Матю Райли
Турнирът (17)

По тъмно в двореца на султана

Върнахме се в покоите си. Учителят ми ми пожела лека нощ и се оттегли в стаята си. Спусна тежката завеса, служеща за врата, но въпреки това известно време виждах светлината на свещта и чувах скърцането на перото — господин Аскам записваше мислите си, докато все още са пресни в ума му.

Аз самата бях изтощена и в същото време възбудена от развилите се тази вечер събития. Влязох в стаята и забързах към леглото на Елси, за да я събудя и да й разкажа за ужасните неща, които бях видяла.

Леглото й още беше празно. Бях забравила за късната сбирка у принца, на която беше отишла тайно.

Не се замислих много-много за Елси. Умората внезапно надделя. Свих се в леглото си и заспах моментално.

Събуди ме изключително развълнуваната Елси, която ме разтърсваше.

— Беси, Беси, няма да повярваш какви чудеса видях!

Надигнах се. Не знаех колко дълго съм спала. Навън още бе тъмно, но ако се съдеше по меката светлина на хоризонта, беше по-близо до зазоряване, отколкото до полунощ. Елси беше отсъствала доста дълго.

— Какво? Къде? — прошепнах аз.

— На партито в покоите на принца, разбира се — отвърна тя. — Ох, Беси! Това място е направо вълшебно! Султани, принцове, художници, шампиони по шах, борци, фойерверки, а сега и скандално убийство. След като се измъкнах, отидох право в харема и казах на стражите паролата — че съм привилегирована приятелка на принца — и те ме заведоха до покоите му. Боже мой… — драматично въздъхна тя. — Не можеш да си представиш какво видях там. „Дионисиево“ дори не започва да го описва. Покоите на принца са направо разкошни — просторна зала с меки кушетки и уютни сепарета отстрани. И цялото място е забулено в ароматен пушек от тамян и от лулите с ганджа. Отнякъде се чуваха звуците на лира. Лампи със зехтин хвърляха мека златиста светлина, която едва показваше какво се случва.

— И какво се случваше? — попитах аз.

— Най-напред видях силуета на една двойка. Жена, яхнала мъж, двамата се движеха в бавен ритъм, от който главата на мъжа беше отметната назад от удоволствие, а жената се бе вкопчила в раменете му, за да овладее собствената си наслада. Беше си чисто мърсуване, Беси, направо пред всички!

— Боже мой! — промълвих аз.

— Влязох навътре в полутъмната зала — продължи Елси. — Навсякъде около мен имаше смътни движения, полусенки в златната мъгла — милувки и целувки, надигане и отпускане. Не онова забързано чукане, което съм виждала в Англия, целящо бърза и първична наслада. Тук всичко бе плавно и нежно, взаимно удоволствие, давано и приемано с радост и готовност. Сладкият дим ми позволяваше да зървам само по една-две двойки наведнъж, но когато навлязох още по-навътре, осъзнах, че двойките са навсякъде — младежи, може би двайсетина, всички голи, всички развратничещи по някакъв начин. В един ъгъл зърнах участник в турнира да целува гърдите на млада жена. В друг — огромен намазан с олио борец обладаваше дребно слугинче и го караше да стене от удоволствие. В трети — двама млади турци се целуваха нежно.

— Двама мъже са се целували? — Ахнах. В Англия понякога чувах да се подхвърля за мъже, предпочитащи компанията на други мъже, но така и не го разбирах. Изглеждаше ми много странно. Баща ми понякога обиждаше двама мъже, като казваше, че са любовници, и всички присъстващи избухваха в смях. И често наричаше един херцог „мръсен содомит“. Никога обаче не си бях представяла двама мъже да се целуват, при това нежно.

— После мъглата се разпръсна и видях новата ни приятелка Зубайда да лежи на една кушетка, полугола. Пушеше опиум и наблюдаваше сладките сцени — продължи Елси. — След като дръпна от лулата, се погали, прокара пръст от зърното на гърдата си надолу по корема, а после го вкара в себе си и започна да си доставя сама удоволствие под въздействието на вълшебното маково зърно. Мили боже!

Очите ми едва не изхвърчаха, докато я слушах.

— Недалеч от Зубайда, над този театър на хедонизма, на най-високата кушетка се беше настанил самият принц Селим, обслужван от робиня, докато самият той небрежно пушеше опиум. Отидох при Зубайда. „А, лейди Елси… — прочувствено рече тя. — Дойдохте! Намерете си… м-м-м… партньор и… се забавлявайте“. Погледнах към тази зала на удоволствието, съблякох дрехите си и се присъединих към останалите в тяхната голота. Няма да те лъжа, Беси, наслаждавала съм се на компанията на мъже и по-рано и това бе най-_сюблимното_ нещо, опияняващо, почти пристрастяващо. Признавам, че съм го правила с доста джентълмени в Англия, дори с някои женени. Всъщност женените като че ли се представят най-енергично.

