Матю Арлидж
Куршум за двама (26)

26.

— Как изглеждаше тя?

Питър Брайтстън потръпна. Побиваха го тръпки от момента, в който го прибраха. Цялото му тяло се тресеше, сякаш излъчвайки ритъма на травмата му по някакъв странен, първичен начин. Хелън бе сигурна, че може да се срути по всяко време. Но полицейският лекар ги бе уверил, че състоянието му позволява да го разпитат, така че…

Не я поглеждаше. Просто се взираше втренчено в пода, тресеше се и се люлееше напред-назад.

— Как изглеждаше тя, Питър?

Питър отново потръпна, после процеди през стиснати зъби:

— Изглеждаше невероятно привлекателна.

Хелън не очакваше подобен отговор.

— Опиши ми я.

Той си пое дълбоко въздух и заговори:

— Висока, мускулеста… черна коса… гарвановочерна коса. Дълга. Под раменете. Тясна бяла тениска. Хубави цици.

— Лице?

— Гримирано. Плътни устни. Не видях очите. Тъмни очила — марка „Прада“.

— „Прада“? Сигурен ли си?

— Харесаха ми. Запомних ги. Реших, че бих могъл да купя такива на Сара по случай годишн…

Тогава започна да хлипа.

В крайна сметка успяха да изкопчат от него още малко информация. Жената шофирала червен микробус „Воксхол Мовано“, собственост на съпруга й. Живеела с мъжа си и трите си деца в Торнхил. Били в процес на преместване в Борнмът и за да спестят пари, пренасяли покъщнината си сами и затова се нуждаели от микробус. Била приказлива, жизнерадостна и закачлива, скоро им предложила джобната плоска бутилка на съпруга си, зле прикрита под пътната карта в жабката. Питър приел, естествено, а после я подал на Бен. И в този момент от показанията си Питър отново блокира. Хелън остави Чарли да го наглежда. Тя се справяше добре с мъжете. Притежаваше по-традиционна красота от Хелън, както и приятен, дружелюбен маниер на общуване — неслучайно мъжете се трупаха на рояци около нея. В по-злобните си моменти Хелън я смяташе за посредствена, но момичето определено имаше качества и с времето щеше да стане добро ченге. Но тя си пасваше най-добре с Марк и точно от него имаше нужда в момента.

„Бялата мечка“ бе закътана в странична уличка, достатъчно далеч от управлението, за да не ги изненадват колеги. Хелън нарочно — провокативно — бе избрала това място, за да изпита Марк, който до момента се справяше добре. Пиеше диетичен тоник. Странно беше да се срещат в кръчма, все едно бяха на романтична среща, и двамата го усещаха. Но имаше по-важни неща, които да ги занимават.

— Е, с какво си имаме работа? — започна разговора Марк. Усещаше, че Хелън непрекъснато прехвърля информацията в главата си, опитвайки се да възприеме последните неочаквани разкрития.

— Бен Холанд не е Бен Холанд. Истинското му име е Джеймс Хокър.

Всеки път, когато се сетеше за Джеймс, в съзнанието й изникваше един и същ образ — опръскан с кръв млад мъж, който изглеждаше напълно изгубен. В ступор от шок.

— Баща му бил бизнесмен. Освен това — фантазьор и мошеник. Джоъл Хокър изгубил всичко в лоша сделка и решил да сложи край със себе си и семейството си, вместо да си понесе последствията… Първо убил конете си, после семейното куче, след това подпалил конюшните. Съседите се обадили на 999, но аз пристигнах там първа.

Гласът на Хелън леко потрепери при спомена за гледката. Марк я наблюдаваше внимателно.

— По онова време бях патрулиращ полицай. Видях пушека, чух писъци от къщата, затова не се поколебах и разбих вратата. Съпругата беше мъртва, най-голямата дъщеря и приятелят й — също, а той се канеше да нападне Джеймс с кухненски нож точно когато влязох.

Хелън замълча, преди да продължи:

— Обезвредих го и го съборих на земята. Удрях по-дълго и по-грубо, отколкото беше нужно. Получих похвала за това, но и предупреждение за поведението си в бъдеще.

Хелън се усмихна унило, а Марк й отвърна със същото.

— Но на мен не ми дремеше. Щеше ми се да му бях хвърлила още по-здрав бой.

— И след това Джеймс е сменил името си?

