Матю Арлидж
Куршум за двама (38)

38.

В един момент всеки трябва да тегли чертата. За Джейк този момент бе настъпил. Вече не беше нито приятно, нито забавно, нито професионално. Противна ситуация, която излизаше извън контрол. Джейк беше с клиентка, когато тя се появи, но това сякаш не я интересуваше. Стоеше пред апартамента му с наведена глава и чакаше Джейк да приключи. Само че желанието му за работа се бе изпарило окончателно и се наложи да обещае на недоволната си клиентка безплатен сеанс, за да се отърве от нея. Това не беше добре за бизнеса. Кръгът на почитателите на играта на господари и слуги на Южния бряг беше тесен и мълвата тръгваше бързо.

Тя се извини, но звучеше неискрено. Изглеждаше неадекватна и разстроена. Джейк се зачуди дали е пила алкохол и я попита. Въпросът не й хареса и тя му припомни, че е господар, а не лекар. Той замълча, не искаше да я провокира. Предложи й кратка, щадяща процедура, с цел да я успокои. После биха могли да поговорят.

Тя отказа категорично. Искаше пълната програма, цял астрономически час, без ограничения. Искаше максималното количество болка, което бе способен да й даде. Искаше грубост и обиди — желаеше той да й казва, че е зла и противна, че е безполезен боклук, който трябва да бъде убит или нещо по-лошо. Тя настояваше той да я унищожи.

Когато й отказа, тя се ядоса, но той трябваше да остане верен на себе си. Имаше хора, които би унижил с удоволствие — ако това им харесваше — но не и нея. Не само защото я харесваше, но и защото инстинктивно усещаше, че не от това имаше нужда тя. Често се питаше дали посещаваше и друг вид терапия — защото се изкушаваше да й го предложи. Джейк усещаше, че вместо да отвежда агресията си спрямо нея до все по-екстремни нива, бе дошло време да тегли чертата в пясъка и да й предложи други алтернативи, които да изпробва.

— Това шибана шега ли е? — изригна Хелън. — Как се осмеляваш да ми казваш какво да правя?

Джейк се стресна от силата на гнева й.

— Това е просто предложение и ако не ти харесва — няма проблем. Но аз не се чувствам комфортно да се движа в тази посо…

— Не се чувстваш комфортно? Ти си шибана курва, за бога. Ще се чувстваш комфортно с всичко, за което ти плащам.

Тя тръгна към него и за момент Джейк си помисли, че ще го нападне, толкова бясна беше. Той винаги държеше електрошоков пистолет подръка, но никога не му се бе налагало да го използва. Каква ирония, ако трябваше да го изпробва точно върху нея. Но слава богу, тъкмо докато пристъпваше към скривалището на оръжието, тя се завъртя на пета, излезе от апартамента с решителна крачка и затръшна вратата зад гърба си.

Джейк потисна порива си да хукне след нея. Не бяха приятели, тя беше просто клиент. Вече бе пресичал тази граница и после бе съжалявал горчиво. Най-добре беше да приключи с нея още сега и да не поглежда назад. Харесваше я, но нямаше да търпи обидите й. Твърде отдавна се занимаваше с това, за да се примирява с подобно отношение, затова най-доброто решение бе да изреже тумора и да продължи напред. Той въздъхна, спусна щорите и я изключи от живота си завинаги.