагоре, нагоре, нагоре, тичаше с всички сили, дробовете й горяха от напрежение. Изблъска от пътя си шляещ се мъж на средна възраст и се втурна на нивото на мецанина. Червеният шлифер изчезна зад вратите на „Топ Шоп“. Там нямаше къде да избяга. Чарли нахълта тичешком в магазина и размаха служебната си карта под носа на охраната. Най-после й се удаваше шанс да погледне гордо Хелън в очите — когато й връчеше така желания трофей.

Само че… това бе друг червен шлифер. Същият цвят, но съвсем друг човек. Необвързана жена, която пазаруваше за романтична среща и бе някак изненадана да се озове в лапите на потен и задъхан детектив от женски пол.

— Какво правите, по дяволите?!

— Мамка му! — Чарли вече се отдалечаваше от уплашената си жертва. Тя улови за ревера най-близкия служител от охраната.

— Видя ли жена в червено палто да минава оттук? НЯКОЙ видя ли жена в червен шлифер?

Чарли погледна морето от безизразни лица и разбра, че няма смисъл. Микъри се бе измъкнала.