Матю Райли
Турнирът (28)

Смъртта на един играч

Учителят ми обясни следното. След закуска казал на Латиф, че иска да посети австриеца Максимилиан в покоите му, за да го разпита за множеството разговори с готвача Брунело. Господин Аскам все още се отнасял с голямо подозрение към храната, убила кардинал Фарнезе, и съответно изпитвал също толкова големи подозрения към всеки, който е бил свързан по един или друг начин с приготвянето й.

Подобно на повечето други играчи Максимилиан беше настанен в специален павилион със стаи, долепени — но без достъп — до харема. Съпровождан от Латиф, учителят ми почукал на вратата на австрийския представител, но не получил отговор.

Почукал по-силно. Пак не получил отговор. Попитали слугите. Максимилиан не бил поръчал закуска в покоите си сутринта. Нито пък бил виждан от стражите, разположени при различните порти на двореца. Намерили стража, охранявал павилиона през нощта. Той казал, че видял Максимилиан да се връща в покоите си в много късен час в компанията на забулено момиче, вероятно проститутка. След загубата на първия рунд от турнира на Максимилиан от Виена не му се налагало да се тревожи, че трябва да си ляга рано.

И оттогава никой не го бил виждал. Влязъл в покоите си с момичето и никой от двамата не бил излизал след това.

Намерили ключ и извикали двама стражи като свидетели. После Латиф отключил вратата на покоите.

Учителят ми влязъл след евнуха и пред очите му се разкрила ужасна картина.

Максимилиан лежал на леглото с разперени ръце и крака, чисто гол, с кървясали очи, в които се четял шок, с отворена уста; езикът му бил изплезен, абсолютно черен, а на дюшека под протегнатата му ръка лежала лула за опиум. До него на леглото, също толкова гола и неподвижна, лежала девственицата Хелена, която два дни по-рано Максимилиан бе представил на султана като подарък от господаря си Фердинанд, ерцхерцога на Австрия. Нейният език също бил черен и тя била мъртва.

— Сър, май почвате да носите нещастие — казах аз. — Всеки, с когото пожелаете да говорите, изведнъж намира смъртта си.

— Така излиза — отвърна господин Аскам. — А този човек беше участник в турнира. Като че ли никой в този дворец не е в безопасност.

— Имаше ли рани по телата им, както при кардинала и при готвача и съпругата му? Успяхте ли да определите как са били убити?

— Няма улики да са били убити, Бес — каза учителят ми. — Сцената във всяко отношение приличаше на любовна среща — играчът от Австрия се влюбил в девствения „подарък“, който карал в Константинопол за султана. Двамата мърсували в спалнята му, но от начина, по който ги намерихме, голи и с черни езици, става ясно, че интимните им занимания са включвали и употреба на опиум. И доколкото мога да преценя, именно опиумът ги е убил. Или са изпушили твърде много, или местният вариант на опиата се е оказал твърде силен за тях.

— Един от стражите отиде да доведе садразама — продължи господин Аскам. — Той дойде веднага и само поклати тъжно глава, когато видя телата. Беше нещо, което бил виждал и преди — чужденци, прекалили със силния местен опиат.

— Значи казвате, че има още два смъртни случая, но те не са свързани с разследването ни — казах аз. — Злощастно съвпадение, но въпреки това съвпадение.

— Така изглежда… — бавно отвърна учителят ми.

— Не изглеждате особено убеден.

— Защото не съм. Защото това е съвпадение, което се обяснява прекалено лесно, за да ми хареса. Започвам да виждам модел. Смъртта на кардинал Фарнезе беше маскирана като дело на умопобъркан, защото не можеш да убиеш прочут кардинал без никакви обяснения. Смъртта на Брунело и жена му бе нагласена така, че да изглежда като самоубийство. А сега и Максимилиан. Той беше известен шахматист, участник в турнира. Ако някой е искал смъртта му, трябвало е да маскира и нея. И си мисля, че е станало точно това. Ето защо, след като стражът отиде да доведе садразама, огледах телата на Максимилиан и на момичето и открих нещо странно.

