Метаданни
Данни
- Серия
- Турнирът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tournament, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Райли
Заглавие: Турнирът
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-465-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1967
История
- — Добавяне
Пешка
„В шаха цариците, конете, топовете и офицерите могат да правят силни помитащи ходове, докато скромната пешка не може.
Причината за това е, че пешката представлява обикновения пехотинец. Без кон или някакъв друг източник на сила той може да се движи само едно квадратче напред (с изключение на първия си ход), при това само напред или по диагонал. Дори безсилният цар може да се движи назад.
Пешките са слаби. Малки са. Често биват жертвани просто с тактически цели.
Но ние ги обичаме. Обичаме хладнокръвното им упорство пред противниковата атака, скромните им цели в живота и непоколебимата им вярност към техния цар.
Не е ли странно колко често в последните етапи на играта царят се оказва изоставен от царицата си, от офицерите си, от туровете си и от конницата си, за да бъде защитаван само от няколко верни пешки?
Забравени, подценявани и редовно жертвани в преследване на стратегии, за които може дори да не подозират, пешките незнайно как винаги успяват да издържат до края.“
„Един ден станах свидетел как тя (Елизабет) отговаря едновременно на трима посланици, императорския, френския и шведския, на три езика, на италиански на единия, на френски на другия и на латински на третия — с лекота, без колебание, ясно и без ни най-малко да се смути.“
Във Византион
Минахме през Константинопол във великолепни позлатени карета, специално запазени за гостуващите играчи и придружителите им.
Трябва да призная, че докато пътувахме през континента, съгреших, проявявайки суетност и гордост — въпреки коментара на учителя ми за естествените предразсъдъци на всички народи смятах, че мога с чиста съвест да кажа, че Англия превъзхожда другите европейски страни както по сложност, така и по културна изтънченост. Но докато минавахме през Златната порта и поехме по улиците на Константинопол във великолепните си карети, не можех с чиста съвест да стигна до същото заключение относно родината си, когато я сравнявах с османската столица.
Казано накратко, в сравнение с Византион най-великият град на Англия, моят любим Лондон, приличаше на някакво влашко селце.
Величествени булеварди минаваха покрай оживени пазари и блестящи мраморни сгради. Акведукти с безброй арки пресичаха долини и донасяха вода на милионното население, баните, по които още имаше запазени римски стенописи, се отваряха към площади с фонтани. Минахме покрай няколко търговски пристанища по южната страна на полуострова — бяха пълни с кораби, които товареха и разтоварваха стоки.
Хората сновяха по калдъръмени улици, търгуваха, крещяха, разговаряха, пушеха. Деца си играеха в алеите; мъже вървяха в широки роби, явно невъоръжени. Повечето жени обаче носеха наметала, които покриваха напълно телата им, в това число и лицата. Те гледаха на света през плетени мрежи и вървяха със смирено сведени глави на няколко крачки зад съпрузите си.
Преди да влезем в града господин Аскам ни беше посъветвал двете с Елси да облечем подобни одежди шалове, които покриваха главите ни, и наметала, спускащи се чак до китките и глезените. Подчиних се, но не и преди да попитам защо е нужно това.
— Някои мюсюлмански духовници смятат, че разбулената жена може да смути слабините на мъжа и да го предизвика да извърши нещо нередно — отвърна той. — Затова настояват жените да се покриват на обществени места.
— Но това е абсурдно! Защо жената трябва да променя облеклото си, след като проблемът е в страстите на мъжа? Защо не призовават мъжете мюсюлмани да се владеят повече?
Господин Аскам тъжно сви рамене.
— Открил съм, че няма особен смисъл да разпитваш хората относно религиозните им порядки. Нещата, които се правят в името на религията, невинаги са религиозни. Често в основата им има по-първични причини.
Точно тогава завихме и излязохме на широк площад; пред нас се издигаше огромната куполна сграда, която бях видяла през омарата.
Тя властваше над всичко, подобно на крал на трона си — великата катедрала на Светата мъдрост. Известна на турците като „Ая София“, на латински като „Sancta Sophia“ и на европейците като „Света София“, тя бе шедьовърът на архитекта Исидор от Милет.
Изумителната сграда започваше от ниска, квадратна, подобна на крепост основа и се издигаше към небето в поредица куполи, поддържани от гигантски колони и подпори, докато не достигаше най-голямата полусфера, зашеметяващия основен купол, кацнал върху цялата постройка.
Този основен купол, обясни учителят ми с по-голям ентусиазъм от обичайния си, представлявал най-великото постижение на инженерната мисъл в целия свят, още повече че бил построен през шести век. Самият купол беше широк цели сто стъпки и покриваше изцяло огромния централен кораб на църквата, издигайки се на невероятните двеста стъпки над пода.
— До неотдавна никоя друга катедрала в християнския свят не е можела да се доближи до тази по размери и оригиналност на проектирането — каза господин Аскам. — Сякаш знанието, необходимо за построяването й, е било изгубено за цяло хилядолетие и е било преоткрито съвсем наскоро. Първоначално е била построена като християнска църква, но с падането на Константинопол през хиляда четиристотин петдесет и трета мюсюлманите я превърнали в джамия. Обърни внимание, че минарето е от съвременни тухли. — Той посочи стройната кула от червени тухли, разположена до основната постройка. — И тъй като е с християнски произход, въпреки колосалните й размери и майсторската й изработка мнозина мюсюлмани от града изпитват безразличие към „Света София“ и отказват да се молят в нея.
Аз определено не изпитвах безразличие. Зяпах нагоре в абсолютна почуда, смирена от нейната дълга история, великолепие и огромни размери.
Продължихме нататък, като заобиколихме „Света София“ и се насочихме към двореца на султана, разположен на самия връх на полуострова.
Имах чувството, че навлизам в някакъв приказен екзотичен свят. Англия с нейното сиво небе, кални улици, враждуващи херцози и спорове около наследяването на престола изглеждаше абсолютно дива и назадничава страна в сравнение с това.
След като видях Константинопол, вече разбирах защо моят учител така бе настоявал да ме доведе тук.