Матю Райли
Турнирът (18)

Турнирът започва

Прекрасен ден смени мрачната нощ. След обилната закуска, поднесена в стаите ни от Пиетро, сина на главния готвач, нашата малка група се събра във вестибюла.

— Тегленето на жребия за турнира ще започне след час — каза учителят ми. — Джайлс, какви са плановете ти дотогава?

— Просто да не се напрягам, ако случайно ми се падне да играя на първата среща.

— Ясно. Елси, ще те помоля да останеш с господин Джайлс и да му помагаш, ако има нужда от нещо. Искаме нашият човек да е във върхова форма, когато му дойде ред да играе. Колкото до теб, Бес, можеш да дойдеш с мен.

— Къде отиваме?

— Отиваме да продължим разследването и като начало ще проследим стъпките на кардинал Фарнезе снощи. Което означава, че първо ще посетим неговия домакин, папския посланик в двора на султана, кардинал Кардоза.

 

 

Посолството на кардинал Кардоза не беше далеч от покоите ни. Той бе един от малцината посланици, на които им бе дадена привилегията да живеят зад стените на двореца, и заедно с екипа си бе настанен в отделна постройка, която бях видяла предишната вечер на просторната поляна на Четвъртия двор. Бялата двуетажна мраморна къща бе една от най-старите сгради на територията на двореца и гледаше към Мраморно море на юг. Намираше се и много близо до плиткия басейн, в който бе открито тялото на кардинал Фарнезе.

Докато вървяхме към посолството с Латиф, господин Аскам се отдели от мен и взе да се взира в тревата. После, вместо да тръгне направо към главния вход на постройката, я обиколи, като през цялото време се взираше внимателно в земята.

Едва след като завърши огледа си, позволи на Латиф да ни отведе до входа. Евнухът почука енергично по украсената врата.

Отвори прислужникът на кардинал Кардоза.

— Латиф, добро утро. — Гласът му бе безизразен, също като лицето му. Отблизо се оказа по-висок и видях, че кожата му е тъмна, като на сицилианец или сардинец. Очите му бяха мъртвешки.

— Синон — каза Латиф. — Водя следовател на султана при кардинал Кардоза.

Синон ни погледна равнодушно, после отвори широко вратата и се дръпна настрани.

— Заповядайте.

Поведе ни навътре. Влязохме в прекрасно украсен атриум с голямо дъбово писалище, няколко кресла и много католически символи по стените — разпятия, потири и свещници, всичките от злато.

Отляво видях малък параклис с редици пейки и олтар. До входа на параклиса беше стълбището, водещо към горния етаж. Отдясно имаше две отделени със завеси сепарета и прозорци, гледащи към морето — те също бяха с дебели кадифени завеси. Цялото място излъчваше представа за църковно богатство от онзи вид, който баща ми ненавиждаше. Един свещеник ни кимна, когато излезе от сепарето си, и изчезна в параклиса да се моли.

Повиканият от Синон кардинал Кардоза се появи на стълбището.

— Здравей, Латиф. Питах се дали султанът няма да прати тази сутрин някого при мен.

— Кардинал Кардоза, това е господин Роджър Аскам от Кеймбридж — каза Латиф. — По заповед на султана той разследва смъртта на кардинал Фарнезе.

— Английски следовател? — Кардоза повдигна вежди. — Ама че интригуващо. — Погледът му се спря върху мен. — Кажете ми, всички ли англичани водят деца със себе си, когато разследват ужасни престъпления?

— Това е ученичката ми Елизабет — спокойно отвърна господин Аскам. — Когато я взех с мен в Константинопол, не очаквах, че ще бъда натоварен със задача да издирвам убиец. Тя е моя подопечна и като такава трябва да ме съпровожда навсякъде. Надявам се да нямате нищо против.

— Ни най-малко. — Погледът на кардинала се задържа върху мен по-дълго, отколкото би ми се искало, след което се върна върху учителя ми.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса за кардинал Фарнезе — каза господин Аскам.

Кардинал Кардоза кимна тъжно.

— Разбира се. Тази нощ не успях да мигна. Още съм ужасен и покрусен от мисълта, че гостуващият ми брат от Рим е станал жертва на онзи звяр, вилнеещ из Византион.

