Матю Райли
Турнирът (14)

Часовете след банкета

С Елси и Зубайда се върнахме в Третия двор, умълчани и потресени.

— Връщате се? — отбеляза господин Аскам. — Толкова бързо?

Опитах се да отговоря, но открих, че не мога да произнеса нито дума. Бях ужасена. Не толкова от вида на мъртвото тяло — бях гледала обесвания и обезглавявания неведнъж в Англия — а от жестокия начин, по който беше изложено то.

Отвратителната картина на потопения с разперени ръце и крака труп на кардинала, както и гротескното одиране на долната половина на лицето му, се беше запечатала в съзнанието ми. Ясно беше, че убиецът е искал гостите на султана да видят ужасната му работа, но дворцовите стражи бяха действали бързо и като че ли единствено Елси, Зубайда и аз бяхме станали свидетели на гадната гледка.

Накрая успях да проговоря.

— Сър… аз… тоест ние… видяхме…

Силен трясък ме накара да подскоча уплашено. От други места около двора бяха изстреляли още фойерверки, които озариха небето и направиха по-нататъшния разговор невъзможен. Гостите ръкопляскаха възторжено.

Докато ракетите експлодираха и тълпата надаваше радостни възгласи, погледнах към подиума на султана и видях как някакъв страж се качва там и прошепва нещо в ухото на великия везир, който — след като го изгледа стреснато — зашепна в ухото на владетеля.

Султанът наклони едва-едва глава, след което продължи да наблюдава доволно фойерверките. Изражението му не издаваше нищо.

Малко по-късно той напусна подиума и с оттеглянето на суверена банкетът свърши. Третият двор постепенно се опразни, гостите се прибираха в покоите си, впечатлени от вечерята, представленията и фойерверките.

Тръгнахме обратно към южния павилион. Господин Джайлс и господин Аскам разговаряха оживено, а аз ги следвах мълчаливо. Когато стигнахме, господин Джайлс се оттегли в стаята си. Елси също изчезна в малката стаичка, която споделяхме.

Все още смутена, спрях учителя си, докато той се канеше да се прибере в стаята си.

— Сър, може ли за момент?

— Да, Бес… — Той млъкна. — За бога, изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Какво е станало?

— Видях… тоест, двете с Елси… видяхме нещо в Четвъртия двор, нещо ужасно…

— Какво сте видели?

Преглътнах с мъка.

— Видяхме…

— Направете път на султана! — прогърмя глас от коридора пред стаите ни. В следващия миг вратата на вестибюла се отвори и четирима дворцови стражи нахълтаха вътре. Зад тях вървеше великият везир, следван от самия султан Сюлейман.

Двамата с господин Аскам се изпънахме като войници на парад. Стреснати, господин Джайлс и Елси излязоха от стаите си.

Султанът заговори просто и направо.

— В двореца ми е извършено убийство. Жертвата е гостуващият кардинал Фарнезе. Тялото му е било осквернено. Портите на двореца са заключени и охранявани от началото на банкета, така че убиецът е все още между тези стени. Искам да бъде намерен. Вие. — Султанът спря пред учителя ми. — Господин Роджър Аскам. Микеланджело сподели с мен, че сте се прочули на няколко пъти с разкриването на необичайни престъпления — кражба в Рим и серия ужасни убийства в Англия.

— Така е, Ваше Величество.

— Използвате логиката като инструмент, твърди Микеланджело.

— При въпросните случаи, да.

— Логиката приложима ли е върху действията на побъркан?

— В случая с Къмбърланд, да. Жена от определен вид посегнала на убиеца като дете и затова като възрастен той атакуваше жени от подобен вид.

Султанът изгледа дълго господин Аскам, сякаш го преценяваше и претегляше думите му.

— В такъв случай имам загадка за вас — рече той. — Изпитание на логическия ви подход. Вилнее убиец. Градът живее в страх. Простолюдието в бедняшките квартали си мисли, че той убива мъже, жени и деца, без да подбира жертвите си, но в действителност е убил двама стари молли, шест малки момчета и три подрастващи момичета. Винаги наръгва жертвите си много пъти и след като ги убие, одира бузите и челюстите им. Кой е убиецът и защо върши това?

Учителят ми се замисли и когато най-сетне заговори, изричаше думите бавно и с премерен тон.

— От съвсем оскъдните факти, които ми предоставихте, предполагам, че убиецът е млад мъж, може би на около шестнайсет или някъде там, който има някаква лицева деформация — заешка устна, тик или нещо такова. Освен това бих предположил, че е идиот или с нездрав ум, или просто луд, но най-малкото е човек с доста нисък интелект.

Слушах слисана. Не можех да проумея как учителят ми би могъл да стигне до толкова конкретни заключения от толкова кратко описание.

Той обаче не беше приключил.

— Стигам до тези заключения преди всичко въз основа на жертвите, които ми описахте — каза той. — От чисто логическа гледна точка естеството на жертвата може да ни каже нещо за естеството на убиеца. Въпросният извършител е потърсил утеха от двамата молли, но те са му казали, че е мерзост, дяволско изчадие, че деформацията му е външен знак на вътрешната му нечистота. В яростта и отчаянието си той ги е убил, като ги е наръгал многократно.

— Интересно. Откъде знаете, че е млад мъж? — попита султанът.

— От другите му жертви — отвърна господин Аскам. — Казвате, че е убил шест момчета, което означава, че е убил повече момчета, отколкото представители на другите групи. Предполагам, че убитите момчета са го дразнили заради уродството му. Момчетата са страхливци — те не се подиграват на възрастни или много по-големи от тях, поради което и предполагам, че убиецът е на около шестнайсет. От друга страна, момичетата вероятно са го отхвърляли или са се присмивали на грозотата му и той е заклал и тях в пристъп на безумна ярост.

