Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ловът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Trap, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Автор: Андрю Фукуда

Заглавие: Капанът

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Издание: първо

Издател: Orange Books

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Дедракс

Редактор: Николета Савова

ISBN: 978-619-171-009-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/510

История

  1. — Добавяне

63

Тази нощ не оставаме да спим в офиса на Кругман. Погромът вътре, духът на Кругман, който още витае сред стените му, студеният вятър, проникващ в него, всичко това кара разходката до къщите да изглежда за предпочитане. Настаняваме се да преспим в сградата за тъкане и шев. Устройваме си постеля пред огнището, напълно изтощени. Затварям очи и се мъча да събера сили да запаля огъня. До мен Сиси все още седи с напрегнато тяло.

— Колко светила имаш? — пита.

— Останало е само едно — отговарям. — Защо?

Тя клати глава.

— Сиси, какво има?

— Нищо. Просто ми е трудно да заспя без някакво оръжие под ръка.

— Тази нощ никой няма да се появи. Нито утре вечер. И още няколко нощи след това. Тази нощ сме в безопасност. — Полагам длан на гърба й, за да й вдъхна утеха. Тялото й е стегнато.

— Знам — съгласява се. — Но все пак.

— Утре ще си набавим светила. От лабораторията. Става ли? Там има много. Сега да поспим. На сигурно място сме.

Тя не казва нищо, само гледа навън през прозореца.

По-малко от десет секунди по-късно не мога да направя нищо по въпроса и потъвам в дълбок сън.

Будя се. Сигурно са минали часове. Тялото ми е вдървено и схванато. В стаята е толкова студено, че от устата ми излизат бели облачета. Постелята до мен е празна. Докосвам леката вдлъбнатина в завивките. Студена е. Няма и бегъл помен от топлина.

Навън студът е смразяващ. Ушите започват да ме болят и убивам стегнато одеялото около главата си като шал.

— Сиси? — произнасям в обгръщащия ме пълен покой. Не силно, макар наоколо да няма никой. Въпреки че нямам причина да се боя. Въпреки че сме сами тук в планината и на километри няма жива душа.

— Сиси?

Единственият отговор е мразовитото пукане на ледения въздух. Вкарвам в действие последното светило и го държа пред себе си. Покритите с камъни улици са ограждани от тъмните и потънали в тишина къщи. Когато достигам границата на селото, зървам дирята, оставена от нея в тънката снежна пелена. Води навън от селото по посоката на тъмната гора. Към лабораторията, където пренавитата и неспособна да заспи Сиси явно е отишла да търси светила.

Забързвам нататък, лъчът на светилото ми започва да избледнява, а замръзналата трева хрущи под подметките ми. На петдесет метра от лабораторията съм, на десет метра, на един метър от отворената врата и сега, точно в мига, когато светилото угасва, надничам в лабораторията, сега минавам през прага, сега вече съм в тъмната постройка без прозорци.

Сиси се е отпуснала на един от работните плотове. Всички сили са се изцедили от тялото й. Слаба и разсеяна зелена светлина я осветява и прави силуета й отчетлив. Трепери от… Тъга? Шок? Страх? Не знам точно какво. Единственото, което знам, е, че нещо у нея се е прекършило и тя е безвъзвратно променена.

— Сиси.

Не се стряска при прозвучаването на гласа ми. Чула е да приближавам през полето. Но не се обръща към мен, а само продължава да трепери. Дори когато я приближавам в гръб и я докосвам по рамото, пак не помръдва. Кожата й е леденостудена на допир.

На плота пред нея лежи отворено сандъче. Не го видях предишния път, когато бяхме тук и обърнахме лабораторията наопаки в издирване на знак, за който се надявахме, че баща ми ни е оставил. Междувременно тук е влизал друг, успял някак да открие това скрито сандъче и очевидно разглеждал съдържащото се вътре.

