Матю Арлидж
Куршум за двама (54)

54.

Както се очакваше, старши детектив Уитакър не прие новината добре.

— Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш? Че това й го е дал полицай?

Ужасяващото естество на убийствата бе наложило абсолютно информационно затъмнение. „Еко“ и още няколко национални вестника бяха забелязали местните смъртни случаи и слухтяха за подробности, но все още никой не се досещаше за невидимия кукловод, който режисираше тези ужасни престъпления. Криминалистите и другите помощни екипи не знаеха за смъртоносните ултиматуми, поставяни на жертвите. Достъпът до тази информация — телефоните, видео- и писмените записи на разпитите — бе крайно ограничен. Уитакър и Хелън знаеха, естествено, както и Марк, Чарли и още няколко сигурни хора от екипа им, и толкова. Така че — освен ако някой служител от Отдела за съхраняване на данни не бе попаднал на поверителна информация случайно или целенасочено — трябваше да потърсят виновника сред редиците си. Уитакър беше категоричен — всеки член от екипа трябва да бъде проверен за корупция или участие в таен заговор. Това трябва се направи безпристрастно и незабавно.

Хелън напредваше бързо. В днешно време разпитите не се съхраняваха на магнетофонни ролки или минидискове — цялата тази остаряла техника отдавна я нямаше. Записваха ги директно в секретна дигитална мрежа. Веднага щом разпитът приключеше, дигиталният файл се кодираше и се качваше на секретния им сървър. Достъп до съхраняваните записи и текстови файлове имаха само упълномощени потребители. Имаше само един източник — сървъра — и всеки, който го ползваше, оставяше следа.

Записите от разпитите бяха преглеждани безброй пъти като част от разследването и когато Хелън се зарови в историята на търсенията, на екрана се появи дълъг списък с данните за осигуряване на достъп. Ала само в три от тези случаи кадрите от записа бяха сваляни от сървъра и записвани на диск или флашкарта. Хелън бе присъствала на два от тях — освен това записите все още бяха у нея. Така че оставаше един случай на неупълномощено записване на информация. Невъзможно беше да заличиш следите си, без да унищожиш целия сървър, така че всичко се виждаше ясно, черно на бяло — сряда, 11 януари, 16:15 ч.

Малко вероятно бе да е някой от служителите, които се занимаваха с обработка на данни, защото през онзи ден те стачкуваха, но може би крадецът бе избрал този ден точно поради тази причина. Уитакър беше в отпуск, Хелън прекара целия следобед в криминалистичната лаборатория. Младши детективите от екипа правеха обиски по адреси (Хелън си отбеляза да провери това още веднъж), така че оставаха двама детективи, които през този ден са били в сградата и са имали достъп до секретния сървър: Марк и Чарли.

Хелън едва се побираше в кожата си от яд. Трябваше да отмени вечерята си с Марк, да съчини някакво извинение, но той я завари неподготвена. Нямаше как да се отметне, без да го обиди или без да събуди подозрението му, затова реши да отиде. Той се бе пошегувал относно усилията, които правеше, за да я впечатли, и точно поради тази причина в момента дъвчеха букатини със скариди, преглъщаха ги с бутилка вино „Гави“ и мълчаха.

Хелън усещаше, че Марк е разочарован и се чувства нелепо — представата му за страстна нощ след споделена бутилка вино бе разбита на пух и прах — но тя просто не можеше да спре да мисли за това. В случай че не грешеше, имаше огромна вероятност Марк или Чарли да са предали подло екипа и да са въвели външен човек в процеса на разследването. Ако корумпиран полицай искаше пари, той обикновено продаваше информацията на пресата. Така че тук ставаше дума за нещо различно. Изнудване. Секс. Или нещо много по-злокобно.

Хелън се разкъсваше на две. Искаше да го попита в прав текст, но така щеше да изложи себе си на опасност. Това беше вътрешно разследване и ако тя споделеше информация със „заподозрян“, автоматично извършваше същото престъпление. Затова стисна зъби и се ограничи до любезен разговор.

Приключиха с вечерята преждевременно и се преместиха във всекидневната. Хелън лениво се запъти към полицата над камината. Фотографиите на щастливото семейство и бившата съпруга отдавна ги нямаше. Бяха останали само безброй снимки на малко сладко русо момиченце с широка усмивка.

— Това е Елси.

— На колко години е?

— Седем. Живее с майка си. Наблизо.

Но очевидно бе достатъчно близо за него. Хелън зададе още няколко от обичайните въпроси и Марк отговори с типичната гордост на родител. Историята на постиженията и интересите на Елси. Забавни случки за нейните лудории. Неминуемо се долавяше и отчаянието му от факта, че е откъснат от дъщеря си. Година по-рано той бе полицай с успешна кариера, любяща съпруга и малко ангелче, което го обожаваше. Сега бе изгубил всичко заради друг мъж — Стивън, любовника на жена му. Тяхната връзка бе сложила край на брака му, но най-ощетен от всичко оставаше Марк. Той бе наранен — дълбоко, болезнено — от жена, която не спазваше брачната си клетва. И накрая тя бе получила всичко. За него оставаше апартамент под наем и възможност да вижда детето си два пъти месечно.

Хелън направи всичко по силите си да го успокои, но един тъничък вътрешен глас непрекъснато й повтаряше да си тръгне. Да се махне от този мъж, който очевидно започваше да се влюбва в нея. Накрая Марк се почувства по-добре. Благодари й, че търпеливо е изслушала брътвежите му, и прокара длан по бузата й — нежен, безмълвен жест на признателност. После се опита да я целуне.

Хелън се обърна и тръгна към входната врата. Марк изтича след нея, извинявайки се, хвана я за ръката и я дръпна обратно. Хелън се отдръпна като попарена.

— Моля те, Хелън, обидих те… — запелтечи той.

— Недей да се молиш, Марк, не ти отива.

— Не разбирам какво става тук.

— Няма нищо за разбиране.

— Мислех, че ти и аз… че ние…

— Объркал си се. Правихме секс. Това е всичко.

— Зарязваш ли ме?

— Не ставай смешен.

— Ами какво тогава? Мислех, че ме харесваш.

Хелън замълча, опитвайки се да подбере правилно думите си.

— Марк, ще го кажа само веднъж, затова искам да ме чуеш. Недей да се влюбваш в мен, разбра ли? Аз не го искам, не го искаш и ти, повярвай ми.

— Но защо?

— Просто недей.

След тези думи тя се обърна и си тръгна, ядосана от собствената си глупост. Трябваше да послуша инстинкта си и изобщо да не идва.