— Ти не би ли постъпил така? Просто не е искал тази му слава да го преследва до края на живота му. Подложи се на терапия за известно време, опита се да се справи с травмата, но всъщност искаше да се престори, че не се е случило. Опитвах се да поддържам връзка с него, но година или две след убийствата той спря да контактува с мен. Не искаше нищо да му напомня за това. Натъжих се, но го разбирах и исках да се справи. И той се справи.

Вярно беше. Джеймс успя да получи добро образование, намери си хубава работа, а после и момиче — мило и невинно — което искаше да се омъжи за него. От толкова ужасно, травмиращо начало той бе успял да изгради добър живот за себе си. А за финал някой бе принудил колегата му да го прободе в окото. Било е при самозащита, разбира се, но — толкова по-зле. Джеймс/Бен ненавиждаше насилието — какво ли трябва да е преживял, за да се опита да убие Питър?

Беше твърде извратено, твърде зловещо, за да бъде описано с думи. И същевременно точно с това си имаха работа.

— Мислиш ли, че са свързани? Убийствата на Джоъл Хокър и смъртта на Бе… Джеймс? — прекъсна мислите й Марк.

— Може би. Но Ейми и Сам нямат нищо общо с това. Къде се вписват те?

Помежду им се загнезди мълчание. Може би имаше и други връзки, които тепърва щяха да открият.

С какво разполагаха на този етап? Две убийства — садистични, без мотив — които изглеждаха абсолютно несвързани, и извършител, който бе или мърлява блондинка с инженерно образование, или знойна, палава домакиня с дълга гарвановочерна грива. Пълна каша — ето с какво разполагаха, знаеха го и двамата.

Марк шареше с поглед из заведението, измъчван от жажда. Навсякъде около него мъже и жени се смееха, шегуваха се и пиеха. Вино, бира, твърд алкохол, коктейли, шотове се лееха щедро.

— Справяш се много добре, Марк.

Думите на Хелън го сепнаха. Той я изгледа подозрително. Съжалението бе последното нещо, от което имаше нужда в момента.

— Знам, че е трудно, но това е началото на края. Скоро ще се почувстваш по-добре. Аз ще бъда до теб. Чу ли?

Марк кимна признателно.

— Можеш да ми кажеш да се разкарам и да се обърнеш за помощ към „Анонимни алкохолици“. Но аз не мисля, че те те познават. Те нямат представа през какво преминаваме всеки ден. И как ни се отразява това. Точно поради тази причина искам да ти помогна. Когато и да имаш нужда от компания, когато и да имаш нужда от помощ, аз ще съм насреща. Ще има моменти — при това много често — когато ужасно много ще искаш да пиеш. И това е нормално — то ще се случва, независимо дали ти харесва, или не. И ето каква сделката предлагам. Ще пиеш само в мое присъствие. И когато ти кажа да спреш — спираш. Става ли?

Марк не се възпротиви.

— Ето така ще решим този проблем. Но ако разбера, че си нарушил това правило, че си ме излъгал, ще те изритам на мига. Съгласен ли си? Добре.

Тя изчезна в посока към бара, върна се с бутилка бира и я плъзна през масата към него. Ръката на Марк леко трепереше, докато посягаше към нея. Допря я до устните си. Студената течност се плъзна надолу по гърлото му. И тогава тя взе бутилката от ръката му. За момент му се прииска да я удари. Но тогава алкохолът стигна до стомаха му. И всичко мигновено се оправи. Едва сега осъзна, че тя продължаваше да държи ръката му, и инстинктивно започна да гали дланта й с палец. Хелън се отдръпна.

— Нека се изясним, Марк. Тук не става въпрос за „нас“. Става въпрос за теб.

Бе изтълкувал ситуацията погрешно. И сега се чувстваше нелепо. Да гали ръката на началника си. Ама че идиот. Скоро след това си тръгнаха. Хелън изпрати с поглед колата му — вероятно, за да се увери, че няма да се върне обратно в кръчмата. Топлият, бирен оптимизъм на следобеда вече се изпаряваше и Марк се почувства потиснат и самотен.

На свечеряване голфът на Марк спря пред някогашния му семеен дом. По това време Елси би трябвало да е горе в спалнята си заедно с Шийпи, обляна в меката зелена светлина от нощната си лампа. Той не можеше да я види, но знаеше, че е там, и тази мисъл го изпълваше с любов. Не беше достатъчно, но трябваше да се примири с това — засега.