Матю Райли
Турнирът (46)

Епилог

1603

Моята кралица завърши разказа си.

Няколко седмици по-късно щеше да умре.

Но аз вече знаех. Знаех за тайното й пътуване до онази далечна страна, за проведения там турнир, защо Елси се беше прибрала като сянка на предишното си аз и как приятелката ми Беси се бе завърнала калена и по-силна.

Тя също беше станала различна в други отношения.

От момента на завръщането си се отнасяше много по-мило с мен, непрекъснато ми казваше колко ценна приятелка съм — дори когато не мислех, че заслужавам подобни похвали. Милите й думи продължиха през целия ни живот, дори след като тя стана кралица.

Често се питах каква е причината за тази дълбока промяна у приятелката ми и сега зная. Понякога трябва да заминем някъде далеч, за да открием някои неща за себе си. Понякога трябва да заминем с неподходящите хора. Понякога трябва да заминем с подходящите учители.

Като кралица на Англия тя се грижеше за Роджър Аскам до края на дните му, като му осигури имоти и дори го направи каноник, макар той да не беше духовно лице. И се обръщаше към него за съвети. Зная най-малко за два такива случая и дори присъствах на единия от 1559 година, когато тя го извика по спешност в Сейнт Майкълс Маунт, за да уреди един доста мрачен и страшен проблем, но това е друга история за друг ден.

Спомням си също и един много по-късен момент от живота й, когато тя изпрати делегация в Константинопол при султан Сюлейман. Направи го внезапно и без явна причина. По онова време никой в двора не знаеше защо.

Но когато хората й се върнаха, чух един от тях да й докладва:

— Султанът е бита карта, мадам, пречупен и огорчен. Живее уединено, отнася се с недоверие дори към членовете на собственото си семейство и често изпада в дълги периоди на меланхолия. Градът също е в прегръдките на отчаянието.

Елизабет го попита за двореца и католическото посолство там.

— То вече не съществува. Султанът наредил посолството на Църквата да бъде сринато и изравнено със земята. Малко след това прогонил всички представители на Светия престол от земите си.

— Това означава ли, че ще съм права, ако кажа, че Сюлейман вече не представлява заплаха за Европа? — попита моята кралица.

— Да, мадам. Не е.

В деня след този разговор забелязах ново украшение върху бюрото на личния й кабинет — златна шахматна фигура с инкрустирани рубини и изумруди.

Беше пешка.

Сега смятам, че Елизабет е изпратила делегацията в Константинопол не само за да види какво е станало със Сюлейман и империята му, но и за да претърси сергиите и пазарите за някоя фигура, изгубила се в безредиците от онзи ден.

До края на живота й златната пешка, изработена от самия Микеланджело, остана на бюрото й като материален спомен за едно от големите изживявания, формирало личността й, за събитие, за което досега никой не знаеше — тайното й пътуване до земите на османците през 1546 година, за да присъства на великия турнир, който ще остане завинаги забравен за историята.