А то сега е разпиляно върху този плот — стотици листове хартия. Плесенясали и вехти са, на косъм да се разпаднат на прах. В горния край на всеки лист има сребрист символ. Изобразяващ полумесец.

znak.png

Преглеждам страниците, без да разбирам нищо от формулите, официалните меморандуми, картите, уравненията, диаграмите и кореспонденцията. Използваният език е архаичен и непонятен. От хартията лъха тежка миризма на спарено, трупала се с изминаването на неизброими векове.

— Сиси? Какви са тези документи? Откъде се появи сандъчето?

Тя сочи към ъгъла на лабораторията. Успявам да различа дупка, издълбана в пода. Място, на което дъските са били изкъртени и хвърлени настрана със силата на пет души. Или на един здрачник.

Тя полага длан върху друга купчина листа, лежащи точно пред нея. Това са книжа, свързани с Мисията, административни формуляри, счетоводни глупости. В началото не ми става ясно. Но после тя ги обръща и на гърба на всеки лист се вижда почеркът на баща ми. Прехвърлям няколко страници. И бързо схващам какво чета: превод на античните документи, направен от баща ми. Опитал се е да направи нечетимото ясно. Но всъщност е успял да превърне непонятното в невъобразимо.

Сега вече Сиси се обръща към мен. Искрящата зелена светлина озарява лицето й. Завинаги ще помня израза в очите й, когато се спряха върху мен, как преливаха от покруса, как от всяко око надолу се стичаше по една вадичка сълзи.

— Сега знам истината — шепне ужасена.

* * *

Превод на документи, номерирани с 369–384

Извадка от официална кореспонденция между Владетеля и Главнокомандващия учен. Година на кореспонденцията: неизвестна.

 

 

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 18 октомври

Тема: Развитие на проекта ХЕПЪР

 

 

Ваше Височество,

Проектът Хепър (секретното Проучване за резервни енергийни ресурси) напредва добре. Засега всички предварителни тестове, проведени с трупове на мишки, дават желаните резултати. Инжектирането на ХЕПЪР вирус в мъртвото тяло на мишки направи плътта им ядима храна за живи мишки. Въпросните мъртви мишки бяха консумирани от живите мишки в рамките на очаквания период.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 5 януари

Тема: Моля, премислете

 

 

Ваше Височество,

Налага се да ви моля да преосмислите, Ваше Височество. Както се опитах да подчертая в предишните ми три писма, просто не сме готови да преминем към човешки трупове като обекти за пробите ни.

 

 

Ако си спомняте, целта на проекта ХЕПЪР беше да се създаде вирус, който, да го кажем направо, ще преобрази по магически път мъртвите тела в ядима плът. След като катастрофалната суша и последвалият глад в рамките на последното десетилетие убиха повече от половината население, ние от научната общност на драго сърце последвахме заповедта ви да открием алтернативен източник на месо. Този строго секретен проект, иницииран от Ваше Височество, дотук се радва на неописуем успех. Инжектирането на ХЕПЪР вирус в мъртви мишки даде като резултат поглъщането на въпросните трупове от живи мишки в рамките на една нощ.

Въпреки това обаче просто е твърде рано да изпробваме ХЕПЪР вирус върху човешки трупове. Съществуват твърде много неща за ХЕПЪР вируса, които не са ни известни. Дори при прилагането му на миши трупове срещаме някои тревожещи резултати. Миналата седмица, например, след като удвоихме дозата, живите мишки развиха ненаситност по отношение на мъртвите, която граничеше с лудост.

Призовавам ви да премислите, Ваше Височество.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 10 януари

Тема: Относно: Увеличаване на ХЕПЪР дозата

 

 

Ваше Височество,

При цялото ми уважение, Ваше Височество, искането ви просто не може да бъде изпълнено. Преди предпочетохте да пренебрегнете съвета ми, когато наредихте — въпреки разпалените ми протести — да започнем да инжектираме човешки трупове с ХЕПЪР вируса. А сега правите грешката още по-страшна, като настоявате за увеличаване на дозата. Дозировката, която прилагаме в момента, вече надвишава онова, което смятаме за максимално допустим прием. Количеството, което Ваше Височество изисква, е прекомерно и вероятно ще предизвика непредвидими и сериозни проблеми.

