Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Birdsong, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Себастиан Фолкс

Заглавие: Птича песен

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Пергамент прес“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Симолини

Редактор: Силвия Йотова

Коректор: Филипа Колева

ISBN: 978-954-641-026-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1297

История

  1. — Добавяне

Обади се Стюарт, мъжът, с когото се беше запознала в дома на Линдзи. Елизабет се изненада, но й беше приятно да го чуе. Покани я на вечеря и тя прие. Винаги изпитваше лека вина, когато излизаше с други мъже. И никакви доводи колко „неверен“ е Робърт не успяваха да заглушат гузната й съвест, която също така никога не я спираше да приема поканите.

Отидоха в китайски ресторант, за който Стюарт я увери, че е по-автентичен от всички други подобни заведения в Англия. Беше работил една година в Хонконг и там беше научил малко китайски. Поръча половин дузина блюда и каза няколко думи на мандарин, които сервитьорът се постара да покаже, че разпознава. Елизабет слушаше с интерес обясненията му за всяко ястие. Имаха същата лепкава консистенция, която познаваше от доставките вкъщи в Падингтън, но Стюарт упорито твърдеше, че са оригиналът. Щеше й се да бяха пили вино вместо чай.

Той попита дали не би искала след вечеря да отидат до апартамента му. Намираше се в голяма сграда в квартал Сейнт Джонс Уд, недалеч от ресторанта. Елизабет беше заинтригувана от този мъж и любопитна къде живее. Погледът й се местеше бързо по дървения под, изисканите килими, пълните с книги лавици. По бледосивите стени имаше само три картини, но всичките бяха елегантни и подходящи — някъде между изкуството и декоративността.

Докато тя пиеше кафе, той отиде до рояла и светна лампата с червен абажур до него.

— Ще изсвириш ли нещо? — попита тя.

— Изгубил съм тренинг.

Трябваше да го убеждава още малко, но накрая той потри ръце и седна зад клавишите.

Изсвири нещо, което й беше смътно познато — изящен мотив, чието въздействие се крепеше на не повече от две-три ноти. Начинът, по който той свиреше — много деликатно и прецизно — беше затрогващо добър. Веднага щом чу мелодията, Елизабет осъзна, че ще я запомни за дълго.

— Равел — каза той, когато приключи. — Прекрасно е, нали? — Разказа й за Равел и Сати и ги сравни с Гершуин. Елизабет винаги ги беше смятала за доста различни композитори и думите му я впечатлиха.

Чак в полунощ си повика такси по телефона. Слезе по стълбите, тананикайки си радостно мелодията, която той беше изсвирил. По пътя към вкъщи я обзеха предателски мисли за Робърт. Винаги му беше казвала, че той я прави нещастна, като не напуска Джейн; уверяваше го, че с нея ще бъде по-щастлив. Смяташе, че е напълно искрена в декларациите си. Но докато таксито преминаваше по „Еджуейър Роуд“, тя осъзна, че може би истинската причина да избере недостъпен за нея мъж, беше, че той не застрашаваше независимостта й.