Кардиналът имаше големи червени торбички под очите. Изглеждаше така, сякаш наистина не е мигвал.

— Ваша Милост, не съм сигурен, че се е случило точно това — започна учителят ми. — Именно затова се опитвам да възстановя движението на кардинала снощи.

При тези думи кардинал Кардоза наклони глава и погледна господин Аскам с нов интерес.

— Двамата с кардинал Фарнезе напуснахте банкета заедно, нали? — попита господин Аскам.

— Да, точно така.

— И се върнахте тук?

— Да. Бях уредил да ни донесат храна отделно. Възнамерявахме да обсъдим кореспонденцията от Рим, докато вечеряме. Аз обаче бях задържан на излизане от двора от християнски гости, брат Раул от Испания и неговия патрон, прочутия Игнаций Лойола, така че кардинал Фарнезе продължи напред без мен. Разговорът ми с двамата се проточи и се забавих близо половин час. Когато дойдох тук, кардинал Фарнезе го нямаше.

— Разбирам. Можете ли да ми кажете дали е известно кардиналът да е бил изложен на някакви опасности, преди да дойде в Константинопол?

— На никакви, освен очевидните. Писанията му за исляма провокираха гневни коментари от страна на религиозните съветници на султана и на други мюсюлмани, но нищо, което бих могъл да нарека опасно.

— Нима не бихте нарекли една фетва опасност?

— Това беше само позьорство от страна на имама. Никой от другите ислямски духовници не беше съгласен с него, затова до издаването на фетва така и не се стигна.

— Кардиналът получавал ли е заплахи за разправа след пристигането си тук?

— Доколкото ми е известно, не, ако не се броят месните, които му показаха подметките на обувките си.

— Кардинал Фарнезе щеше ли да ви уведоми, ако е в опасност?

— Бяхме приятели от дълги години, господин Аскам. Много преди да станем кардинали. Щеше да ми каже, да.

— Мога ли да видя стаята му?

Погледът на кардинала се стрелна настрани.

— Защо ви е да го правите? Защо искате да видите стаята му?

— Казахте, че се е върнал тук да вечеря с вас, но после е излязъл — или е бил отвлечен — преди да дойдете. Възможно е изобщо да не е стигнал до посолството. Оглед на стаята би ни дал някаква представа за действията му, след като се е върнал, ако изобщо се е връщал.

Кардинал Кардоза като че ли се замисли над думите му, после каза бавно:

— Добре.

Поведе ни нагоре по стълбите. Прислужникът Синон ни следваше като зловеща сянка.

— Кардинал Фарнезе спеше в личната ми спалня, както изискваше рангът му — каза Кардоза. — За първи път от години аз спя в общото спално на монасите.

Изкачихме стълбата и влязохме в покоите на кардинала.

Озовахме се в спираща дъха стая. В нея имаше огромно легло, покрито с великолепни завивки от син сатен. Бели тънки завеси се полюшваха на идващия откъм морето бриз и скриваха прозорците по същия начин, по който воалът скрива лицето на невястата. Личеше си, че кардинал Кардоза обикновено прекарва нощите в изключителен разкош. Учителят ми огледа помещението и дори другите да не бяха усетили неодобрението му, аз го долавях. Спалнята беше прекалено добре обзаведена, прекалено разкошна за практичния му ум.

До леглото имаше кожен пътен сандък. Върху капака му имаше малко златно разпятие.

— Това куфарът на кардинал Фарнезе ли е? — поинтересува се учителят ми.

— Да.

Под погледа на кардинал Кардоза господин Аскам отвори капака. В куфара се намираха вещите на убития кардинал — пътни дрехи, няколко книги, чанта и мухобойка като онази на кардинал Кардоза, с разноцветни конски косми; тази обаче беше по-малка и с по-малко ресни.

Учителят ми вдигна двете книги — Библията и „Божествена комедия“ на Данте. Огледа стаята.

— Всичко изглежда съвсем наред…

— Както би трябвало да се очаква — троснато отвърна кардиналът. — Което прави идването ви в спалнята на покойния напълно ненужно, сър.

— Тъкмо обратното, беше абсолютно необходимо. Всъщност огледът много ми помогна — каза учителят ми.

— И защо?