— Какво?

— И двамата имаха едва забележими, но ясни синини около ноздрите и по бузите. Ето тук — той докосна внимателно частите от бузите ми от двете страни на устата, — и тук. — И ми запуши носа.

— Какви заключения правите от тези синини? — попитах аз.

Господин Аскам се огледа, сякаш да се увери дали някой не ни подслушва.

— Не мисля, че неволно са прекалили със силния местен опиум. Смятам, че са били принудени да го пушат. Някой ги е задържал, запушил им е носовете и е отворил насила устите им, като е притиснал бузите, след което ги е накарал да вдишат опиат в количество, което ги е убило.

Зяпнах.

— И в същото време ще прилича на нещастен случай. Е, поне за всички, с изключение на вас.

— Да — каза учителят ми. — След като се появиха подозренията ми, огледах спалнята на Максимилиан. Забелязах сандъка му. Беше пълен с нещата, които могат да се очакват — дрехи, обувки, комплект шах. Вниманието ми обаче беше привлечено от обувките, оставени при вратата. Бяха официални, по австрийска мода, изработени от фина черна кожа и с месингови катарами.

Сепнах се.

— Момент. Да не са имали дървена подметка с резка?

— Не. Бяха с кожена подметка, само токът беше от дърво. Но по подметките имаше любопитни следи — тъмни петънца кръв и някаква друга течност, както и странна сива прах. В един момент носещият обувките — Максимилиан — е стъпил на мокро, защото фината сива прах е залепнала за мокрите подметки. Подуших прахта — миришеше на въглен, но примесен със странна солена миризма, като от риба.

— Сол и риба? Може би като в кухнята? — казах аз. — Това би обяснило и петънцата кръв. Максимилиан може да е стъпил в животинска кръв, когато е посещавал кухнята.

— Може би… — каза господин Аскам, но явно се съмняваше. — Както и да е, докато въртях обувката в ръце, се случи нещо много странно — дървеният ток се разви и се оказа, че в него има тайник.

— О?!

— И в тайника намерих това.

Учителят ми извади от джоба си малка сгъната бележка и ми я показа. Беше написана на немски.

— Когато я намерих, Латиф стоеше при вратата и говореше с другия страж, а аз бях с гръб към тях, така че съм сигурен, че не са я видели. Вземи, твоят немски е по-добър от моя. Можеш ли да ми преведеш?

Преведох. На бележката пишеше:

„N-16K 20G, 6R

Все още не мога да видя южната страна. Според Хелена султанът е радостен на публични места, но мрачен и навъсен в харема и подозрителен към външни лица. Много иска турнирът да е успешен. Притеснен от неочакваната смърт на Фарнезе.“

— Какво означават тези букви и числа? — попитах аз.

— Не знам, но мисля, че Максимилиан от Виена е бил нещо повече от шахматист — каза господин Аскам. — Момичето също е било нещо повече от девственица, подарена на султана. Не мисля, че са имали връзка — били са заедно поради друга причина. Подозирам, че и двамата са били шпиони на ерцхерцога на Австрия.

— Шпиони?! — ахнах аз. — А смъртта им?

— Такава е съдбата на шпионите, когато бъдат разкрити. Мисля, че ерцхерцог Фердинанд е видял в турнира шанс да внедри нов шпионин, момичето, в най-тесния кръг на султана, сред наложниците му. Виж бележката — Хелена докладва за настроението на султана зад затворените врати на харема. Предполагам, че Максимилиан също е бил шпионин. Нали помниш, че е посещавал Брунело четири пъти? Мисля, че Максимилиан е смятал Брунело за отличен източник на информация от втора ръка за султана. Брунело готви и разговаря с мнозина от влиятелните гости на султана — ние самите бяхме с Микеланджело в кухнята и видяхме това. Брунело е бил отлично хранилище на мненията на различни хора за султана и за намеренията му в Европа. Хелена и Максимилиан обаче са били разкрити и смъртта им е представена като прекаляване с опиума, така че онзи, който ги открие, да не заподозре нещо гнило.