 

 

Макар да разбирам, че ще сте ядосан заради липсата ни на прогрес по отношение на човешките трупове, автоматичното увеличаване на дозата не представлява най-благоразумната и рационална следваща стъпка. Принуден съм отново да изкажа категоричните си възражения, що се отнася до по-нататъшно инжектиране с ХЕПЪР вирус.

* * *

От: новоназначения Главнокомандващ учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 18 януари

Тема: Благодаря

 

 

Ваше Височество,

Най-напред, позволете ми да изразя най-искрените си благодарности за честта, с която ме удостоихте. Коленопреклонно съм признателен, задето ме повишихте в пост Главнокомандващ учен (и ръководител на проекта ХЕПЪР). И въпреки че предишният Главнокомандващ учен — за чиято неотдавнашна и ненавременна смърт още скърбим — постави висока летва, която дори не бих могъл да се надявам да надскоча, бъдете сигурен, че проектът ще продължи да се развива безпрепятствено. Всъщност, радвам се да докладвам, че утре ще утроим дозата, инжектирана в човешки трупове, точно каквото е искането на Ваше Височество.

* * *

От: новоназначения Главнокомандващ учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 2 февруари

Тема: Относно: Живи субекти

 

 

Ваше Височество,

Дано не възразявате, че оспорвам целта на последната заповед на Ваше Височество. Наясно съм, че съм нов на този пост и по тази причина ми липсва опит, но дори при това положение ми е трудно да видя обосновката зад желанието на Ваше Височество да бъдат инжектирани живи субекти с ХЕПЪР вируса. Знам, че последният цикъл от експерименти с трупове даде незадоволителни и разочароващи резултати, но държа да ви уверя, че инжектирането на живи субекти с ХЕПЪР вируса е крайно непрепоръчително. Всъщност напълно противоречи на целта, стояща зад проекта ХЕПЪР, която, ако мога да си позволя да напомня на Ваше Височество, се изразяваше в добиването на ядимо месо от трупове, с цел да попълним хранителните си запаси в случай на глад.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 8 февруари

Тема: Относно: Увеличаване на дозата

 

 

Ваше Височество,

От няколко нощи наблюдаваме субект FY013. Инжектирането на ХЕПЪР вирус му оказва слаб ефект, с изключение на това, че ослепя. Не вижда. Препъва се с протегнати напред ръце и постоянно се блъска в разни неща. Също така загуби способността си да спи. Сега просто припада, строполява се на пода и лежи там с часове. Освен тези минимални промени не забелязахме кой знае какво друго. Още веднъж ще заявя, не схващам целта, криеща се зад инжектирането на жив индивид с ХЕПЪР вирус. И съм напълно озадачен защо сега Ваше Височество желае да увеличи още повече дозировката на FY013.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 11 февруари

Тема: Относно: Необходимост от друг субект за опити

 

 

Ваше Височество,

В рамките на последните две нощи се случиха неочаквани събития, свързани с FY013. След като по волята на Ваше Височество го инжектирахте с увеличена доза ХЕПЪР вирус, субектът започна да показва много озадачаващи симптоми: 1) По крайниците и под мишниците му се появиха косми; 2) Зъбите му се изтъниха; 3) Разви неутолима жажда (една чаша вода на ден); 4) Най-странното от всичко е, че явно е развил устойчивост на инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Освен всичко изброено започна да излъчва особено остра миризма.

За съжаление обаче умря. На този етап молим за нов субект, жив екземпляр, за да продължим с тестовете си. Моля, изпратете споменатия субект при първа възможност.