Слушах я потресена, напълно погълната от разказа й. Елси никога не беше говорила с мен на подобни теми. Тогава си мислех, че тя просто споделя с мен, но сега смятам, че е имала нужда да разкаже на някого за нощното си приключение, а в далечния Константинопол аз й бях най-близка като довереница.

— Обиколих задимената зала напълно гола, като жена, която разглежда стоки на пазара — продължи тя. — И не бях единствената наблюдателка. В един момент се озовах на малък балкон до младото австрийско момиче, Хелена, девственицата, която беше поднесена като дар на султана. От двете й страни имаше двама строги на вид евнуси, които наблюдаваха сцената. Предположих, че като девственица, която един ден ще дава наслада на султана, тя може само да наблюдава сбирката, охранявана от безполовите евнуси, и така да научава различни техники. О, беше направо божествено, Беси! Ароматът на благовонията, гърчещите се сенки в осветената от лампите мъгла. Прецених възхитителните възможности и се спрях на трима борци, чиито тела лъщяха, намазани със зехтин. Те седяха в едно сепаре, бъбреха с две момичета и пиеха вино — продължи тя. — Един от тях привлече вниманието ми. Беше прекрасен, с волева челюст, широки рамене и яки ръце. Той ме изгледа от глава до пети и кимна одобрително.

— Боже мой, Елси, какво си направила?

— Какво мислиш, че съм направила? — отвърна Елси саркастично. — Намигнах му, после го поведох към едно меко легло и го оставих да ме обладава прекрасно през следващите два часа. Взе ме по всеки начин, Беси, по всеки начин, но мускулестото му тяло винаги се движеше бавно, с нежност, която да подсили невероятното удоволствие от съвкупяването ни. Тялото ми направо се гърчеше от онова, което той правеше с него.

Ахнах отново. Дотогава не бях чувала някой да описва така открито и чувствено сексуална близост. В Англия подобни разговори бяха недопустими — те просто не се водеха. Но беше съвсем ясно, че за Елси актът на съвкупяването — и споменът за него — бе опияняващ.

— О, той би могъл да научи английските мъже на това-онова в правенето на любов — продължи тя. — А персийските момичета, Беси, няма да повярваш какво правят! Бръснат космите си долу на спретнати малки триъгълничета, а понякога и напълно!

— Боже мой… — промълвих аз. Ама че шантаво нещо.

— Трябва да призная, че изглеждаха много изтънчено и примамливо, особено с техните тънки кръстове и заоблени бедра — каза Елси. — Може и аз да опитам. Както и да е, накрая стана късно, лампите угаснаха и тълпата бавно се разпръсна. Аз също се оттеглих. Оставих моя жребец със страстна целувка от благодарност и тръгнах насам, но по пътя видях нещо изключително скандално. Тъкмо излизах от харема, когато зърнах някаква облечена в роба фигура — жена, сигурна бях — да изтичва по един страничен коридор и да се промъква в отделена със завеси стая. Помислих си, че може да е някакво продължение на сбирката, последвах я и предпазливо надникнах зад завесата и… — Тя ме погледна. — Господи, Беси, вътре видях най-грамадния от всички борци, онзи широкоплещест тип с дългата черна коса, Дарий, да люби някаква жена с абсолютно необуздана страст. Веднага забелязах, че жената не е персийка, а има светлата кожа на европейка. Целуваха се и той я беше подпрял на стената, бе вдигнал дрехата й над бедрата, краката й бяха увити около кръста му. Той стискаше стройното й тяло с гигантските си ръце и си помислих, че стига да иска, би могъл да я прекърши на две… И тогава тя достигна до върха и когато отметна глава, видях лицето й и веднага се дръпнах. Беси, това беше царицата! Жената на султана! Съвкупяваше се с най-прославения борец в царството!

— Мили боже…

— Не е нужно да обяснявам, че бързо се ометох и се върнах тук. Ох, Беси, не мога да ти опиша колко вълшебно беше всичко. Вълшебно, превъзходно, възхитително и порочно. Толкова съм развълнувана, че ме взе със себе си! Зубайда каза, че принцът щял да прави още подобни сбирки по време на турнира. С нетърпение чакам да отида отново! Кой знае, може пък да привлека вниманието и на самия принц Селим.

Елси се хвърли на леглото си и въздъхна доволно. Не знаех какво да кажа.

— Елси, не си ли уплашена от убийството на кардинала? — попитах накрая. — Не мислиш ли, че е неразумно да излизаш и да отиваш в двореца след полунощ?

— Може и да не го разбираш сега, Беси, но повярвай, удоволствието, което изпитах, си заслужаваше излизането.