— Защото виждаме, че гостуващият кардинал не е бил изненадан от някакъв убиец, когато се е върнал тук. Няма следи от сблъсък или борба. Дори някой да е издебнал кардинала, по никакъв начин не е разместил нищо тук.

Кардинал Кардоза отново огледа стаята и най-сетне разбра заключението на учителя ми.

— О…

— Видях всичко, което исках да видя — заяви господин Аскам.

Всички се върнахме в атриума долу и господин Аскам внезапно спря.

— Храната му — каза той, като се оглеждаше.

— Моля?

— Храната на кардинал Фарнезе. Онази, която е била донесена тук. Била ли е докосвана? Някой ял ли е от нея? — Учителят ми се оглеждаше, сякаш вечерята можеше да е още в атриума, но тя явно отдавна бе изнесена.

Кардинал Кардоза сви рамене.

— Ами да. Доколкото си спомням, от храната беше ядено, но другият поднос бе недокоснат. Явно е започнал да вечеря, след като не се върнах навреме.

— Което означава, че се е върнал тук, преди да изчезне — каза учителят ми.

И най-небрежно се обърна към кардинал Кардоза.

— Ваша Милост, знаехте ли за навика на кардинал Фарнезе да пуши опиум?

Лицето на кардинала моментално стана ледено.

— Моля?

— Знаехте ли, че кардинал Фарнезе много често е посягал към лулата с опиум? — невинно попита господин Аскам.

Останах с ясното впечатление, че учителят ми не харесва Кардоза — надутото му поведение, показната демонстрация на богатство — и се запитах дали не се опитва да провокира кардинала по някакъв начин с подобен въпрос.

— Не. Нямах представа. — Очите на кардинала се присвиха. — Трябва да кажа, че съм донякъде изненадан, че знаете за този навик на приятеля ми, като се има предвид, че сте се запознали с него едва след смъртта му.

— Мъртвите понякога разказват истории — отвърна господин Аскам.

— Общуването с мъртвите е грях против Бог, господин Аскам. Да не би да сте участвали в някакво магьосничество?

— Не съм. Нито съм общувал с мъртвия кардинал — каза учителят ми. — Просто погледнах под езика му. Много ли са кардиналите в Рим, които се отдават на подобни екзотични удоволствия?

Кардинал Кардоза видимо се скова.

— Дори духовниците са хора, господин Аскам. А хората понякога са податливи на слабости и изкушения. Според моя опит пристрастеността към опиума не е най-лошият човешки порок.

— Напълно съм съгласен. — Господин Аскам хвърли поглед към Латиф и кимна, за да покаже, че е приключил тук. После отново се обърна към кардинала. — Благодаря за отделеното време, Ваша Милост.

— Няма защо. Бог да ви поживи и да ви даде мъдрост в разследването.

Излязохме.

Господин Аскам закрачи бързо през поляната пред католическото посолство обратно към Третия двор. Движеше се с такава скорост, че двамата с Латиф трябваше да подтичваме, за да не изостанем.

— Господи, спаси ме от кардинали и религия — промърмори той. — „Дори духовниците са хора“. Дрън-дрън. Ако духовниците наистина носеха Светия Дух в себе си, нямаше да посягат към опиати или да се отдават на други плътски грехове. Кардиналът знае нещо и не ни казва.

— Така ли?

— Първо, не искаше да оглеждаме спалнята на Фарнезе — каза учителят ми.

— Може би не е искал протестанти като нас да виждат разкоша, в който е свикнал да прекарва нощите си — предположих аз.

— Не, има нещо, което не желае да знаем. И искам да разбера какво е то.

Спрях и прошепнах:

— Нали не смятате, че кардинал Кардоза е замесен в смъртта на гостуващия кардинал?

Учителят ми също спря и прехапа замислено устна.

— Дори да е замесен, той е изключително пресметлив и хладнокръвен, за да застане пред нас и да ни лъже в лицата. Чудя се дали няма свои собствени подозрения относно това кой може да е убил Фарнезе. Така или иначе, отново сме в изходна позиция. Все още сме изправени пред първоначалния въпрос — защо някой ще иска да убива гостуващия кардинал и да маскира престъплението? Трябва да открием някой, който познава отблизо кардинал Фарнезе и спътниците от Рим. Мисля, че зная към кого можем да се обърнем. Хайде, турнирът ще започне всеки момент. Ще го открием там.