— С изключение на вас — отново казах аз.

— Да, с изключение на мен — съгласи се господин Аскам.

— И след всичко това в крайна сметка не сте по-близо до откриването на убиеца на кардинал Фарнезе, така ли?

Господин Аскам прибра бележката в чантата си и прибра чантата в сандъка си.

— О, не, в никакъв случай. Определено съм по-близо.

— Защо смятате така? — попитах аз.

— Ами защото имам двама заподозрени по-малко.

 

 

Този ден трябваше да направим и още нещо, което нямаше отношение към шаха и разследването. Следобед с господин Аскам и Елси прекосихме града, за да проверим какво е състоянието на госпожа Понсонби.

Открихме я със съпруга й в същия хан, в който ги бяхме оставили, при Златната порта. Шестимата войници, които ни ескортираха през континента, също бяха настанени там и си прекарваха добре времето в игри на карти и зарове.

Състоянието на госпожа Понсонби не се беше подобрило. Лежеше в леглото бледа и потна и непрекъснато нареждаше една и съща молитва:

— Дево Марийо, пълна с милост, Господ е с теб…

— Още ли е зле? — обърна се господин Аскам към господин Понсонби. — Никакво подобрение ли няма?

— Не, сър — отвърна господин Понсонби. — Абсолютно никакво.

— … благословена си сред жените…

Господин Аскам я погледна навъсено. После стана и каза:

— Молитвите и мислите ни са с вас. Ще се върнем след края на турнира.

— … благословен е плодът в утробата ти, Иисус…

— Силна жена — каза учителят ми, докато минавахме отново през Златната порта.

— Госпожа Понсонби ли? — Бях донякъде изненадана. — Какво имате предвид?

— Каквато и отрова да са й дали, била е силна, но въпреки това тялото й продължава да се съпротивлява ожесточено. По-слаб човек вече да е умрял — каза господин Аскам.

Не се бях замисляла за това. Никога не си бях помисляла, че ще се безпокоя за Примроуз Понсонби, нито че ще изпитам уважение към силата й, но точно сега правех и двете.

Върнахме се в двореца и прекарахме доста спокойно остатъка от следобеда и вечерта.

В един момент господин Аскам се опита да намери Дарий бореца, за да го разпита за присъствието му в посолството на кардинал Кардоза предната вечер, но Дарий го нямаше. Учителят ми не се обезпокои. Реши да го намери на следващия ден, за предпочитане горе-долу по времето, когато му се удаде възможност да говори с царицата.

Колкото до Елси, за нейно голямо разочарование днес престолонаследникът не организираше сбирка, така че тя остана в покоите ни с мен. Прекарахме вечерта в сплитане на косата й, докато господин Аскам и господин Джайлс играеха шах. Играта им обаче се подчиняваше на странно правило, което изискваше да местят фигурите незабавно.

Партията беше най-вече забавна. И двамата, вероятно освобождавайки се от цялото напрежение на турнира и на мрачното ни разследване, определено се забавляваха, смееха се и се подиграваха един на друг, докато правеха ходовете си.

— Стига, Роджър, престани да играеш като стара мома! — каза в един момент господин Джайлс. А после: — Скъпи Аскам, това беше предсказуемо. А аз знам, че не понасяш да си предсказуем!

Учителят ми не оставаше назад.

— Стига, Джайлс, чувал съм, че веднъж си играл за Англия, но не виждам как може да си го правил по сегашната ти игра.

Фигури падаха от дъската. Правеха се безразсъдни ходове, последвани от внезапни въздишки, когато играещият видеше грешката си. Господин Джайлс спечели всички игри без една — и когато спечели партията, учителят ми скочи на крака и вдигна тържествуващо ръце, а господин Джайлс завъртя очи. В крайна сметка се получи добро забавление и останах доволна. Когато срещата свърши, всички си легнахме рано.

Радвам се, че стана така, предвид онова, което се случи на следващия ден.