 

 

Като добавка към докладваното трябва да спомена, че ще има леко забавяне — само една или две нощи, — тъй като се налагат поправки. Част от апаратурата в лабораторията пострада, както и прозорците и вратите. Колкото по-скоро всичко бъде поправено, толкова по-скоро ще възобновим опитите си. Но моля ви, пратете ни един (или двама! или трима!) живи субекта скоро, колкото ви е възможно (или дори по-скоро!).

Също така, Ваше Височество, бихте ли ме уведомили, че сте получили този имейл. Просто искам да съм сигурен, че е стигнал до вас!:)

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 12 февруари

Тема: СПЕШНО!

 

 

Ваше Височество,

Пиша във връзка с последния си имейл. Кога да очаквате да ни пратите още живи субекти?

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 13 февруари

Тема: СПЕШНО!

 

 

Ваше Височество,

Може ли да ни пратите повече субекти за провеждане на тестове възможно най-скоро?

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 15 февруари

Тема: Млади субекти от женски пол за провеждане на опити

 

 

Ваше Височество,

Завърши нов цикъл от опити. Никога не сме използвали субекти от женски пол и в началото бяхме изненадани, когато ни пратихте такъв. Резултатът обаче е много впечатляващ. Бихме желали да проведем повече опити с млади субекти от женски пол. Бихте ли могли да ни пратите такива, моля? За предпочитане са млади жени.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 17 февруари

Тема: Необходимост от още субекти.

 

 

Ваше Височество,

Тестовете се провеждат усърдно и успешно. Моля, пратете още субекти.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 19 февруари

Тема:

 

 

Ваше Височество,

Изгубихме някои от членовете на екипа. Моля, изпратете заместници за следните постове:

(извадката свършва).

* * *

ОФИЦИАЛНА ЗАПОВЕД НА НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО ВЛАДЕТЕЛЯ НА ДВОРЕЦА

ПОВЕРИТЕЛНО

(начало на извадката, датата е под въпрос)

… бързо стана ясно, че проектът ХЕПЪР е излязъл от контрол. Ефектът от инжектирането с ХЕПЪР вирус е толкова бърз и силен, че скоро цели групи учени — прославени, уравновесени, интелигентни — се обърнаха един срещу друг и се опитаха да се инжектират взаимно. Нищо не можеше да обуздае копнежа им за плът, трансформирана от ХЕПЪР, и за червената течност.

Проектът ХЕПЪР е нещо повече от отявлена катастрофа. Като резултат е дал — и това не може да бъде отречено — потенциално опустошително оръжие. Такова, което бъде ли отприщено и озове ли се сред населението, по грешка или по друга причина, ще причини масова смърт и насилие и твърде възможно изчезване на вида ни. Макар да става ясно, че ефектът му лесно може да бъде обратим, грешки не бива да се допускат. Озовал се в неподходящи ръце, ХЕПЪР вирусът лесно може да се използва като оръжие за масово унищожение. Трябва да бъде напълно и изцяло ликвидиран.

 

 

По указ на Негово Височество всички формули, данни, резултати и документи, свързани с проекта ХЕПЪР, да бъдат окончателно изтрити, унищожени и/или изгорени. Такова нещо никога не е съществувало. Почтените граждани на метрополиса никога не бива да узнават за това.

 

 

Според друг указ се открива отдел ХЕПЪР. Ролята на този отдел е да дава обяснения за съществуването на хепъри, които са успели да се вмъкнат в обществото ни. Гражданите са любопитни и настояват за отговори. Горепосоченият отдел ще изфабрикува фалшива история на еволюцията, стояща зад съществуването на хепърите. Няма да бъдат щадени средства, за да е сигурно, че обитателите на метрополиса никога няма да прозрат истината зад генезиса на хепърите. На отдела ще бъдат давани неограничени ресурси в продължение на бъдещите години, десетилетия, векове и дори хилядолетия.

 

 

Също така има заповед Главнокомандващия учен и колегите му да бъдат инжектирани с ХЕПЪР вирус и после да бъдат затворени в катакомбите на двореца. Съдбата им ще бъде решена в последствие от Владетеля.

В допълнение, това е… (край на извадката).