— Всичко това се основава на вашето предположение, че има някакъв лицев дефект — каза султанът. — Откъде може да сте сигурен, че наистина е така?

— От одирането на лицата на жертвите — отвърна учителят ми. — Той ги обезобразява в смъртта по същия начин, по който е обезобразен самият той. Последното отмъщение.

Султанът изгледа дълго и сериозно господин Аскам, обмисляйки заключенията му. Аз самата още бях донякъде потресена, че моят благовъзпитан и непретенциозен учител е в състояние да прилага майсторски логичния си ум върху такава ужасяваща загадка.

— Убийството, извършено в двореца тази нощ, има ли някакво сходство с онези, които ми описахте току-що? — попита господин Аскам.

— Има. И намирам заключенията ви за изключително интригуващи. Наистина изключително интригуващи. Ще дойдете с мен. Още сега.

Учителят ми беше отведен от султана и хората му.

Не отидох с него. Влязох в стаята ни и заварих Елси да сваля вечерната си рокля и да облича друга, леката копринена дреха, която беше купила на Големия пазар.

— Какво правиш? — прошепнах.

— Отивам на сбирката на принца, разбира се — отвърна тя. — Тъй като досадният ти стар учител е зает другаде, това е идеалната възможност да се измъкна. Май каза, че ти също може да дойдеш.

— О, не — побързах да отговоря. — Не.

Вярно, намирах момчетата за интересни, но сбирка с вино, танци и млади мъже беше нещо, на което не бих се осмелила да присъствам. Не ми харесваше и идеята да излизам в нощ, през която е убит човек. И най-вече се тревожех за господин Аскам и исках да съм тук, когато се върне. Не ми харесваше, че Елси го нарича досаден.

— Както искаш — каза Елси, измъкна се на пръсти със сандалите си в ръце и ме остави съвсем сама в стаята.

Час по-късно чух външната врата да се отваря и затваря. Учителят ми се беше върнал.

Не бях заспала. Не можех. Просто седях в леглото и чаках напрегнато, чаках отварянето на вратата. Въздъхнах с облекчение, когато чух господин Джайлс да поздравява учителя ми.

— Роджър, какво става, по дяволите?

Доближила ухо до завесата, която отделяше стаята ми от вестибюла, подслушах последвалия разговор между господин Джайлс и учителя ми.

— Султанът ме отведе в особена тъмница, отделена от основната тъмница под Кулата на справедливостта, дълбоко навътре в двореца — каза господин Аскам. — Състои се от няколко клетки, построени в останките на някакви стари римски развалини. Няма да повярваш какво ми показа.

— Какво? — попита господин Джайлс.

— В една от клетките имаше нямо момче на около шестнайсет с отвратителна заешка устна и тъмнокафява кожа. Сновеше в клетката по-скоро като маймуна, отколкото като човешко същество, и сумтеше като животно. И имаше ума на малко дете.

— Оказал си се прав…

— Да. Но после султанът каза: „Хората ми хванаха този момък преди шест дни, застанал над тялото на последната си жертва. Не бяхме казали на никого, че убиецът е заловен. А тази нощ един високопоставен кардинал от Рим, брат на папата, беше убит по подобен начин. Можете ли да обясните това с вашата логика, господин Роджър Аскам?“. Попитах султана дали момчето не е избягало от клетката си по време на банкета. „Не — отвърна той. — Било е тук през цялото време. Което означава, че имам проблем“. Съгласих се и добавих, че има друг убиец, който е достатъчно хитроумен да имитира безумното момче в опит да скрие собственото си престъпление. „Да — съгласи се султанът. — Подобно на много владетелски дворове, моят е свърталище на амбиции и интриги, на измами и ласкателство, на мъже и жени, домогващи се до благоразположението ми, за да спечелят по-добри позиции или да се озоват в леглото ми. Прибавете към това чуждите посланици, които докладват всяка моя крачка на господарите си, и ще разберете за каква плетеница от вражди, съюзи и заговори става дума. Нямам доверие на никого. Но вие, Роджър Аскам, идвате тук без конкретни цели и имате репутацията на проницателен човек, както сам доказахте току-що — само въз основа на няколко факта успяхте да опишете почти до най-малката подробност това умопобъркано момче, което никога преди не бяхте виждали. Тялото на кардинала е махнато, но новината за смъртта му ще се разчуе. Невъзможно е да контролираш слуховете в двореца. Затова ще поддържам версията, че кардинал Фарнезе е бил убит от безумен злодей, но междувременно искам убиецът му да бъде намерен. Трябва ми външен човек, някой без връзка с двореца, който да разследва престъплението и да разкрие убиеца. И искам разследването да бъде проведено, без да помрачи турнира. Престъпникът е искал да ме злепостави пред света и почти успя. Затова турнирът ще продължи според плана, а междувременно искам да откриете убиеца и да ми го доведете. Ще приемете ли тази задача?“.

— Какво можех да отговоря? — каза учителят ми на господин Джайлс. — Не съм дошъл да се меся в дворцовите интриги или да разследвам убийства. Всъщност намирам случая с Къмбърланд, поради който явно съм се прочул, за изключително неприятен. Освен това трябва да наглеждам младата Бес. Довеждането й във Византион само по себе си беше дръзко начинание. Не очаквах към него да се добави нещо такова. Но той е султанът. Какъв избор имах? Затова просто казах: „Ваше Величество, ще направя всичко по силите си да открия убиеца“.