Матю Райли
Турнирът (47)

Послепис

Много от героите в този роман са реални исторически личности, живели през 1546 г. Ето и съдбата им:

Сюлейман Великолепни останал на трона на Османската империя през следващите двайсет години. Управлението му отбелязало зенита на ислямската цивилизация. След това за Османската империя започнал период на постоянен упадък през следващите четиристотин години до рухването й след Първата световна война.

През 1566 г. Сюлейман бил наследен като султан от сина си Селим, който бил прочут с декадентския си начин на живот и безразличието си към държавните дела. Той станал известен като Селим Пияницата. По-късно войските на Селим се изправят срещу северните съседи на империята — руснаците. По времето на Иван Грозни руснаците нанесли серия поражения на османската армия и принудили Селим да подпише унизителен мирен договор с тях през 1570 г.

Иван IV на седемнайсетгодишна възраст се провъзгласил за първи „цар“ на Русия. Останал в историята като Иван Грозни, той превърнал Русия в могъща държава. Издигнал множество величествени монументи, сред които и прочутата катедрала „Василий Блажени“ в Москва, и поддържал кореспонденция с кралица Елизабет в продължение на петнайсет години (дори й предложил брак, но тя отклонила предложението му). В крайна сметка Иван Грозни бил запомнен със своята жестокост в края на управлението си, когато подложил на изтезания и екзекуции повече от 15 000 души, които били варени живи, набивани на колове или обезглавявани. Умрял през 1584 г., след като превърнал Русия на практика в полицейска държава. И според свидетелствата умрял, докато играел шах.

Св. Игнаций Лойола основал религиозния орден, известен като Обществото на Иисус, или Йезуитски орден. Неговите католически мисионери водели истинска битка срещу кралица Елизабет I за сърцата и душите на английското християнско население и мнозина от тях били обесени, удавени или разкъсани в Тайбърн по време на управлението й. Игнаций умрял през 1556 г. Негова статуя може да се види в базиликата „Св. Петър“.

Освен другите си прочути творби Микеланджело завършил великолепния купол на базиликата „Св. Петър“, след като приел с известно нежелание поръчката на папа Павел III. Умрял през 1564 г.

Мартин Лутер наистина е казал, че момичетата са „бурени“.

Елизабет I била кралица на Англия от 1558 до 1603 г. Известна като Кралицата дева или Добрата кралица Бес, тя се смята за един от най-успешните монарси на Англия. Станала кралица на двайсет и пет годишна възраст, след смъртта на по-малкия й брат (починал от туберкулоза през 1553 г.) и на сестра й Мери (през 1558 г.). По време на управлението на Мери Елизабет била затворена за два месеца в ужасния Тауър в Лондон.

Управлението й се описва като Златен век на Англия — епохата, видяла създаването и поставянето за първи път на пиесите на Шекспир, разгрома на Непобедимата армада на Испания, установяването на дипломатически отношения с Османската империя и основаването и експлоатацията на американските колонии. По време на управлението си Елизабет привлякла на своя страна и използвала многократно услугите на блестящия шпионин на шпионите сър Франсис Уолсингам. Освен това открила за публиката менажерията при стената на Тауър в Лондон. Прочута е и с това, че така и не се омъжила.

Роджър Аскам се смята за един от най-добрите учители в историята. Бил специалист по латински и старогръцки и привърженик на „приятните“ техники на обучение (книгата му „Учителят“ е един от първите по-важни трудове върху обучението). От 1544 г. протежето му Уилям Гриндал бил главен преподавател на Елизабет, макар че самият Аскам активно участвал в образованието й. След смъртта на Гриндал през 1548 г. Аскам поел изцяло обучението й. До края на живота си бил горещ почитател на изкуството на стрелба с лък и твърдял, че всеки англичанин трябва да владее до съвършенство това оръжие. Умрял през 1568 г.